6 Р Е Ш Е Н И Е № 20 Гр.София, 09.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3375 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 205/26.06.15г., постановено по т.д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 136/18.02.15г. по т.д.№ 1518/14г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от 88234,42 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по договор № 198/31.05.12г. и по фактура № 17/30.05.13г., ведно със законната лихва от 19.08.14г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени и да се постанови ново решение за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12г. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като снабдява с нея електрическа централа, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности за производителите на електрическа енергия в размер на 2,45 лв./МВтч. С протокол от 10.06.13г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си срещу [фирма] по фактура № ФП1102893/05.06.13г., представляващо временна цена за достъп, като длъжникът е надлежно нотифициран по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД според изричното му изявление в протокола. Предявеното вземане в производството по делото представлявало цена за доставена ел. енергия по договора от 31.05.12г., която не е заплатена, като за това вземане е направено изявление за прихващане по протокола от 10.06.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформирало възмездното облигационно отношение в безвъзмездно такова, а основанието на престациите не отпадало, тъй като пълното дерогиране на задължението за цената на достъп би довело до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Според въззивния съд разликата между временната и окончателната цена следвало да се уреди чрез механизъм за компенсация по чл.32, ал.4 ЗЕ, а не по общите правила на чл.55 ЗЗД. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следвало да бъде преодолян по пътя на обжалване на акта на комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че валидно са прехвърлени вземанията от [фирма] на [фирма] и към момента на компенсацията са били налице еднородни насрещни вземания, които са установени по основание и размер. С определение № 503/08.06.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16г. по т.д.№ 1592/15г. на І т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16г. по т.д.№ 3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение № 138/05.10.16г. по т.д.№ 2355/15г. на ІІ т.о., решение № 137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 175/31.10.16г. по т.д.№ 1089/15г. на І т.о., решение № 131/01.11.16г. по т.д.№ 1320/16г. на І т.о., решение № 177/01.11.16г. по т.д.№ 2053/15г. на І т.о., решение № 194/02.11.16г. по т.д.№ 2706/15г. на ІІ т.о., решение № 170/08.11.16г. по т.д.№ 3012/15г. на І т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о., решение № 128/11.11.16г. по т.д.№ 2354/15г. на ІІ т.о., решение № 178/14.11.16г. по т.д.№ 2543/15г. на ІІ т.о., решение № 179/15.11.16г. по т.д.№ 2536/15г. на ІІ т.о., решение № 255/15.12.16г. по т.д.№ 2652/15г. на І т.о., решение № 214/16.12.16г. по т.д.№ 3425/15г. на І т.о., решение № 219/16.12.16г. по т.д.№ 2931/15г. на ІІ т.о., решение № 190/22.12.16г. по т.д.№ 2738/15г. на ІІ т.о., решение № 191/04.01.17г. по т.д.№ 2457/15г. на ІІ т.о., решение № 192/04.01.17г. по т.д.№ 2542/15г. на ІІ т.о., решение № 219/12.01.17г. по т.д.№ 3122/15г. на І т.о., решение № 195/12.01.17г. по т.д.№ 2441/15г. на І т.о., решение № 221/12.01.17г. по т.д.№ 3645/15г. на І т.о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.“. Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. По делото са установени релевантните факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Произведената енергия от касатора – ищец по иска за заплащане на цена на продадената електрическа енергия от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12г., по процесната фактура № 17/30.05.13г. е на стойност от 226246,86 лв. С протокол № 3/10.06.13г., подписан от [фирма], [фирма] и [фирма], [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си към [фирма] в размер на 88234,42 лв., произтичащо от фактура № ФП1102893/05.06.13г. и представляващо временна цена за достъп на производител на ел. енергия до електроразпределителната мрежа на [фирма] съгласно решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР. В този протокол е обективирано и изявление за прихващане на двете насрещни вземания, в резултат на което [фирма] дължи на [фирма] сумата от 138012,44 лв., или за погасено следва да се счита вземането на [фирма] в размер на 88234,42 лв. Съобразно с отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, с отпадане на основанието за начисляване на временни цени за достъп, не следва да се зачетат и последиците на направеното изявление за прихващане. В този смисъл настоящият състав споделя и съображенията в решение по т.д.№ 2543/15г. на ІІ т.о., което препраща към решение по т.д. № 2727/2015 г., ІІ т.о. и решение по т.д.2956/2014 г., І т.о., според които не е възможно да се извърши прихващане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, както и че извършената цесия не следва да се счита за породила валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. В този смисъл не са налице предпоставките по чл.103, ал.1 от ЗЗД, за извършване на валидно прихващане, поради което и изявлението на ответника, основано на чл.103 ЗЗД, няма за последица погасяване на задължението за заплащане на цена за произведена електрическа енергия. Искът е основателен в предявения размер, като въззивното решение следва да се отмени и се постанови решение, с което се осъди [фирма] да заплати на касатора сумата от 88234,42 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по договор № 198/31.05.12г. и по фактура № 17/30.05.13г., ведно със законната лихва от 19.08.14г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските. Ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 17724,06 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 205/26.06.15г., постановено по т.д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], В. Т. – Г, да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 88234,42 лв. (Осемдесет и осем хиляди двеста тридесет и четири лв. и 42 ст.), представляваща дължима цена за ел.енергия по договор № 198/31.05.12г. и по фактура № 17/30.05.13г., ведно със законната лихва от 19.08.14г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17724,06 лв. (Седемнадесет хиляди седемстотин двадесет и четири лв. и 06 ст.) – разноски за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: