Р Е Ш Е Н И Е
№ 838
София, 13.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при
участието на секретаря Стефка Тодорова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело
№ 288/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд с определение № 473 от 08.05.2009г по настоящето гр.д. № 288/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд в гр. М. от 19.09.2008г по гр.д. № 213/2008г с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. М.. С това решение районният съд отхвърлил исковете,предявени от Т. И. Ц. срещу Кметството в село В. област Монтана,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, и т.2 КТ: за признаване за незаконно уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ,извършено със заповед № 1/18.10.2004г на кмета на село В.,за нейната отмяна и за възстановяването на Т. И. Ц. на заеманата от преди уволнението длъжност „ старши специалист” в кметство с. В..
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована от разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение- допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-прие следното:
Оплакванията за неправилност на постановеното от Окръжния съд в гр. М. решение,са неоснователни.
По делото е било безспорно, че ищцата-касационен жалбоподател е работела в кметство В. област Монтана по безсрочен трудов договор от 17.02.2000г заемайки длъжността „старши специалист”. За времето от 2002г до 29.09.2004г била в отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до навършване на 3 годишна възраст и след като подала молба за прекратяване на неплатеният й отпуск, на 18.10.2004г й била връчена заповед № 1 от същата дата за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Заповедта била мотивирана-„не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа”.
Според длъжностната характеристика изискванията за заемането на длъжността „ старши специалист в кметство” са били: средно или висше икономическо образование-специалност „счетоводство или икономика” и минимум две години трудов стаж като счетоводител.
Т. И. имала диплом за завършено средно специално образование със специалност „бизнес-администрация” и квалификация „икономист-организатор”
Но не е имала специалност „счетоводство” и изискуемият трудов стаж от две години като счетоводител.
Или,тя е можела да бъде назначена и да изпълнява тази длъжност при длъжностната характеристика от 2003г,приложена на л.21 по гр.д. № 2338/2004г. Но не е можела при повишените изисквания за заемане на същата длъжност,установени с длъжностната характеристика, утвърдена на 05.01.2004г и приложена на л.46 по същото дело.
Както законосъобразно е приел и Окръжният съд в гр. М. работодателят е можел едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ след като е имало промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор. Прекратяване трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация-така както е била формулирана и обжалваната заповед и не е било необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. Съобразно изложените оплаквания решаващият съд е бил длъжен да мотивира заповедта за уволнение с повече съображения,за да може работникът да се защити адекватно пред съда. Това становище по принцип е вярно,но би имало значение за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ. А в случая прекратяването е по чл.328 ал.1 т.6 КТ и липсата на образование и квалификация са били ясно посочени.
Цитираните и приложени към изложението,съпътстващо касационната жалба,решения се отнасят да прекратяване на трудово правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”: „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед...”-Р № 448/30.06.1998г по гр.д. № 948/97г ВКС 3Г. О.
„Императивната норма на чл.195 ал.1 КТ е във функционална връзка с императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ.....” Р № 729 от 27.07.2004г по гр.д. № 192/2002г ВКС 3Г. О.
„Разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ е императивна като чрез изискването за задължителното й съдържание се гарантира правото на работника да се защити пред съда при спор за законност на уволнението като посочи доказателства изключващи дисциплинарната му отговорност”-Р № 759 от 19.06.2008г по гр.д. № 2*:2005г ВКС 3 Г. О. А в решението на Окръжния съд в гр. М. от 23.06.2005г по гр.д. № 387/2004г буквално е прието: „При уволнение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ-дисциплинарно за извършени дисциплинарни нарушения по чл.187 т.1, т.7, т.6 и т.10 КТ упражняването на субективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на това основание предпоставя задължението му да отрази в заповедта за уволнение конкретните фактически и правни основания,мотивирали решението му да прекрати трудовия договор на това основание”
Това означава,че Монтанския окръжен съд правилно е приложил правната норма и че неговото решение не противоречи на практиката на ВКС. В същия смисъл са решение № 1219/31.10.2003г по гр.д. № 3455/2001г ВКС 3-то гр.отд. /Съдебна практика 2003г стр.161,подобно решение № 1627/2003г по гр.д. № 3072/2002г стр.170/
Неговото решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Като правилно постановен съдебен акт то следва да остане в сила.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Монтанския окръжен съд от 19.09.2008г по гр.д. № 213/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: