Р Е Ш Е Н И Е   №73   София, 2.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова   ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                               Светла Димитрова                                           при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 2691/2008 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 231, ал. 1, б. „а” и б. „г” ГПК (отм.). Образувано е по молба на В. А. Ц. и М. А. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение на Хасковския районен съд № 950 от 02.02.2007 год. по гр. д. № 1782/2003 год., с което е отхвърлен иска на молителките против Т. Х. Д. за установяване, че са собственици на 110 кв. м, заемащи западната част на имот № 4* кв. 258 по плана на гр. Х. от 1988 год., при посочени съседи и предаване на владението на основание чл. 108 ЗС. Позовават се нови писмени доказателства, за които поддържат, че са от съществено значение за делото, като основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.). Сочат, че обжалваното решение противоречи на решение по адм. дело № 1089/2004 год. на Върховния административен съд - основание по б. „г” на чл. 231 ГПК. Ответникът Т. Х. Д., чрез назначения му служебен представител адвокат Б оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания. За да отхвърли иска за собственост на молителките за спорните 110 кв. м, посочени като заемащи западната част на имот № 4* в кв. 258 по плана на гр. Х. от 1988 год., при посочени граници, съдът е приел, че процесното място по плана от 1915 год. е представлявало улица-тупик, общинска собственост, водеща към имот собственост на трети лица. С протокол от 22.10.1914 год. е било удовлетворено искане на праводателя на ищците А за изменение на дворищната регулация между имотите на ищците и ответника, като намиращото се между тях общинско място се придаде към имота на ищците по сините черти. От изслушаните съдебно-технически експертизи е било установено, че при последващата регулация от 1958 год., източната граница на имота на ищците е била проектирана по имотната граница на бившия имот пл. 1 по плана от 1915 год., без наличието на данни за общност на разположеното от изток на имота процесно общинско място с имот пл. № 5* идентичен с имот пл. № 1 по плана от 1915 год., собственост на ищците. Вещите лица са посочили, че по плана на града от 1958 год., действащ и понастоящем за имотите на страните, които попадат в архитектурен резерват, процесното общинско място се придава към имота на ответника с пл. № 5* При липса на доказателства, изменението на дворищната регулация по плана от 1915 год. да е било проведено (липсва регулационен план с нанесеното изменение, както и документи установяващи изплащане на отчуждената част) съдът е приел, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесните 110 кв. м и отхвърлил иска им като неоснователен. С молбата за отмяна молителите представят нотариални актове, които са приложени по делото и не подлежат на обсъждане, като нови доказателства. Представени са протокол от 08.04.1929 год., протокол от 16.01.1928 год. и протокол от 23.01.1928 год. - всички на Хасковски градски общински съвет. С първият протокол е било взето решение за откриване на улици, между които и улица № 35 граничаща с имота на ищците, с вторият протокол е извършено именуването на откритите улици, като улица № 35 е именувана „Екзарх Йосиф”, и с третият протокол е продължило именуването на улиците, като в заключителната му част са именувани и улици между квартали, но кв. 212, в който се е намирал имота на ищците пл. № 1 по плана от 1915 год. не е посочен. Описаните писмени доказателства нямат съществени значение за делото, тъй като спора между страните не касае ул. „Екзарх Йосиф”, а улицата-тупик между двата имота (на ищците и ответника). Следва да се посочи, че тези писмени доказателства заинтересовата страна, при положена нормална грижа за добро водене на делото, е могла да ги представи по време висящността на спора. Ако не са се намирали в държане на ищците-молителки, протоколите са били съхранявани в архиви - държавен, общински, областен, от където е могло да бъдат издирани при положена добра грижа. В този смисъл представените писмени доказателства не носят характеристиките на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди, въпреки положената грижа по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.), поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По искането за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.). Това основание съдът извежда от твърдението в молбата, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на представено решение по адм. дело № 1089/2004 год. на Върховния административен съд, с което е оставена без уважение молбата В. и М. Ц. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.) на решение № 7* от 15.07.2002 г. по адм. дело № 10706/2001 год. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 74 от 23.07.2001 год. по адм. дело № 401/1999 год. на Хасковския окръжен съд, със страни Ц. и Областен управител на Област с административен център гр. Х. и заинтересована страна Община гр. Х.. За да е осъществен състава на посоченото отменително основание е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите, които със сила на присъдено нещо са разрешили по несъвместин начин идентичен от обективна и субективна страна правния спор. Очевидно е, че настоящият случай не покрива този състав. Липсва идентичност между страните, липсва и предметно тъждество, поради което молбата на предявеното основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. Ц. и М. А. Ц. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. „а” и б. „г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Хасковския районен съд № 950 от 02.02.2007 год. по гр. д. № 1782/2003 год.         ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ