Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. Софиия, 14 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание, проведено на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2368 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Л. А. срещу решение на Софийски апелативен съд № 346 от 1.11.13 г, по ВНОХД № 506/13, с което е изменена присъда на Софийски окръжен съд № 3 от 29.01.13 г, по НОХД № 301/11, като подсъдимият е оправдан за разликата от 140 до 150 евро, представляващи пълния размер на предмета на обвинението, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.10.2010 г на Митнически пункт, К., към Столична митница, като длъжностно лице, младши специалист към митническия пункт, е поискал и е приел 150 евро, с левова равностойност 293, 37 лв, които не му се следват, за да извърши действие по служба, с оглед на което и на основание чл. 301, ал. 1 пр. 1 и 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и глоба от 1 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че обвинителният акт е изготвен в противоречие с процесуалните изисквания, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, че подкупът е поискан от св. Пашова, че липсват доказателства да е осъществен подкуп от обективна и субективна страна, че въззивният акт не отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, че изведените доказателствени изводи са неправилни, че събраните доказателства сочат на провокация към подкуп, че е останало неизяснено защо са ползвани паролата и личният печат на св. Пашова, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитата си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Събраните по делото доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, тоест, неоснователно се твърди, че фактическата обстановка не е надлежно изяснена. САС е дал правилен отговор на оплакването, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на чл. 246 НПК, като е посочил, че такова нарушение не е допуснато / изложен е кръгът от фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, тоест, фактическото обвинение, респективно, очертано е и юридическото обвинение /. Въззивният акт е изготвен съгласно изискванията на чл. 339 НПК. САС е извършил собствен анализ на доказателствените източници, спазвайки чл. 14 НПК, и е извел верни изводи по релевантните факти. Обсъдени са показанията на св. Н., св. К., св. Л., св. П., св. Г., св. Ц., св. Б., протокола за претърсване, протоколите за разпознаване, протокола за оглед на веществени доказателства, писмените доказателства, взети са предвид заключенията на Графологичната и Техническата експертизи, съобразени са веществените доказателства / процесните банкноти /. Установено е, че управляваните от свидетелите К. и Л. камиони са били с транзитна сръбска регистрация с направление А.. Подсъдимият, младши специалист към Митническия пункт, К., е имал задължението да ги пропусне, без да изисква заплащане на такса. Той обаче разпоредил камионите да бъдат спрени и поискал от свидетелите сумата 150 евро. По същото време, в служебното помещение, където работел подсъдимият, се намирала работещата на същия пункт св. Пашова, която заявила, че в „нейната смяна не биха преминали със сума под 200 евро”. Водачите Л. и К. обаче знаели, че такса не се дължи и сезирали компетентните органи. Поисканата им сума от 150 евро / 3 банкноти по 50 евро / били надлежно описани и фотографирани. След предаването им на подсъдимия / при което той върнал на свидетелите 10 евро / в служебното помещение било осъществено претърсване, в хода на което били намерени и иззети процесните банкноти. Въззивният съд е взел отношение по въпроса има ли съпричастност св. Пашова към извършеното престъпление и каква е тя. Правилно е посочено, че липсата на обвинение изключва възможността да се разсъждава в тази насока. Вярно е становището, че действията на св. П. не отменят съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия, тъй като от доказателствата е установено категорично и несъмнено, че жалбоподателят е поискал и след това е получил процесната сума. Свидетелите К. и Л. са разпознали Б. А. като лицето, което им е поискало 150 евро, и след това е получило сумата / връщайки им 10 евро /. Изяснено е, че обходните листове са оформени ръкописно от същия митнически служител, в какъвто смисъл е заключението на Графологичната експертиза, независимо че в системата БИМИС е използвано потребителското име и паролата на св. П.. По делото не е установено каква е причината в системата да фигурират данните на св. П. / свидетелката е отрекла да е разрешавала на подсъдимия да работи от нейно име /. Този факт обаче не разколебава извода за авторството на деянието, тъй като, както вече се посочи, изводът, че процесната сума е поискана и получена от подсъдимия, е надлежно доказателствено обезпечен. Анализирани са и обясненията на жалбоподателя, според които, той е разпоредил на водачите да отбият камионите, защото те му казали, че пътуват към Столична митница. Правилно е прието, че тези твърдения са защитна позиция. От една страна, те са опровергани от показанията на свидетелите К. и Л.. От друга страна, необходимата информация, имаща значение за дължимата такса, се е съдържала в представените от водачите документи, където е била вписана дестинация А.. Освен това, след предаването на процесната сума, подсъдимият лично е написал „не” на обходните листове / „не се дължи такса” /, което сочи, че той изначално е знаел как следва да изпълни служебните си задължения. Въззивният съд е обсъдил действията на подсъдимия и с оглед преценката на субективната страна. Изброени са вариантите за преминаване през границата и дължимата такса, а именно: за дестинация И., 1 500 евро, за преминаване от С. през България, с редовна регистрация на превозните средства / камионите на водачите Л. и К. са били с транзитна регистрация /, 43 евро. Както правилно е отбелязал САС, съответните такси в отделните хипотези са различни от сумата, поискана от подсъдимия. Освен това, системата БИМИС изключва възможността да се допусне грешка по въпроса за дължимата такса. Това е така, защото митническият служител следва да въведе в системата определени данни, за да получи в електронен вид дължимата такса, ако такава се дължи / издава се т. нар. „електронна фактура” /. Отделен е въпросът, че при наличието на задължение за плащане, паричните средства не се предоставят на митническия служител, а се внасят в клон на банка, намиращ се в района на митническия пункт. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Касае се за деяние, съставомерно по чл. 301 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Липсва хипотезата на провокация към подкуп. От обективна страна, св. К. и св. Л. не са създали обстановка, за да предизвикат поискване или получаване на подкуп, а, от субективна страна, не са целели да навредят на подсъдимия / инициативата за поискване и получаване на подкупа е единствено на подсъдимия /. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 346 от 1.11.2013 г, по ВНОХД № 506/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: