Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N   322   София,   05.05. 2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април........…...................… две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                Членове:    АНИ САРАЛИЕВА                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ   при секретаря....Р. Иванова...............…........................................................ в присъствието на прокурора ......….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................ гр.дело N 301/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. О. В., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Й. , е подала касационна жалба срещу решение № 1377 от 19.12.2008 година по гр.д. N 2251/2008 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение №2562 от 31.07.08г. по гр.д. № 6849/07г. на Варненския районен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и вместо него е постановено друго, като е уважен този иск за сумата 2070 лева. Оставено е в сила същото решение в частта, с която са уважени искове на А. Х. Б. от гр. В. срещу О. В. за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на длъжността “лекар-ординатор” – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението, която е последица от допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Конкретните доводи са във връзка с приложението на чл.193 КТ и чл.188, ал.1 и 189, ал.2 ГПК. Ответницата А. Х. Б. от гр. В. оспорва жалбата с писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. С. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С опредение № 847 от 15.07.2009г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроси, които се отнасят до приложението на императивната разпоредба на чл.193 КТ и по точно за това дали изискването и представянето на писмено обяснение на прекия ръководител, а не на работодателя, е основание за незаконност на уволнението, както и за възможността работодателят да делегира правомощия в тази насока на друго лице. Касационното обжалване е допуснато поради обстоятелството, че касаторът е представил практика на ВКС, която е различна от възприетата във въззивното решение и е дала повод за уважаване на иска за признаване незаконност на уволнението и неговата отмяна. Приложеното съдебно решение № 459/14.04.06г. на ВКС, III г.о. илюстрира трайната му практика, че обясненията на наказаното лице трябва да са достигнали до носителя на дисциплинарна власт, но не и непременно да са поискани от него или той да е техен адресат. Въпросът има значение и за дисциплинарната процедура, в рамките на която трябва да е дадено обяснението. С решението, предмет на касационно разглеждане, са уважени искове на А. Х. Б. от гр. В. срещу О. В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. По главния иск съдът е приел, че уволнението на ищцата, която е работила като “лекар-ординатор” в Общински център за детско и училищно здравеопазване – ОУ “Х” и ОДЗ № 36 ”Р” с. Т. е незаконно, тъй като не е спазена процедурата за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ. Изводът е направен въз основа на данните, че обясненията са изискани от директорите на ОУ “Х” и ОДЗ № 36 ”Р”, а не от работодателя – кмета на общината. Не са представени доказателства за “формално” делегиране на правомощия от работодателя на третите лица за извършване на това действие, както и липсва законово основание за оправомощаването им. В отговор на поставения въпрос, който е бил от решаващо значение за уважаване на главния иск, следва да се има предвид следното: Действително изслушването на работника или служителя, или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване. Законодателят й е придал такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки. Самото искане за даване на обяснения, което изхожда от носителя на дисциплинарна власт, както и даването на обяснение пред носителя на дисциплинарна власт, или адресирано до него или до упълномощено лице, което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина, насочва към открито дисциплинарно производство, респ. към възможност за носене на дисциплинарна отговорност. Няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че искането за даването на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Очевидно се допуска смешение между възможността за налагане на дисциплинарното наказание от трето лице, предвидена в чл.192, ал.1 КТ и възможността да се изискат и приемат писмените обяснения от трето лице, което обаче не е носител на дисциплинарна власт. В последния случай е от значение достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарна власт, който да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техния преносител или кой е извършил организационните действния по изискването им. В това е смисълът на въведено от закона изискване, който бе изяснен в предишния абзац от изложението. Поради това следва да се приеме, че решаващите мотиви на въззивния съд не са съобразени с материалния закон и му противоречат. Независимо от това крайният резултат за уважаване на исковете е правилен, но за обосноваването му следва да се изложат надлежни мотиви от касационния състав. От данните по делото е видно, че д-р А. Х. Б. е уволнена дисциплинарно на основание чл.190, ал.1, т.1 и 3 КТ при спазване на чл.189, 193, ал.1 и 194 КТ поради това, че “системно не спазва трудовата дисциплина, нарушава режима на работно време, като закъснява за работа, преждевременно я напуска и не уплътнява работното време, не изпълнява работата съгласно указания начин и правила, осигуряващи безопасност и хигиена на труда, не се подчитява на указанията относно изпълнението на работата, създава конфликти на работното място”. Тези общи констатации са свързани в процесната заповед за уволнение от 2.06.2007г. с докладна записка № РД-7-9303/258/7.05.2007г. на доц. д-р С, директор на дирекция “З”. Действително няма пречка конкретизацията на дисциплинарните нарушения, според изискванията на чл.195, ал.1 КТ, да се съдържат в друг акт, стига той да е станал достояние на наказаното лице и да са изискани обяснения за тях. В случая по делото е приложена визираната в заповедта за уволнение докладна записка от 7.05.2007г., която отново не е конкретизирана и съдържа мотивите, възпроизведени дословно в самата заповед за уволнение. Като приложения към нея са упоменати други пет докладни записки от 2006г. /7.09.06г., 19.09.06г., два броя от 14.12.06г. и 20.12.96г./. По делото е представено писмено обяснение на наказаното лице във връзка с докладна записка от 16.05.2007г. за събитие от същата дата, което очевидно не може да се отнесе към поводите за уволнението, които са възникнали преди нея. Други писмени изложения, изготвени от служителката до различни органи и институции, нямат характер на писмени обяснения и не визират данни от процесната докладна записка и приложенията към нея. Следва да се приеме, че уволнението е незаконно не защото писмените обяснения са дадени на неупълномощено лице, а защото изобщо липсват релевантни обяснения, които да удовлетворят изискването на чл.193, ал.1 КТ. Този пропуск е свързан и с липсата на конкретизация относно времето на извършените дисциплинарните нарушения и тяхното точно проявление – императивно изискване по чл.195, ал.1 КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1377 от 19.12.2008 година по гр.д. N 2251/2008 година на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА О. В. на А. Х. Б. от гр. В. направените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в ръзмер на 400 лева /четиристотин лева/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.