Ключови фрази
Мълчаливо продължаване на договора за наем * обезщетение за ползване след прекратяване на договор за наем * солидарна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. София, 06.06. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4182/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 3 от 04.01.2016г., постановено по настоящото дело № 4182/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 2466/2014г. в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 22.11.2013г. по гр.д. № 41195/2012г. са отхвърлени предявените от М. М.-Р. против Д. В. Х., В. В. И. и Д. Д. Х. искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на процесния апартамент.
Ответниците Д. В. Х., В. В. И. и Д. Д. Х., всички от [населено място], не са изразили становище.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса „в случай, че съдът приеме, че не е налице солидарна отговорност между наемателя и членовете на неговото домакинство спрямо наемодателя, то следва ли да раздели на броя на членовете на домакинството на наемателя размера на дължимото обезщетение”,
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата М. М. М. - Р. в качеството си на наемодател е предоставила на ответника Д. В. Х. – наемател, с договор за наем за две години ползването на собствения си апартамент в [населено място], срещу месечен наем след 01.01.2006г. в размер на 250 евро. На ищцата е възстановено държането на имота на 06.04.2012г. след извършен от съдебен изпълнител въвод във владение. Приел е, че по делото няма представени писмени доказателства, че имотът е бил пренает от ответниците В. В. Д., с която ответникът Д. живее на семейни начала, и детето им Д. Д. Х., поради което искът срещу тези ответници е неоснователен. Относно претенцията срещу Д. В. Х. съдът е приел, че по делото липсват данни да е била уговорена солидарна отговорност на ответниците, солидарност не е предвидена и в закона, поради което е налице разделна отговорност между физическите лица. Тъй като претенцията е насочена срещу четирима ответници /посочените по-горе физически лица и [фирма], по отношение на което осъдителното първоинстанционно решение е влязло в сила/, то същите отговарят разделно и отговорността им е по ¼ за всеки от тях. Размера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е определил на базата на средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко от получаваната наемна цена. По изложените съображения е отхвърлил иска по отношение на ответниците В. В. И. и Д. Д. Х. и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е уважен по отношение на Д. В. в размер на 4 765,31 лв., колкото е неговият дял от претендираната сума.

По поставения въпрос ВКС намира следното:
С решение № 163 от 07.02.2013г. по т.д. № 642/2011г. ТК, І т.о. е прието, че когато ищецът поддържа искане за солидарно присъждане, съответно осъждане на ответниците, тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. В същия смисъл е и определение № 120 от 06.03.2009г. по ч.гр.д. № 2350/2008г. ІV г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. В случай, че не е налице солидарна отговорност между ответниците, тъй като нито е уговорена между страните, нито е предвидена в закона /чл. 121, ал. 1 ЗЗД/, и искът е неоснователен срещу някои от тях, претендираната солидарно сума следва да се присъди изцяло за плащане от тези /или този/ от ответниците, който е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, ако искът е основателен. Това е така, тъй като при искане за солидарно осъждане, от всеки от ответниците се претендира цялата сума. Неоснователността на иска спрямо някой от ответниците и отхвърлянето му срещу него не рефлектира върху претенцията на ищеца за цялото вземане срещу друг ответник, щом е предявена солидарно, т.е. за цялото вземане.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон. Конкретните доводи са, че ответниците като семейство /във фактическо съжителство/ отговарят солидарно. Отделно от това като незаконосъобразни касаторът сочи изводите на въззивния съд, че щом ответниците отговарят разделно, то отговорността им е по ¼ от претендираната сума. Счита, че след като съдът е приел за доказан общия размер на обезщетението за ползване на процесното жилище, неправилно е присъдил само ¼ от този размер.
Жалбата е основателна.
Правилно съдът е приел, че няма данни по делото за пренаемане на процесното жилище от ответника Д. В. Х.. Не са събрани никакви доказателства за отстъпване ползването на цялото или част от жилището срещу заплащане на наемна цена – чл. 234 ЗЗД. Неправилно при отхвърляне на иска срещу част от ответниците, при заявена солидарно претенция, искът не е уважен срещу материалноправно легитимирания ответник. При солидарно заявена претенция, от всеки от ответниците се търси цялата сума. Страна по договора за наем е първият ответник Д. Х.. С. прекратяването на договора наемателят е продължил да ползва апартамента, поради което дължи обезщетение за ползването на имота на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. При предявена претенция за цялото вземане срещу Д. В. Х., същият дължи обезщетение за ползването на имота за процесния период от 01.01.2009г. до 06.04.2012г. Тъй като искът е уважен срещу ответника [фирма] и срещу Д. Х. за сумата от по 4 765,31 лв., ответникът Д. Х. следва да бъде осъден да заплати разликата от 9 530,62 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 31.08.2012г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 220,61 лв. В частта, с която искът е отхвърлен по отношение на В. В. И. и Д. Д. Х. решението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 2466/2014г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. М.-Р. иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. В. Х. от [населено място] да заплати на М. М. М.-Р. от [населено място], сумата 9 530,62 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2012г. до окончателното изплащане, както и 220,61 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

П.: Членове: