Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 13.06. 2017 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Раева изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 2755/2016г и съобрази следното Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, срещу решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд , допусната с определение № 792 от 28.11.2016г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о до касационно разглеждане в частта , с което след отмяна на решение №5826 от 30.06.2015г на Софийски градски съд , искът на Н. Б. М. за обезщетение на имуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата 38 920 лв., както и в частта , с която по тази главница , както и върху допълнителното присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лева , въззивният скъд е присъдил законна лихва от датата на прекратяване на наказателното преследване 10.02.2011г., а не от датата на предявяване на иска. Касационната жалба на Прокуратурата на Р. България съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , незаконосъобразно и необосновано в частта по уважения иск за имуществените вреди . Изтъква ,че пропуснатите ползи за ищеца като едноличен търговец не могат да се обезщетяват по ЗОДОВ като вреди на гражданина , като физическо лице. Няма и причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите , заявени като пропусната търговска печалба ,включително като неполучено възнаграждение по нереализиран договор за превоз . Пропуснатите ползи в случая са настъпили не от действията на Прокуратурата , а действията на ищеца са станали причина другата страна по договора да потърси съдействието от Прокуратурата, за да открие товара и да упражни правата си .В частта , с която въззивният съд е присъдил лихвата за забава от момента , в който е влязъл в сила акта за прекратяване на наказателното преследване , решението е недопустимо , като произнесено без да е било направено такова искане . Постъпил е отговор от Н. Б. М. , чрез адв. В. Иванова . Дейността на ищеца е била препятствана , били са му отнети превозните средства , с които я е осъществявал , прекратен се е оказал търговски договор , а като ЕТ ищецът е физическо лице. По законово определение тази регистрация на търговец съгласно чл. 56 ТЗ не променя персоналитета, идентичен с този на гражданите ,що се отнася до разходите и вредите. Различното данъчно третиране няма отношение към приложното поле на ЗОДОВ, който в сегашната му редакция допуска и юридически лица да бъдат обезщетявани , а това не може да означава изключване само на едноличните търговци. Претендираната пропусната полза следва да бъде обезщетена , както е приел въззивния съд , както и да се мотивира причинната връзка . В обжалваното решение въззивният съд е дал положителен отговор на въпроса за приложимостта на ЗОДОВ по претенция за обезщетяване на имуществени вреди, когато гражданинът , незаконно обвинен в извършване на престъпление и претендиращ това обезщетение , е действал като едноличен търговец - в случая [фирма] , а вредите са от прекратен търговски договор. С договор-заявка от 09.10.2008г австрийското дружество T. T., представлявано от А. В. , е възложило на ЕТ „К. 777 – Н. М.,представлявано от ищеца , транспорт на автомобили марка „BMW” с пет бр. автовоза от Мюнхен/Германия до Техеран/Иран при договорена цена за превозвача 7 740 евро на автовоз , от които авансово са платени 20 000 евро, както е било договорено . Товарът, общо 33 бр. фабрично нови автомобила „BMW”, е бил превозен на пет курса до София – първият етап от превоза ,като до Техеран , Иран е бил осъществен само един курс. Не са били реализирани оставащите 4 превоза на товара по маршрута София- Техеран, възнаграждението за което с обща стойност 17 460 евро, съгласно заявката . В тази насока въззивният съд се е позовал и на приета по делото транспортно-икономическа експертиза. Ищецът е претендирал обезщетение от 67 927 лв , включващо разходите по изпълнението , установени в размер на 23 925 лв , незаплатената част от възнаграждението на превозвача съгласно договора от 18700 евро (в равностойност 36 574лв) и търговска печалба ,по отношение на която вещото лице е определил осреднена такава от 600 евро на курс до Техеран. Според въззивния съд вредите не се изразяват в разходите , извършени от търговеца по възложения му превоз, а в неполученото договорно възнаграждение С присъденото ищецът е бил обезщетен за пропусната полза равностойна на 18 700 евро (т.е за пет курса до Техеран) , или 36 574 лева .Към тази сума е добавена обичайна търговска печалба , или 600 евро на курс, посочени от вещо лице , като в причинна връзка с действията на Прокуратурата са намерени два нереализирани курса - 1600 евро , или 2346 лева .Безспорни обстоятелства по делото са , че докато превозваните автомобили „BMW” са били в [населено място] е образувано досъдебно производство по ЗМ №4368/2008г на 07 РПУ. В хода на същото ,с постановление от 20.11.2008г. на ищеца е повдигнато обвинение в престъпление по чл.206, ал.3 НК за това ,че е обсебил товара ,предаден му за превоз до Техеран от чуждестранен възложител - нови леки автомобили BMW, като е отказал да предаде автомобилите на лица, посочени от предсдтавителя на австрийското дружество и ги е укрил на свой паркинг в [населено място] . Наказателното преследване спрямо ищеца е прекратено с постановление от 22.10.2010г (изменено от съда по отношение на основанието за прекратяване на 10.02.2011г) Ищецът е бил е задържан за 72 часа , иззети са били два броя влекачи с ремаркета - автовози на фирмата които са били върнати на 27.05.2009г , иззет е личния му телефон , документи , свързани с первоза От ищеца са иззети наличните леки автомобили с марка BMW и предадени на представител на възложителя на поръчката, след което друг превозвач е реализирал курсовете до Техеран . Въззивният съд не е изложил други съображения за връзката между действията на разследващите и претендираните пропуснати ползи , освен тези за липсата на причинна връзка при пратендираните разходи . Приел е пропуснатите ползи от възнаграждението за сигурна имотна облага , както и че към остатъка от същото следва да се прибави осреднената търговска печалба за два курса до Иран. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е допусната до разглеждане в частта по уважения на втора инстанция иск за обезщетение на имуществени вреди при изтъкнато противоречие с указанията по ТР №3/2004г на ОСГК, по въпроса може ли по иск на основание чл. 2 ЗОДОВ имуществени вреди да се присъждат като обезщетение на ищеца , който е едноличен търговец и вредите са реализирани при тази дейност . В случая въпросът обема както възможността при наличие на основанието по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ пропуснати ползи на едноличен търговец да се претендират за обезщетяване от ищеца по делото , така и необходимата оценка на причинната връзка . По поставения правен въпрос в първата му част Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква , че след изменението в ДВ бр.30 от 11.04.2006г на ЗОДОВ законодателно се разшири кръга субекти , легититимани да претендират обезщетение по реда на този специален закон ,включително юридически лица ,а предвид указаното в т.1 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на ОСГК, едноличният търговец е в приравнено на същите положение , но доколкото подобна законодателна уредба е липсвала .Различната правосубектност на увредените лица , третирани в закона като граждани , или юридически лица , е от значение поради имуществената обособеност при последните и с оглед настъпването на вредите в самостоятелно обособен имуществен патримоним при юридическите лица, за разлика от този на еднолични търговец . Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди , а когато е претърпял вреди от незаконни действия на правозащитни органи , регистрираният като едноличен търговец не може да бъде поставян в положение да претендира в едно качество и по реда на ЗОДОВ неимуществените си вреди , а имуществените вреди да претендира по друг ред и в друго качество. Вредите могат да засягат доход от търговска дейност, което не изключва принципа на пълно им и реално обезщетяване по този закон . Като занятие , търговската дейност се предприема , за да носи доход на заетите с нея лица . При накърняване правото на труд от незаконни действия на правозащитни органи , пропуснатият доход се обезщетява. При неполучен доход от друга дейност, със същата мяра на обезщетяване следва да се преценява и накърненото от държавни органи право на гражданите на стопанска инициатива ,също гарантирано от Конституцията . Необходимо е обаче да се има предвид указаното в т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на ОСГК относно прекия характер на вредите. Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи .Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие , като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение №73/2017г по гр.д № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г.о за 2016 г.), да е обективно , а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ.Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. №142/2010г.), като свързано с конкретните обстоятелства Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропуснатата полза при договор се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението ,а в настоящия случай непозволеното увреждане, ако не беше настъпило такова , при деликтната отговорност. Когато пропусната полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор , от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има , ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението , предвид поведението на страните по договора ,волята им , нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността. Допусната е касационна проверка на решението и по служебен критерии , за да се провери неговата допустимост , в частта за присъдените лихви върху обезщетенията лихви , с оглед на което Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното : Допустимо е съдебно решение, с което върху присъденото по ЗОДОВ обезщетение за имуществени,или неимуществени вреди се присъжда законната лихва ,считано от момента на установяване незаконността на акта , действието или бездействието на държавния орган , тъй като съгласно приетото в т.4. от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на ОСГК този е „началния момент на забавата , съответно дължимостта на законната лихва „при обезщетяване по този ред . По тълкувателен ред ОСГК на ВКС е определил лихвата върху обезщетението от посочения момент като законна лихва ,поради това от ищеца не може да се изисква дължимостта на същата да се заявява по друг начин.Ето защо , когато в исковата молба , при посочването на обстоятелствата, от които ищецът извежда правото си на обезщетение по ЗОДОВ е посочен съответния момент и значението му : изтъкнат е фактът на прекратяване на досъдебното наказателно производство с влязло в сила постановление и че се дължи обезщетение в тази връзка и от тази дата , заявеното искане обезщетението да се присъди със законната лихва , включва присъждане на последната от момента , посочен в т.4. от ТР №3 от 22.04.2005г ОСГК на ВКС . Компенсаторният характер на лихвата върху обезщетението по ЗОДОВ не налага нейното предявяване да отговаря на изискванията в чл. 129 ГПК за самостоятелен акцесоран иск, но е необходимо ищецът да я поиска като законна лихва , което е сторил в случая , макар при формулиране на петитума да липсвал израза „ „считано от...” и не е посочена дата. Когато при иск за обезщетение по ЗОДОВ ищецът посочи , че претендира законна лихва от завеждане на исковата молба , тогава съдът е обвързан с искането му и ще е недопустимо да присъжда законната лихва от по-ранен момент. По касационната жалба . Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е неоснователна в оплакването , че въззивният съд недопустимо е присъдил законната лихва, считано от 10.02.2011г , като е основателна в оплакването за необосновност на решението ,що се отнася до изводите на съда за прекия характер на вредите ,претендирани като пропусната полза и установяването им като подлежащи на обезщетяване от Прокуратурата на РБ . Въззивният съд правилно е приел , че за ищеца няма пречка за заяви за обезщетяване и пропуснати ползи от неизпълнения договор , който в случая е търговска сделка , но е следвало да обсъди и вземе предвид причините за това неизпълнение . При действието на Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (C.) ищецът като търговец е поел задължения да извърши превоз с автовози на своята фирма , с дата на натоварване 13.10.2008г за целия товар и срок на доставката в Техеран ,Иран максимум 15-17 дни , като C. застраховката е покрита от него . Съгласно заявката, не му е било разрешено претоварване на автомобилите. Не е спорно ,че действайки като превозвач [фирма] е извършил заявения от австрийското дружество T. T. превоз на 33 бр. автомобили марка „BMW” с пет бр. автовоза от Мюнхен/Германия до София/България,като за всеки отделен превоз са издавани по две международни товарителници ,използвани за двете части от маршрута, т.е по този начин е било необходимо задействане на Т.-карнените по Митническата конвенция в София и други формалности , които към 01.11.2008г не са били изпълнени . Видно от представената и проверена от в.л. А. документация по превоза , на 08.11.2008 превозвачът [фирма] е натоварил един автовоз със 7бр. автомобили от товарен пункт в София и курсът до Техеран е реализиран . Към датата 11.ноември 2008г., т.е след изтичане на срока по договора останалите четири курса не са реализирани. На 12.11.2008г. представителят на заявителя А. В. е подал молба до СГ Прокуратура за съдействие ,тъй като няма информация къде се намира товара. Моли за установяване местонахождението му и придаване на упълномощено от изпращача лице. Според твърденията на В.,разпитан и като свидетел в досъдебното производство ,М. не е давал информация за движението на товара ,не е отговарял на телефонни обаждания и електронна поща, като клиентът е бил в неведение . Същевременно , на същата дата- 12.11.2008г ищецът М. е подал сигнал до 07 РПУ СДВР ,че два от превозваните автомобили са предмет на противозаконно отнемане и по повод на този сигнал е образувано досъдебното производство за кражба. По този повод, представителят на австрийското дружество А. В. е отпътувал за София , като на 17.11.2008г се е явил в 07 РПУ. По негови твърдения , отразени от разследващите органи, след като разбрал от клиента и собственик на товара ,че автомобилите не са пристигнали в Иран М. не е отговарял на обаждания. Това е мотивирало В. да потърси представители на други български превозвачи („Б.” и ”П.”) , които да намерят М., да претоварят автомобилите на техни автовози и да ги закарат до Иран . Между М. и В. е извършена очна ставка предвид противоречивите им показания , включително относно обстоятелството дали превозвачът е информирал товародателя по телефона за причините и обстоятелствата по забавянето, включително давани ли са нареждания.Безпротиворечиво се изяснява ,че не по-късно от 12.11.2008г в телефонен разговор между В. и М., в присъствието на представител на фирма Б. ,от чиито телефон е проведен разговора , представителят на австрийското дружество е заявил волята си ищецът да предаде товара, което последният отказал да направи , тъй като вече бил задействал Т.- карнените. Два часа след провеждането на този телефонен разговор М. се обадил на В. отново, за да заяви ,че две коли са откраднати. На въпрос защо М. не е информирал ежедневно за движението на автовозите с товара , при очната ставка ищецът е отговорил,че няма практика да се информира ежедневно товародателя. Представителят на T. T. е изтъкнал неизпълнението на договора и некоректното поведение като причина да потърси съдействие от разследващите органи за реализиране на правата си . От обстоятелствата , които са безспорно установени от твърденията на страните и доказателстата по приложеното в цялост досъдебно производство №4368/08 на СДВР, във връзка с изпълнението на договора следва да се направи извод ,че [фирма] е отговорен като превозвач на товара и е в неизпълнение на задълженията си към момента на повдигане на процесното обвинение на 20.11.2008г , съответно налагане на съпътстващите го принудителни мерки. Освен задължението да изпълни превоза в срок , да информира и да изпълнява нарежданията на изпращача , основно задължение на превозвача е да пази товара , а отговорността към товародателя е обективна . Договорът за превоз е консенсуален , двустранен и по правило неформален ,поради което не е била необходима друга форма за нарежданията на товародателя до превозвача относно предаване товара на друг превозвач , или за разваляне на договора - изцяло или частично .Заявена е кражба на два автомобила от автовоз на превозвача, а изпращачът се е обърнал за съдействие към Прокуратурата . Посегателствата върху товара са се осъществили не по- късно от 12.11.2008г , след като превозвачът вече е бил изпаднал в забава , при което съмнителна е възможността същият да се позове на обстоятелство,което изключва отговорността му.Както вече се изтъкна , пред изпращача тя е обективна . По същественото е ,че установените във връзка с изпълнението на договора обстоятелства не пораждат за ищеца правното очакване да продължи изпълнението след настъпилите събития и да осъществи, макар със забава , оставащите четири курса до Иран противно на волята на изпращача , заявена му недвусмислено. Изпращачът е този , който има право да се разпорежда със стоката , включително да поиска от превозвача спиране на превоза , промяна на предвиденото място за доставяне , или доставяне по различен от посочения в товарителницата начин , при определени условия. Превозвачът е този, който е бил длъжен да изиска нареждания от австрийското дружество предвид обстоятелствата,установени след 01.11.2008г. и към дата 12.11.2008г , но същият не само не ги е изискал , а когато е бил намерен , за ги чуе , се е противопоставил на тези нареждания . Превозвачът е бил длъжен при създалата се ситуация да се ръководи от интересите на лицата ,посочени в чл. 12 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /С./ и от указанията им. Независимо , че действията на ищеца не осъществяват престъпно деяние и същият е бил незаконно обвинен , неговото поведение е дало основание на другата страната по сделката - изпращачът , да манифестира , а в последствие и да реализира свои права по несъвместим с претенциите на ищеца начин . При това положение , очакването на ищеца да получи остатъка от договореното възнаграждение като обезщетение от държавата , не се основава на сигурна пропусната полза . Условие за това е до намесата на разследването и повдигнатото обвинение, изпълнението на задълженията по договора да е в съответствие с отговорностите и задълженията му като превозвач, а предвид настъпили непредвидени обстоятелства и с добрата търговска практика при тези договори , докато предлаганото от превозвача [фирма] на насрещната страна изпълнение след датата 12.11.2008г. не отговаря на тези изисквания. Изпращачът T. T. е отхвърлил предлаганото му неточно изпълнение и не може да бъде обвъзран да приеме същото , като кредитор. Не може също така да се приеме , че указанието на изпращача относно предаването на товара на друг превозвач не следва да се взема предвид , тъй като нарушававало митническата конвенция за превоз на стоки под покритието на карнети Т., каквито са били „задействани” . По делото не е се твърди и не се установява друга извършвана към момента на повдигане на обвинението търговска сделка ,освен процесната заявка за превоз до Иран. Във връзка с тази сделка държавата не дължи претендираното по иска обезщетение , включително като осреднена пропусната търговска печалба в резултат на изземането на двата автовоза на фирмата. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в тази част, а искът за обезщетение на имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан . На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на делото ,поради което въззивното решение, по същество определение , следва да бъде отменено и в тази част . С оглед изхода на делото следва да се присъдят част от разноските на ищеца за адвокатска защита въззивна инстанция и съдебните разноски- депозит за вещо лице ,които са общо 900 лева , или Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на Н. Б. М. 104 лв разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд в частта ,в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Б. М. сумата 38 920 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 10.02.2011г до окончателното изплащане, както и в частта с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Б. М. разноски в общ размер на 563 лева и вместо това постановява : Отхвърля иска предявен от Н. Б. М. ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване адв. В. Иванова [населено място] , [улица] срещу Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение на имущуствени вреди под формата на пропуснати ползи , до размера на сумата 38 920 лева . Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Н. Б. М. сумата 104 лв разноски по делото ОСТАВЯ В СИЛА решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд в останалата част обжалвана част . Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: