Р Е Ш Е Н И Е № 289/2012 София, 03.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 778/2012 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Л. Т. Д., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 24.02.2010г. по гр.д.№440/2009г. на Бургаския окръжен съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК с доводи, че е неправилно. Твърди, че след приключване събирането на доказателства пред въззивния съд се снабдил с удостоверение №4461/27.01.2010г. от МЗГ, че процесния имот не е бил част от Държавния поземлен фонд, не е запазвано право на собственост на държавата по чл.24 ЗСПЗЗ,той не е предоставян за ползване от МОН. Удостоверението е издадено въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение след приключване на устните състезания, въпреки положената от молителя грижа. Ответникът по молбата [фирма] оспорва молбата в писмено становище. Ответникът [фирма] счита молбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение е потвърдено решение №189/2009г. по гр.д.№616/2007г. на Несебърския районен съд, с което по отношение на Л. Т. Д., П. Т. Г. и К. груп” О. е прието за установено, че [фирма] е собственик на имот пл.№453, кв.22 по плана на [населено място], [община], целият с площ 23 300 кв.м. Съдът е приел, че ищецът е регистриран като еднолично О. с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на образованието и науката.В капитала му е включена като непарична вноска почивна база „НДК- Р.”,създаден с решение на МС. Комплексът включва сградите и земята на пионерски лагери „М. П.” и „Л. Д.”. Проследено е създаването на детските почивни лагери,съобразно решение от 26.02.1959г. на ИК на ОбНС-Б., за ситуирането им върху земите на ТКЗС-Н., на което е следвало да се изплати обезщетение. Имотите, определени за тези нужди са били предоставени на ЦС на Б., за което е издаден и нотариален акт № 147/1963г. С решение №486/1984г. на Секретариата на ЦС Б. теренът на лагер „М.П.” е прехвърлен безвъзмездно на ЦК на Д., а през 1991г.„Л.Д.” е предаден от Д. на М.. По силата на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФХ и Б. от 1991г., собствеността върху процесните имоти е преминала в държавата. Имотът е в регулация по плана от 1988г. По силата на този план той е отреден за Международен пионерски лагер , включващ и посочените два пионерски лагера и по предназначение обслужва изградените почивни заведения и инфраструктура. Поради застрояването му със сгради за почивни нужди и проведено цялостно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, към момента на влизане в сила на последния закон, той не е земеделска земя по смисъла на чл.2. Съобразно установеното, съдът е приел, че постановеното в полза на ответника решение на О. за възстановяване на имота в реални граници не е противопоставим на ответното дружество като трето лице. Приложеното към молбата удостоверение не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. То не установява нови обстоятелства, релевантни за делото. От протоколите за съдебни заседания на 19.10.2009г. и на 25.01.2010г. не може да се направи извод, че молителите да не са могли да се снабдят с доказателствата своевременно и да ги представят пред инстанциите по същество. Исковата молба е заведена на 25.07.2007г. и обстоятелството, че едва пред въззивната инстанция в предпоследното по делото заседание /19.10.2009г./ настоящият молител е направил доказателствено искане и се е снабдил със съдебно удостоверение за представяне на доказателства, не налага извод за полагане от него на необходимата грижа за защита на интересите му и за попълването на делото своевременно с относими към спора доказателства. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Освен това приложеното удостоверение не е относимо и не може да разколебае решаващите изводи на съда за наличие на мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ в двете му хипотези-отреждане на терен с конкретно целево предназначение и застрояването съгласно плана, което изключва реституцията по ЗСПЗЗ и за извършен в капитала на ответното дружество апорт на имота. Ето защо е ирелевантно дали е съставена заповед по реда на чл.24 ЗСПЗЗ и за предоставяне на ползване по чл.47,ал.2,3 и 4 ППЗСПЗЗ на МОН, в каквато връзка е приложеното от молителя удостоверение. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Т. Д., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 24.02.2010г. по гр.д.№440/2009г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: