10 Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 01.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2922 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 21.12.2013г. по гр.д.№755/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на [община] против [фирма] за признаване за установено, че общината е собственик на сграда-трафопост “В.”, находящ се в [населено място],[жк], съставляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, построен върху поземлен имот с идентификатор 55871.515.1285 по КККР на [населено място], утвърдени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на изп. директор на А., представляващ монолитно строителство, един етаж, с идентификатор 55871.515.1285.1, застроена площ 74кв.м., местонахождение [населено място], кв.М., с граници: изток-улица и детска градина, запад-жилищен блок, север-училище, юг-жилищен блок, с предназначение-за електричество. С определение №388/13.06.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не са налице и двете предпоставки, предвидени в правната норма на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.; необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието, че процесният енергиен обект не обслужва само общинската инфраструктура и не е част от същата, както и че не обслужва само територията на [община]; погрешно е прието, че [община] не е била единствен потребител на електрическа енергия от този трафопост само по съображения, че крайни потребители на трафопоста са физически лица и обекти, собственост на трети лица, а не на общината; стеснително е тълкувал самата разпоредба на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.; игнорирал е напълно релевантния факт, предвиден в разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., че от съществено значение за преминаване на обекта в собственост на общината е да се установи дали е бил включен или не в баланса на държавното предприятие към датата на влизане на З. в сила, като е приел, че енергийният обект е бил предоставен на енергийното предприятие по силата на закона; не е взел предвид наведения във въззивната жалба довод относно действието на Конституцията от 1991г.; не е обсъдил събраните по делото доказателства относно наличието на отрицателната предпоставка; неправилно е приел, че процесният трафопост е включен в баланса на ответника като правоприемник на [фирма] въпреки, че липсват запазени оборотни ведомости като носители на първична счетоводна информация; допуснал е съществени процесуални нарушения като е приел за доказани фактите, които са отразени в счетоводните записвания на ответното дружество без да е направил преценка за тяхната редовност; изградил е решаващия си извод за липсата на отрицателната предпоставка, предвидена в §7, ал.2 ПЗР З. при съществено нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният установителен иск бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище. Третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [община] е предявила по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване право на собственост върху енергиен обект /трафопост/, находящ се в [населено място], кв.М., като поддържа, че правото на собственост е преминало в собственост на общината на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З.. С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е приел, че предявеният иск е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен. На първо място е прието, че не се касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужваща само територията на [община], по причина, че крайните потребители са физически лица и от там може да се направи извод, че обслужва обекти, собственост на физически лица, а не на самата община, както и от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане на трафопоста в експлоатация до датата на влизане в сила на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Изложени са съображения, че по смисъла на §3 ДР на Закона за електростопанството/отм./ “електрически мрежи” са съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си и следователно трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2 от този закон е държавна собственост. Прието е, че изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където епредвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни енергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди, а и не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил собственост на такъм субект. Изложени са съображения, че като част от електрическата мрежа трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./, което налага извода, че този обект като част от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужваща само територията на [община], предвид на което и не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск. Прието е, че трафопостът, предвид специфичното си предназначение, не може да бъде разглеждан като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която е била държавна. Изложени са и допълнителни съображения, че аналогична за характера на тези обекти е и последващата разпоредба на чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. На второ място е прието, че не е налице и втората предпоставка на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., доколкото по силата на чл.12 от Закона за електростопанството /отм./ дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика” и след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то и обектите, служещи за извършването им, които са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закона и без наличие на изричен акт за това. Изложени са съображения, че е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. С оглед на това е прието, че твърденията относно доказателствената сила на счетоводната документация, на воденето на счетоводството и на направените в същото записвания, както и на представения по делото акт за държавна собственост, не се отразяват на правилното решаване на спора. По първия въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, той представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от действащия към момента на влизане в сила на З. Закон за електростопанството от 1975г./отм./, всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в единна електроенергийна система. В тази система следователно попадат и вътрешните електрически инсталации в жилища и други сгради на гражданите и обществените организации, които съгласно чл.1, ал.3 от закона са собственост на лицата, които притежават жилищата, респ. сградите, в които инсталациите са изградени. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството дали съответният обект от техническата инфраструктура на енергийната система представлява и елемент от националната електроразпределителна мрежа, е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост по смисъла на Закона за електростопанството от 1975г. Освен това подобно ограничение липсва и в разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.. По смисъла на тази разпоредба в собственост на общините преминават онези обекти /мрежи и съоръжения/ на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и към момента на влизане на З. в сила са били държавна собственост. От съществено значение следователно е предназначението на съответния обект, а именно дали същият е бил изграден с цел обслужване нуждите на населението на територията на съответната община, независимо дали този обект представлява и част от националната електроразпределителна мрежа. С разпоредбите на чл.6 ЗС /в редакцията според §6 ПЗР З. и §7 ПЗР З./ е извършено отделянето на общинската собственост от държавната, като са посочени и обектите, по отношение на които настъпва тази трансформация. Изрично е предвидено, че към момента на влизане на тези разпоредби в сила мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват само територията на съответната община, стават общинска собственост, освен ако не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Предвидено е следователно, че настъпва отделяне на общинската собственост от държавната и по отношение на електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за електроразпределението от 1975г. /отм./, доколкото съгласно разпоредбата на §3 ДР на този закон под «електрически мрежи» се разбира съкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено отделянето да се извърши с оглед предназначението на обектите, като в собственост на общините преминат онези обекти, които обслужват територията на съответната община, което с оглед действащите към момента на влизане на З. в сила нормативни актове, до голяма степен е обуславяло и предоставянето на управлението и стопанисването им. По втория въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик, респ. е била предоставена за управление и стопанисване на предприятие с държавно имущество, преобразувано в търговско дружество по реда на чл.61-63 ТЗ. Съображенията за това са следните: Действащият към момента на влизане на З. в сила Закон за електростопанството от 1975г./отм./ не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл.8, ал.3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./ трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществено организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.1 от ПМС №72/10.05.1962г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането /чл.3, ал.2/ е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл.2, ал.2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет след изменението, обн.ДВ.бр.36/1979г., съгласно който всеки окръжен и общински /районен/ народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.2 ЗТСУ/отм./, съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал.1 /за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация/, общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т.е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите /държавата/ и при действието на Закона за електростопанството от 1975г./отм./ управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. Именно поради тази причина законодателят е предвидил изрично, че онези обекти, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминават в собственост на общините. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема следното: Според възприетите в Конституцията на НРБ от 1947г. принципи правото на собственост може да принадлежи на държавата, на кооперациите или на частни физически или юридически лица. На общините и производствените предприятия не е признато право на собственост в качеството им на самостоятелни правни субекти. Предоставено им е само право да ползват и управляват държавното /общонародно/ имущество /по арг. от чл.49 от Конституцията на НРБ от 1947г./, т.е. отделни обекти от единното право, което принадлежи на държавата. Същият принцип е установен и при приемането на Конституцията на НРБ от 1971г. – съгласно чл.14 в редакцията, обн.ДВ.бр.39 от 1971г. формите на собственост в НРБ са : държавна /общонародна/ собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост, като съгласно чл.89 Н./отм./ владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите,вкл. и от общините /чл.95 Н./отм./. Едва с изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ.бр.29 от 10.04.1990г., в сила от 10.01.1990г., е предвидена възможност общините да притежават право на собственост, а по отношение на държавата в чл.17 от същия основен закон е предвидено, че осъществява правото си на собственост като образува стопански или други организации и участва в смесени предприятия, на които предоставя имоти да стопанисване и управление. От този момент общините могат занапред да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи. Такава възможност е предвидена и в чл.140 от сега действащата Конституция на Република България, обн.ДВ.бр.56/13.07.1991г., в сила от 13.07.1991г., като по силата на закона /първоначално с чл.6 ЗС /в редакцията според §6 ПЗР З. и §7 ПЗР З./, а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската собственост/ част от обектите на общонародната /държавна/ собственост преминават в собственост на общините. Отделянето на общинската собственост се извършва по установените в §7 ПЗР З. /обн.ДВ.бр.77/17.09.1991г./ критерии едновременно с извършваното въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ.бр.55 от 12.07.1991г., в сила от 01.07.1991г./ преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества с цел разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес. /В този смисъл са и обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание./ С оглед на това следва да се приеме, че от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община-общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, включени в баланса на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община. В случая от заключенията на изслушаните по делото експертизи не може да се направи извод в баланса на кое от електроразпределителните дружества се е водел процесния трафопост, тъй като към баланса на предприятие “Електроснабдяване”-П. към 31.12.1991г. няма извлечения от сметки, оборотна ведомост и стойностен инвентарен опис/оборотните ведомости и други счетоводни документи не се съхраняват поради изтичане срока за съхранението им/ и само от стойността на посочените активи не може да се направи извод дали в тях са включени трафопостовете, кои от тях и по-конкретно процесното енергийно съоръжение; не се съхранява сметка 203 към 1991г., като по Закона за счетоводството е изтекъл срокът за съхранението им, като трафопостът се води в инвентарните книги като сграда /допълнително заключение на извършената по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на в.л. Б. и К. от 07.12.2012г./. Поради това преценката дали правото на собственост е преминало в патримониума на общината с влизане на З. в сила следва да бъде извършена, както беше отбелязано по-горе, с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. Установено е , че трафопост “В.” е описан в инвентарни книги, водени от 1948г. до 2000г. от електроразпределителното предприятие “Електроснабдяване”-П.., изготвен е и паспорт на съоръжението на Д.”Е.”, ДСП “Електроснабдяване”-окръжно София, клон П. за въвеждане на трафопоста в експлоатация на 20.05.1980г., представена е и справка за поддържането на силовите трансформатори, монтирани в трафопостовете в ТУ П., изготвена от “Е.-София област. Въз основа на тези доказателства следва да бъде направен извод, че Д.”Е.”, ДСП “Електроснабдяване”-окръжно София, а впоследствие и предприятие “Електроснабдяване”-П. са осъществявали такива действия по отношение на спорния обект, които съставляват упражняване на владение по смисъла на чл.89 Н./отм./ в качеството им на организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на същия, в който смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел С. А.. Още повече, че по реда на чл.81, ал.3 Н. /нова-ДВ.бр.23 от 1993г./ за трафопост “В.” на 22.02.1995г. е съставен Акт за държавна собственост №12332, удостоверяващ обстоятелството, че при изготвяне на правния анализ на включеното в състава на [фирма] поделение “Електроснабдяване”-П. по реда на чл.4 от Наредбата за оценките на обектите, подлежащи на приватизация /ДВ.бр.50 от 1992г./ е установено, че предоставения на държавното предприятие имот се води на отчет по баланса му, включен е в уставния фонд на съответната държавна организация, на която е зачислен според разделителния протокол, но не е вписан в актовите книги за държавните имоти. Актът представлява официален свидетелстващ документ, съставен по предвидения в Н./отм./ ред, поради което с оглед направеното от [община] оспорване на документа, следва да се приеме с оглед установените в чл.193, ал.3 ГПК правила, че тежестта да докаже неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. По делото не са представени доказателства, които да опровергават осъществяването на обстоятелствата, при които актът е бил съставен, с оглед на което следва да се приеме, че фактът на включване на процесния трафопост в баланса на предприятие “Електроснабдяване”-П. при неговото преобразуване, както и към момента на извършване на правния анализ на същото като поделение на [фирма] с оглед предстоящото му обособяване като самостоятелно дружество и бъдещата му приватизация е установен по делото въз основа на съществувалите към момента на съставяне на акта документи, даващи основание за извършване на съответното счетоводно записване. В подкрепа на тази констатация е и съдържащото се в писмо № Н-26-00-0040/11.11.1992г. на министъра на финансите удостоверяване, че трафопостът е изграден с бюджетни средства и включен в капитала на [фирма]. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 22.02.1995г. Акт за държавна собственост №12332 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено построеният през 1980г. трафопост “В.” и оборудването да са записани в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането им съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975г./отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.36/1979г./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. С оглед на така изложените съображения по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, постановено на 21.12.2013г. по в.гр.д.№755/2013г. Председател: Членове: