Р Е Ш Е Н И Е № 188 София, 11 януари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 895/20157г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Г., защитник на подсъдимия П. Н. и допълнение, изготвено от последния срещу въззивна присъда № 43 от 15.06.2017г., постановена по внохд №494/17г. по описа на Варненски окръжен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като в допълнението са развити подробни аргументи в тяхна подкрепа. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Изразява становище, че въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди, че окръжният съд е приложил правилно закона, предвид на установената фактическа обстановка. Счита, че съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Подсъдимият П. Н. поддържа касационната си жалба и моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 111 от 28.03.2017г., постановена по нохд № 2875/16г. по описа на Районен съд- Варна, подсъдимият П. Д. Н. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение С въззивна присъда № 43 от 15.06.2017г., постановена по внохд № 494/17г., Окръжен съд - Варна е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия П. Н. за виновен в това, че на 26.03.2016г. в [населено място] управлявал МПС - товарен автомобил “марка” с рег. № /рег. №/, с полуремарке “модел” с рег. № /рег. №/, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,66 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200лева. На основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е зачетено времето през което е бил лишен от това право по административен ред. Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. По настоящото дело контролираната инстанция не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал.2 и 5 от НПК, за събиране и проверка на значимите за разкриване на обективната истина по делото доказателства. За обективната съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо доказателствената съвкупност да установява данни за това, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, която да бъде констатирана по надлежен ред. Окръжният съд е приел за безспорно установени следните фактически положения/обусловили правните му изводи/: - на 26.03.2016г., около 03.00 - 03,15часа подсъдимият при извършване на маневра на заден ход с товарен автомобил “марка” с рег. № /рег. №/ на паркинга на пристанище /име/, реализирал ПТП с товарен автомобил “марка” с рег. [рег.номер на МПС] /паркиран/, след което останал в автомобила си, с намерение за нощуване в него; - св.Х. подал сигнал за инцидента на тел.112, регистрирано в 03,24часа; - около 03,45часа на мястото пристигнали двама полицейски служители; - в 4,17часа на подсъдимия била извършена проверка с техническо средство- Алкотест Дрегер, който отчел резултат 1,66 на хиляда в издишания от него въздух; - на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издаден талон за медицинско изследване, като бил придружен до съответното болнично заведение от служителите на полицията, но отказал да даде кръв за изследване; - във връзка с проверка на депозирани от подсъдимия обяснения / в хода на първоинстанционното съдебно следствие/ за употреба на алкохол – около 200-300 грама ракия след паркиране на автомобила /за времето от 03.00 до 03,15часа/, по делото била назначена съдебно-медицинска експертиза със задача да определи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия във времеви интервал, а именно от 15мин., 30мин., 40мин., един час и час и половина след изпиване на горепосоченото количество алкохол. Заключението на експертизата е, че един час след употребата на 200мл. ракия концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия би била от порядъка на 1,35 на хиляда, а един час и половина след приема - около 1,28 на хиляда. В устните си разяснения вещото лице е посочило, че максималната концентрация би била от порядък на 1,5 на хиляда. При горепосочените данни, въззивният съд е приел, че подсъдимият е управлявал МПС - извършвайки маневра на паркинг, след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда - 1,66 на хиляда, установена по надлежен ред. Съдът в принципен аспект правилно се е позовал на разпоредбите на Наредба № 30/01г./отм./, която регламентира реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, като използването на техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване/чл.1, ал.2 от Наредбата/. Съгласно чл. 6 от Наредбата, при отказ на водача на даде кръв за изследване употребата на алкохол се установява въз основа на показателите на техическото средство. Настоящата инстанция намира, че фактическите положения, приети за установени от въззивния съд/посочени по-горе/ не обуславят направените изводи с необходимата безспорност и категоричност. Те дават основание да се приеме за безспорно установено времето на извършване на маневрата, времето на извършване на пробата с техническо средство и отчетената концентрация. Несъмнено е установено, че подсъдимият е управлявал МПС за времето от 03.00 - 03.15часа, когато е извършил маневрата на паркинга на пристанището в [населено място] и е причинил ПТП/след което управлението е било преустановено/, както и, че към 04,17минути техническото средство, с което е била извършена проверка за алкохол е отчело 1, 66 промила на хиляда. Видна е наличната разлика от около един час от момента на преустановяване на правоуправлението до извършване на проверката, време през което подсъдимият съобщава за употребен от него алкохол. Както беше посочено по-горе за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК се изисква установяването на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, при това към момента на инцидента. Въззивната инстанция е приела, че заявеното от подсъдимия за количеството приет алкохол не получава еднозначено потвърждение от назначената и приета съдебномедицинска експертиза, като е възможен и друг извод. При това положение, изводът за установена концентрация от 1,66 на хиляда към момента на управление на товарния автомобил е изграден на предположение. Независимо, че по делото не са събрани доказателства за употреба на алкохол от подсъдимия извън заявеното от него, решаващите инстанции не са изчерпили всички възможности за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на реализиране на ПТП. Необходимо е било назначаването на комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, която чрез използване на съответните научни методи при установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,66 на хиляда към 04,17 часа, да определи каква е било концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към 03,15часа/часа на инцидента/. Едва след това биха могли да се правят изводи затова относно съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние. С оглед на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да отмени въззивната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд, който да извърши необходимите действия по събиране на всички относими за установяване на релевантни факти доказателства, същите да бъдат оценени, съобразно правилата визирани в НПК и правилно да приложи материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 43 от 15.06.2017г., постановена по внохд № 494/17г., по описа на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: