4 Р Е Ш Е Н И Е №. 43 София 04.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 703/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството с процесуален представител юрисконсулт С. Т. срещу въззивно решение на Апелативен съд-Пловдив № 36/22.01.2010 г., постановено по гр. д. № 630/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Окръжен съд-Пловдив № 842/16.05.2009 г., постановено по гр. д. № 1367/2009 г., с което е уважен предявен от „Б. И.”, ЕООД,[населено място] срещу Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключения на 29.07.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба между [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. „Т.”, бл. 49, вх. А, ап. 14, в качеството на купувач и Държавата, представлявана от областния управител на област с административен център[населено място], в качеството на продавач, на недвижим имот-частна държавна собственост, а именно: УПИ VІІІ-обществено обслужване с площ 133.60 кв. м., кв. 51 по плана на кв. К. – С., Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-394 от 20.03.2003 г., при съседи: от североизток-улица, от югоизток-УПИ ІХ-магазини, офиси, от югозапад-улица, северозапад-УПИ VІІ-обществено обслужване, за сумата 77 200 лв. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 544/27.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „законосъобразно ли е приравняването на заповедта на областния управител по чл. 55, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост , приет с ПМС № 254/15.09.2006 г. /обн., ДВ, бр. 78/26.09.2006 г., изм. и доп./, с която след проведен търг за продажба на имоти – частна държавна собственост е определен купувач, цена и условия на плащането с предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД”, разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното към жалбата на касатора Р. № 1338/6.01.2009 г. по гр. д. № 4520/2007 г. на ВКС, ІV г. о. Отговор на поставения въпрос: Тръжната процедура за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, регламентирана с разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за държавната собственост /обн., ДВ, бр. 44/21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г./ и чл. 50 - чл. 66 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254/15.09.2006 г. /обн., ДВ, бр. 78/26.09.2006 г., изм. и доп./ съдържа смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Търгът започва с административноправен елемент – заповед на областен управител за провеждането на търг чрез тайно наддаване и за условията, при които трябва да се проведе търга и завършва с гражданскоправен елемент – договор за покупко-продажба на имота, сключен между административния орган-областния управител и спечелилия търга участник в тръжната процедура. Заповедта на областния управител по чл. 55 ППЗДС, постановена след приключване на тръжната процедура за продажба на имоти-частна държавна собственост, с която въз основа на резултатите от търга се определя купувача, цената и условията на плащането й по правната си същност също е административен акт, но с нея компетентният орган да вземе решение за прехвърлянето на имота е изразил воля за прехвърлянето. Волята за прехвърлянето е формирана и изразена и от двете страни по тръжната процедура, поради което административните елементи на смесения фактически състав на прехвърлянето са изчерпани. Остава за осъществяване само гражданскоправния елемент от смесения фактически състав, а именно сключването на окончателния по процедурата договор в съответната форма, който може да бъде заместен с конститутивното съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По касационната жалба: Неоснователна е. Със заповед № 531/4.08.2005 г. на областен управител на област с административен център[населено място] и въз основа на съставения протокол от 29.07.2005 г. за проведен търг с тайно наддаване [фирма] е определен за купувач на процесния имот при предложената цена от 77 200 лв. Определени са условията за плащане на уговорената цена, режийни разноски, данъци и такси и изрично е предвидено сключването на договор за покупко-продажба с купувача да се извърши след заплащане на посочените суми. С връчването на издадената заповед на дружеството, след влизането й в сила /не са налице данни заповедта за извършване на продажбата да е била оспорена/ е настъпило сключване на предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, тъй като е било постигнато съгласие между страните относно съществените условия на окончателния договор, който е следвало да се сключи съгласно чл. 66, ал. 1 ППЗДС. Дружеството е изпълнило всички условия, определени в заповедта на областния управител, като е заплатило изцяло и в срок продажна цена, режийни разноски, ДДС върху режийни разноски и местен данък в размер на 2% от продажната цена. Въпреки това и без основание областният управител е отказал да сключи договора за покупко-продажба. Касае се за неосъществено волеизявление на областния управител не в качеството му на орган на власт, а равнопоставен с купувача гражданскоправен субект. При това положение и по изложените по-горе в отговора на правния въпрос съображения ВКС приема, че са правилни изводите на въззивния съд, че дори да няма сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот-частна държавна собственост заповедта на областния управител по чл. 55 ППЗДС следва да се приравни на предварителен договор, тъй като съдържа съществените условия на окончателния договор и че при изпълнени от дружеството задължения по предварителния договор в определения срок за него е възникнало правото да иска сключване на окончателен договор. Неоснователен е доводът на касатора, че ответното дружество е неизправен към държавата платец на сумата 15 748.80 лв., представляваща ДДС върху терена, предмет на продажбата. Доводът е направен за първи път с касационната жалба и не следва да се поставя на обсъждане Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на П. апелативен съд, първи граждански състав № 36/22.01.2010 г., постановено по гр. д. № 630/2009 г. по касационна жалба на процесуален представител на Държавата чрез М.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: