РЕШЕНИЕ                                                                   N 456   София, 03.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 835/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. и Н. Т. С., двете със съдебен адрес адв. М от САК срещу решение от 19.01.2009 г. по гр. д. № 291/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.01.2009 г. по гр. д. № 65/2006 г. на Чепеларски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу И. по з. к. , гр. П. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 1175 кв. м., заснет като имоти пл. №№ 1 и 2, в кв. 98 и кв. 104 по кадастралния план на с. П. от 1999 г., идентични с имоти пл. №№ 2* и 2068, в кв. 98 по плана от 1999 г. Изложени са доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Към касационната жалба се е присъединила и ищцата Д на основание чл. 265, ал. 2 ГПК. Ответникът не е подал отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение от 06.08.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал да се извърши касационна проверка на въззивното решение, след като е намерил, че въззивният съд е разрешил три съществени за крайния изход на спора въпроса в противоречие със трайната практика на ВКС. Първият от тях е по правното значение на частния писмен договор за продажба, на който е основано владение върху земеделски имот преди включването му в ТКЗС. Вторият е за валидността на решението на ОСЗГ за възстановяване на имота, поради това, че част от внесения в стопанството имот е бил отчужден за държавни нужди и няма данни отчуждаването да е отменено с акт на МС постановен в изпълнение разпореденото с §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Третият въпрос е от процесуално естество и е свързан с преценката на доказателствата относно идентичността на отредения с плана за нуждите на ответника имот и внесения от него в кооперативното стопанство. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа данните по делото намери следното: Ищците са предявили установителен иск за собственост на описания имот. За да се легитимират като собственици са се позовали на позитивно решение за възстановяване на имота постановено от ОСЗГ.становили са, че наследодателят им е установил фактическа власт върху него на основание предварителен договор за покупко-продажба сключен на 1.05.1955 г. След кооперирането на имота, той не е включван в блок на ТКЗС, през 1977 г. е включен в строителните граници на населеното място и със заповед № 96 от 07.1978 г. е предназначен за разширение терена предоставен на ИЗК”М”. За да отхвърли иска съдът е направил извод, че наследодателят им не е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение, тъй като не е доказано да е осъществявал фактическа власт върху него в предвидения в закона срок – 10 години. Въз основа на събраните доказателства е приел, че имотът е бил отчужден за нуждите на ответника и след като МС в изпълнение разпоредбата на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е отменил отчуждаването, то решаването на това не е от компетентност на административния орган по реституиране на земеделски земи, поради което неправилно за имота е било постановено позитивно решение. Позовавайки се и на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ е намерил за правно ирелевантно установеното с приета техническа експертиза, че възстановения имот не е усвоен за мероприятието и не попада в прилежащия терен, необходим за обслужване на построените преди разширението на терена сгради на института. Съдът е направил превратно тълкуване на доказателствата, и въз основа на това е приел за установени факти, които не са установени от събраните доказателства. Установено е по делото, че към момента на сключване на предварителния договор част от закупения от наследодателя на касаторите Б. Т. и лицето В. М. имот, описан като нива с площ от около 4.00 дка, е била включена в регулационния план от 1937 г., а друга част е оставала извън него, като една от границите му е била незатворена. След сключване на договора наследодателят Т е владял източната половина от имота. Частта от имота извън регулация е била включена допълнително в границите на населеното място определени с регулационния план и отредена за спортна площадка. През 1977 г. по силата на извършено изменение на регулационния план със заповед № 83 от 30.05.1977 г. е предвидено да се извърши разширени на терена, предоставен на ответника, който е бил с площ от 5.900 дка, с още 2 дка, като е взето съгласие на МЗХП за промяна предназначението на терена. С регулационния план одобрен със заповед № 96 от м. юли 1978 г. за ИЗК “М” е опреден парцел **** с площ от 9375 м2, в който е включена и площ от 1070 кв. м. от имота на наследодателя Т(в този смисъл е удостоверение от 27.08.1992 г. издадено от община Ч.. 126 от гр. д. № 65/2006 г.). Със заповед № 341 от 07.03.1985 г. е одобрен сега действащия ЗРП на селото, с който за ИЗК “М” е отреден парцел ****, в който е включена част с площ от 1173 кв. м. от имота на наследодателя на ищците. Част от имота му с площ от около 530 кв. м. е била придадена към парцели ІІІ-839, ІV-840 и V-841 в кв. 98 и тя не е предмет на иска. С изменение на регулационния плана от 1993 г., заповедта за което не е влязла в сила, 300 кв. м. от включените в парцел **** са били отредени за улица по о. т. №№ 596а и 598а, която улица не е реализирана, а само е разкрита – на място съществува черен път. Този терен е извън оградата, с която е ограден парцела на ответника. През 2001 г. частта от имотът на Т. , включена в парцел ****, е заснета с пл. № 1, а частта от имотът отредена за улица е заснета с пл. № 2. Със заповед № 21 от 28.01.2006 г. на кмета на община Ч. е одобрено допълване на кадастралната основа с нов поземлен имот № 2* идентичен с имот № 1 и имот № 2* идентичен с имот пл. № 2. По делото не е установено теренът, с който е разширен първоначално предоставения на ответника терен, който е бил с площ от 5.9 дка, да е бил отчужден. В този смисъл е констатацията на техническата експертиза приета от въззивния съд и удостоверение № 514 от 07.07.1998 г. издадено от кметството на с. П.. С приета техническа експертиза е установено, че в частта от парцела, принадлежала на наследодателя на касаторките, не са извършени мероприятия съобразно отреждането и той няма статут на обслужващ по-отношение на построените преди приемането на плана сгради. При така установените факти съдът неправилно е обсъждал дали наследодателят на касаторите е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение и не е определил правното значение на сключения предварителен договор преди коопериране на имота, на който е основано упражняването на фактическата власт. Изводът е направен при неправилно прилагане на материалния закон. Наследодателят на ищците е упражнявал фактическа власт върху имота преди кооперирането му, което е основано на частен писмен договор за покупко-продажба, поради което и по разпореждане на закона – чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗС давността не е прекъсната с кооперирането на земята и необходимият давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя им. При разрешаването на втория материалноправен въпрос за валидността на решението на ОСЗ е направено неправилно позоваването на разпоредбата на § 41 ПЗР на ЗСПЗЗ. От събраните доказателства не се установи частта от имота на Т. , включена в парцел **** за разширяването му, да е била отчуждена по предвидения в закона ред. Предназначаването на терена с влязъл в сила регулационен план няма непосредствено отчуждително действие. Такъв имот се счита отчужден едва след обезщетяване на собственика, каквато процедура не се установи да е била проведена, поради което той не е станал държавна собственост на основание отчуждаване по чл. 63 във вр. с чл. 94 и сл. ЗТСУ. Съобразно това по отношение на него не е било необходимо да се постановява акт от МС за отмяна на отчуждаване. Неправилно е позоваването и на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като тя намира приложение по отношение на земеделски държавни имоти, които са били предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения. Имотът, предмет на иска, е бил собствен на физическо лице към момента на предназначаването му за обществено мероприятие с регулационния план за обществени мероприятия. След като имотът не е бил отчужден за мероприятие, за което е бил предназначен и не се установява да е застроен и усвоен за това мероприятие, то законосъобразно по аргумент от чл. 10б ЗСПЗЗ е възстановен с решение на ОСЗ на правоимащите лица, сега касатори. Пред въззивния съд е допусната и приета техническа експертиза, която възпроизвежда установеното от техническата експертиза пред районния съд. На експертизата не е било поставена задача да обозначи терена, който е част от имота на Т. и който е включен в парцел ****, в кв. 98 по плана на с. П. като го тонира в цвят или означи с букви. С приетата пред районния съд експертиза, изпълнена от в л. Грънчарова, тази площ е определена на 875.00 м от имот пл. № 1 по действащия план на селото и повдигнат в жълто на скица № 122 издадена на 05.09.2006 г. (л. 60 от гр. д. № 65/2006 г.). Експертизата е приета като не оспорена от страните и с нея е установена идентичността на имота, притежаван от наследодателя на ищците и включен в отредения терен за ответника. Съобразно изложеното и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за терен с площ от 875. 00 кв. м. , включени в парцел **** в кв. 98 по плана на с. П. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора. Иск е основателен за част от имота с площ от 875.00 кв. м., заснета в кадастралния план с пл. № 2* и повдигнат в жълто на скица № 122 издадена на 05.09.2006 г. (л. 60 от гр. д. № 65/2006 г.) и по отношение на нея ще бъде уважен. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 875.00 кв. м. до предявения размер, като правилно следва да бъде оставено в сила. Тази разлика, представляваща площ от 300 кв. м. от имота, е предназначена за улица. Не се установява тя да е включена в парцела, предоставен на ответника, и той да я владее или по друг начин да смущава правата на ищците за нея. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 19.01.2009 г. по гр. д. № 291/2008 г. на Смолянски окръжен съд в частта с която искът е отхвърлен за 875.00 кв. м., съставляващи имот пл. № 2* включен в образуването на УПИ *, в кв. 98 по плана на с. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. по з. к. , гр. П., че С. Г. Т., Н. Т. С. и Д. Б. К. са собственици на 875.00 м, съставляващи имот пл. № 2* който е включен в образуването на УПИ * – за ОС М. , в кв. 98, по плана на с. П., която част е повдигната в жълто на скица № 122 издадена на 05.09.2006 г. (л. 60 от гр. д. № 65/2006 г.), която придопдписана от състава на съда да се счита неразделна част от решението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 875.00 кв. м. от същия УПИ като неоснователен.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: