О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60731 София 26.10.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1945 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 260057 от 19.10.2020г. по в.гр.д. № 376 по описа за 2020г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 160 от 19.02.2020г. по т.д. № 238/2019г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иска му против „Райфайзенбанк България“ЕАД с правно основание чл.26, ал.2,предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради невъзможен предмет на договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а.№ 27, т.І, д.27/2008г., сключен между страните относно жилище, тип „мезонет“ № 15, находящо се в [населено място], [улица] на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство, с площ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3 на пети етаж с площ от 72.12 кв.м.и жилище в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93кв.м. и 6.1276 ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е възприел изводите му за действителност на сключения между страните договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а.№ 27, т.І, д.27/2008г. Мотивите му са, че процесният имот /жилище- тип „мезонет“/ след като е бил два пъти прехвърлян преди ответникът до го закупи, е обект, който е съществуващ, обособен и индивидуализиран, като „за него не са съществували нормативни пречки за изключването му от гражданския оборот към момента на подписване на договора за ипотека“. Договорът не е нищожен поради липса на предмет, защото същият е бил придобит по силата на разпоредителна сделка. Без значение е дали част от имота е незаконен строеж, тъй като този въпрос е неотносим към въпроса за собствеността. За да е нищожен договорът за ипотека, трябва при сключване на договора, имотът да не е принадлежал на лицето, което я учредява /чл.167, ал.2 ЗЗД/, а настоящата хипотеза не е такава. Ищецът може да се позовава на незаконност на строежа, ако е поискал неговото премахване, какъвто интерес той няма, но и при евентуално последващо премахване на строежа, това не би рефлектирало върху действителността на сделката. /Съгласно чл.184 ЗЗД за действителността би било от значение погиването на вещта при сключване на договора, но такова не се установява/. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, на въззивния акт, пред вид направения от въззивния съд извод, че „не са съществували нормативни пречки за изключването на имота от гражданския оборот към момента на подписване на договора за ипотека“, който освен че не е мотивиран е и в противоречие с мотивите, изложени в ТР № 3 от 28.06.2016г. по т.д.№ 3/2014г.на ОСГТК на ВКС. В тази връзка се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следният конкретен въпрос: Налице ли била правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижимия имот и съществувала ли е при сключване на сделката непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на част от имота, предмет на сключения договор за учредяване на ипотека? Според касатора, отговорът на този въпрос е отрицателен, пред вид заключението на приетата по делото експертиза, вещото лице по която посочва, че „надстрояването не отговаря на изискванията на ЗУТ, на подробния устройствен план, на акта за узаконяване на сградата“.Счита, че изводите на вещото лице за невъзможност за узаконяване и за търпимост не са обсъждани от въззивния съд. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Райфайзенбанк България“ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискванията за допустимост и излага доводи по съществото на спора, аргументирайки извода си за правилност на постановеният акт. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставеният от касатора въпрос, свързан с правната невъзможност на предмета на процесната сделка /поради наличие на правно уредени забрани/, доколкото същият е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд /от значение е за изхода на спора/ и е възможно да е разрешен в противоречие с установената с ТР № 3 от 28.06.2016г. по т.д.№ 3/2014г.на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика. Съгласно същата – „при възникнал спор относно валидност на договор поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие, предметът вече е невъзможен“, тъй като е „правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост“. „Опорочаващият факт може да бъде доказван с всички доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице“. В конкретния случай е налице такова заключение и в него /вж. т.6.4/ е даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на „възможност, съобразно приложимите към 21.01.2008г. нормативни изисквания и строителни правила и норми, за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на реално обособена част – жилище, тип „мезонет“ № 15, находящ се в [населено място], [улица], с описанието в н.а.№ 27, т.І, д.27/2008г.“ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260057 от 19.10.2020г. по в.гр.д. № 376 по описа за 2020г. на Варненски апелативен съд. УКАЗВА на касатора А. Д. А. от [населено място], местност „Розмарин“ № 159, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 627лв. /шестстотин двадесет и седем лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :