8
8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50040
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 20 април , две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2744/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 50005 от 06.01.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по КЖ от страна на пълномощника на “ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 260215 от 19.08.2021 г. по в.т.д. № 52/2021 г. на АС-Пловдив , ТО с което след отмяна на първоинстанционното решение № 63/23.06.2020 г. по т.д. № 95/19 и Решение № 260054 от 23.12.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е постановено ново, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от страна на касатора срещу М. З. З. с ЕГН: [ЕГН] иск за присъждане на регресно основание на сума в размер на 105 054.52 лева като изплатено от “ДЗИ -Общо застраховане. ЕАД застрахователно обезщетение за причинените на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 4 Матик“ с рег. [рег.номер на МПС] имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2013 г. на третокласен път № 506, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2019 г. до окончателното й заплащане. Въззивното решение се обжалва и в частта за произнасяне по разноските.
Излагат се оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска със законните последици. Навеждат се доводи, че във въззивното решение съдът погрешно е приложил разпоредбата на чл.274 от КЗ /отм./ вместо действително приложимата- към спорното правоотношение- тази на чл.213 ал.1 КЗ/отм./, както и за наличие на неправилно приложение на чл.110 ЗЗД във връзка с чл.114 ал.1 ЗЗД относно това откога започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право по чл.213 ал.1 КЗ-отм.
Ответникът М. З. З. , в писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото:
Процесното ПТП е настъпило на 21.09.2013г. и следователно за регресното вземане на застрахователя по имуществената застраховка към делинквента, следва да се приложат разпоредбите на чл.213,ал.1 от КЗ / отм/ във връзка с чл.274 от КЗ/ отм/.
Съгласно чл.274,ал.1 от КЗ /отм./, която разпоредба урежда правото на регрес освен в случаите по чл.227 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, или не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това/ т.е. в резултат на повредата или техническата неизправност на МПС.
Съгласно чл.274,ал.2 от КЗ / отм./ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Според въззивния съдебен състав в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено на какво основание се ангажира отговорността на водача на товарния автомобил, при управлението на който е причинено процесното ПТП: не е посочено ответникът да е управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол или под въздействие на наркотично вещество, нито да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност в управлявания товарен автомобил. Не е наведена и фактическата хипотеза,че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление или, че не е взел мерки на отстраняване на възникнала повреда във връзка с прикаченото товарно ремарке. Според изложеното от съда, в хипотезата на внезапно възникнала повреда или техническа неизправност съдебната практика приема ,че застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на обективна невъзможност да предвиди и да предотврати общественоопасните последици. Позовал се на Решение № 130 от 03.05.2012 г. на ВКС, по т.д.№ 244/2010 г на първо т.о. на Търговска колегия.
Съдът е приел, че предявеният иск е по чл.213,ал.1 от КЗ / отм./ във вр. с чл.274,ал.1 от КЗ /отм/ и след като застрахователят претендира изплатеното застрахователно обезщетение да бъде поето от деликвента-той трябва да посочи точно изрично посочените в закона основания: употреба на алкохол, умисъл или управление на МПС без свидетелство за управление. След като нито едно от тези основания за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на увреждането , т.е. на водача на товарния автомобил в случая не се установяват по делото , то искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът не установява конкретното правно основание, по силата на което е възникнало регресното притезание.
Освен гореизложеното относно неоснователността на иска , съдът по отношение на възражението за погасителна давност е изложил, че регресните вземания се погасяват с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Началният момент, според съдебния състав, от който вземането става изискуемо не е датата на която застрахователят е изплатил сумата на избрания от него сервиз, а от датата на която увреденият лек автомобил е бил възстановен след ремонта и застрахованият си е получил вече ремонтирания лек автомобил. Тази дата е документално установена по делото и това е датата 30.04.2014 г., на която владението на автомобила е предадено на застрахования. От тази дата, според съда, застрахователят е могъл вече да упражни правото си на регрес, ако са били налице материалните предпоставки на регресната отговорност, предвидени по чл.274,ал.1 от КЗ/ отм./.
На база така изложените съображения, съдът е заключил, че първоинстанционното решение за уважаване на регресния иск следва да се отмени изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.274,ал.1 от КЗ/отм./ и да се постанови въззивно решение по същество, с което да се отхвърлят предявеният главен иск - регресният иск против деликвента, както и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира обжалваното въззивно решение за незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно изложеното в самата ИМ от страна на ищеца “ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД претенцията на последния е предявена в качеството му на застраховател по имуществената застраховка „Автокаско +“/ застр. полица 440113126000813 / на л.а. „Мерцедес МЛ 500 4 матик“ с рег. [рег.номер на МПС] – собственост на „Индекс -6“ООД срещу ответника М. З. З. ЕГН: [ЕГН] , причинил виновно при ПТП на 21.09.2013 година, имуществени вреди на застрахованото МПС. Същата се основава на плащането от страна на ищеца-застраховател на собственика на увреденото МПС на застрахователно обезщетение за причинените от страна на делинквента-ответник по настоящия иск имуществени щети .
Следователно искът следва да се квалифицира, съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ/отм./, а не на тази в чл.274 КЗ/отм./ Последната урежда регресните права на застрахователя на ГО на водач на МПС към самия делинквент, която законодателят е уредил по изключение и само в изрично стриктно уредените в закона случаи, и тъй като въззивният съд се е позовал и е приложил именно правната норма в разпоредбата на чл.274 КЗ/отм./, която е неприложима за настоящия спор , то обжалваното въззивно решение се явява в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено-чл.293 ал.2 ГПК. Независимо от неточната правна квалификация на предявения иск , решаващият спора съдебен състав е обсъдил обстоятелствата, въведени с исковата молба като основание на иска и се е произнесъл с оглед търсената от ищеца защита. Предвид изложеното ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Доколкото в случая не е необходимо повтарянето или извършване на допълнителни процесуални действия, настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по същество на правния спор.
Видно от събраните доказателства, на 21.IХ.2013 г.,10.15 часа на път трети клас III – 506 на около километър от [населено място],Хасковска област е настъпило произшествие между участник с посока на движение от [населено място] към [населено място] извор- ответника М. З. З. , в качеството на водач на товарен автомобил "Мерцедес 412Д Спринтер" с рег. [рег.номер на МПС] , теглещ прикачено ремарке - тип платформа, марка и модел " АВИД 2 ТГС 8" с рег. [рег.номер на МПС] и насрещно движещ се лек автомобил "Мерцедес МЛ 500 4 матик" с рег. № 9939 РА, собственост на „Индекс-6“ ООД, с водач П. Г. С.. Съобразно свидетелство за регистрация вторият автомобил е регистриран на 16.VII.2013 г. със собственик „Индекс – 6“ ООД,Пловдив.
Последното МПС в момента на инцидента е с налична застраховка „Каско+“ по застрахователна полица 440113126000813, за застрахователна сума 163 108 лв. с валидност от 09.30 часа на 15.VII.2013 г. до 14.VII.2014 г. при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Собственикът на това МПС е известил застрахователя за настъпила щета поради настъпилото ПТП на 23.IХ.2013 г. с приложено подробно описание от страна на водача на обстоятелствата по ПТП.
Относно механизма на процесното ПТП са изслушани свидетелски показания и е прието заключение на в.л. по назначена от съда СТЕ. От съдържанието на същите става ясно, че процесното ПТП е настъпило при навлизане на ремаркето на поредната изпъкнала неравност по пътя,при което прикачената глава с теглича на платформата се издигнал нагоре,откача се от ябълката на теглича на влекача,резервното осигурително въже се скъсва и платформата се насочва наляво по посока на движението на теглещото МПС,след което теглича й и се забива в асфалта и оставя следа от задиране по него.Платформата е навлязла в насрещното платно на движение и срещу движещия се там лек автомобил „ Мерцедес МЛ 500“, при което е настъпил челно-кос удар с ъгъл около 10 градуса. При този удар скоростта на платформата рязко намалява, инерционната спирачка се включва и скъсва свързващия прът, заварен за планката с двете въжета към колелата със спирачните челюсти в спирачните барабани. Поради удара се скъсват болтовете,крепящи теглича на платформата към надлъжните дясна и лява греди.Тегличът остава забит в предната част на лекия автомобил,а самата платформа спира в неустановено място източно от мястото на удара.
Вещото лице подробно посочва техническите причини за настъпване на инцидента-износване на сферата на теглича с 0.3 мм. под нормалния диаметър,видимо износване на предната вътрешна сферична повърхност на главата и по сферичната повърхност на задната подвижна челюст на прикачената глава;сумарно износване на свързващия механизъм над допустимото,неизпълнено задължение на водача преди пътуване да провери техническото състояние платформата,вкл. и износването на свързващия механизъм;надлъжни и напречни неравности по пътното платно,които съчетани с късата база и голямата дължина на двуосното ремарке,водели до допълнително циклично натоварване на теглича с редуващо се усилие в посока надолу и нагоре; Основният фактор, според експерта е бил сумарното износване над допустимите граници.
С наказателно постановление №794/17.Х.2013 г. на РУПМВР-Д. на М. З. е наложена на основание чл.181 т.1 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв.за това,че на 21.IХ.2013 г. около 10.15 часа на път 3 клас №506 като водач на МПС-товарен с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке РВ 32 99 ЕН, е управлявал МПС, което не е предоставено за ГПТ в определения срок,с което придвижвал и ППС с неизправно теглително-прикачно устройство на теглещото ПС/ремарке/ и последното също не е било представено на технически преглед
С друго наказателно постановление №795/13 от 08.Х.2013 г. на РУПМВР-Д. е била наложена глоба в размер на 400 лв.на същото лице, за това,че на 21.IХ.2013 г. около 10.15 часа като водач на същото товарно МПС на около 1 км.преди [населено място] посока [населено място] към първото село е управлявал горния товарен автомобил с прикачено ремарке РВ 32 99 ЕН и като собственик на автомобила не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“,валидна за периода.
Във връзка с настъпилите щети от инцидента по лек автомобил "Мерцедес МЛ 500 4 матик" е подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, като е попълнено и бланково "Приложение 1" към него, поради което в "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД е образувана щета № 44011511306160. Като начин на обезвреда на настъпилите щети, застрахованото лице е предпочело чрез ремонтирането на автомобила в "официален сервиз" на марката "Мерцедес. Ремонтът на лекия автомобил е възложен и извършен от "БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ" ЕООД, кл. Пловдив, за което същото дружество е издало фактура № [ЕГН]/30.04.2014 г. на стойност 82 684,07 лв. (с допълнително извършена корекция на цена - намаление с 71,10 лв.) и фактура № [ЕГН]/30.04.2014 г. на стойност 22 426,55 лв. Общата сума, на която е възлязъл ремонтът е в размер на 105 039,52лв. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установява,че „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД превежда на 10.VI.2014 г. сумата 105 039.52 лв. на „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД застрахователна премия по щета №440113126000813,като и банковата сметка на дружеството е заверена на същата дата. Размерът на сумата се формира от фактура №[ЕГН]/30.IV.2014 г. от 82 684.07 лв.,кредитно известие по фактурата №[ЕГН]/05.VI.2014 г. минус 71.10 лв. и фактура №[ЕГН]/30.IV.2014 г. за 22 426.55 лв. Като обичайни ликвидационни разноски са приети от в.л. такива в размер на 15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 213. (1) от КЗ-отм. с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Разпоредбата се прилага за всички имуществени застраховки.
От гореизложените факти става ясно, че са били налице всички предпоставки за заплащане на процесното застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Автокаско +“ от застрахователя по нея на собственика на увреденото имущество-валидна застраховка с покрит риск обхващащ процесното застрахователно събитие и настъпване на самото застрахователно събитие, като реалният размер на подлежащите на обезщетяване щети и фактът на извършеното плащане в изпълнение на задължението на застрахователя са доказани по делото. Тези обстоятелства осъществяват фактическия състав на нормата в цитираната разпоредба на чл. 213. (1) от КЗ-отм. и имат за последица пораждането на регресното суброгационно право на застрахователя към причинителя на имуществените вреди. Съгласно чл.14 ал.I от Наредба №24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането /отв-/ и на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,действала към 21.IХ.2013 г. всички вреди причинени от ремарке, което е функционално зависимо от МПС и е свързано с него по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната гражданска отговорност на влекача.В случая товарен автомобил "Мерцедес 412Д С." към момента на процесния инцидент не е имал такава застраховка, което е видно от влязлото в сила наказателно постановление №795/13 от 08.Х.2013 г. на РУ-МВР-Д..
С оглед изложеното отговорен по претенцията по чл.213 от КЗ/отм./ , с оглед липсата на застраховка „ГО“ се явява водачът на същото МПС –ответник по иска, като управляващ горното МПС в момента на ПТП.
По отношение на неправилно приложение на чл.110 ЗЗД във връзка с чл.114 ал.1 ЗЗД относно това откога започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право по чл.213 ал.1 КЗ-отм то и това оплакване се явява основателно. Неправилно въззивният съд е приел, че в случая давността започва да тече от датата, на която ремонтираният автомобил е бил предаден на неговия собственик, а не от датата на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка. В задължителната за съдилищата практика на ВС и в тази на ВКС по чл.290 ГПК се приема изрично именно вторият вариант, т.е. датата на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка е началният момент, от който започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право на застрахователя към причинителя на имуществените вреди-така ППВС7/77-т.14, както и постоянната и безпротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана от касатора. Ето защо, в случая приложимата обща 5-пет годишна давност е започнала да тече от 10.VI.2014 г., когато сумата от 105 039.52 лв. е била преведена от ищеца на „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД, който е отремонтирал увреденото МПС и на която дата се установява от заключението на ССчЕ, че банковата сметка на дружеството е заверена , от когато и задължението на застрахователя се счита за погасено/чл.75 ал.3 ЗЗД/. ИМ по настоящия спор е била заведена в съда на 10.06.2019 г.-т.е. на последния ден от петгодишния давностен срок, поради което и искът не е бил погасен по давност.
С оглед изложеното обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.
По отношение на разноските :
В полза на касатора следва да се заплатят разноските пред трите инстанции в общ размер на 23 094 лева-договорено и заплатено адв. възнаграждение, съгласно представените във всяка инстанция договор за правна помощ и съдействие и извлеченията от банкови сметки, както и 2131,09 лева-платена държавна такса за допускане и разглеждане на КЖ от настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260215 от 19.08.2021 г. по в.т.д. № 52/2021 г. на АС-Пловдив , ТО и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М. З. З. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД,ЕИК121718407 [населено място], [улица] на основание чл.213 ал.1 от КЗ/отм. /сумата от 105 054,52 лв.- заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица 440113126000813 за причинените на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 4 Матик“ с рег. [рег.номер на МПС] имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2013 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М. З. З. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД,ЕИК121718407 [населено място], [улица] сумата от 25 225,09 лева-общо разноски по делото пред всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|