Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 574   София, 28 декември 2009 година     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември две хиляди и девета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                  при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 574/2009 година.     Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия Т. С. А. срещу въззивно решение № 90 от 17.06.2009 год. по в.н.о.х.д. № 148/2009 год. на апелативен съд-гр. Варна. В касационната жалба, като основания за проверка на атакувания съдебен акт, са посочени всички касационни основания по смисъла на чл.348,ал.1 НПК, с акцент върху материалната незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяната му и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК и алтернативно-неговото изменение, с индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55НК, с приложение на чл.66,ал.1 НК. Недоволен от въззивния съдебен акт, е останал и подсъдимия Ю. С. Я., който го е атакувал, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Заявил е искане за смекчаване на наказателната отговорност, с приложението на чл.55 НК и института на „условно осъждане”. Гражданските ищци и частни обвинители не участват в касационното производство. Повереникът на И. и Р. Д. , чрез законния им представител Д. Н. поддържа, че жалбите са неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 43/26.03.2009год., по н.о.х.д. № 1208/08год. на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на касаторите за извършено при независимо съизвършителство престъпление по чл.343,ал.4, във вр. с ал.3, пр.ІV-то пр.V-то,б.”А”, във вр. с ал.1,б”в”и б”б” НК и са наказани с лишаване от свобода за срок от четири години, за А. и пет години за Я. На основание чл.343г НК е наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години на А. и осем години-на Я.   Жалбата на подсъдимия А е неоснователна. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимите. Касационният състав не възприема възраженията на А. , свързани с материалноправна незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изразяваща се в отказ да се приложи чл.15 НК. Вън от всякакво съмнение, въззивната инстанция е установила скоростта, с която са се движели двете превозни средства, тяхното разположение на пътното платно и установила по категоричен начин, че инициалният удар между тях е резултат от инкриминираните нарушения на правилата за движение от страна и на двамата. Изложени са в достатъчен обем съображения, защо показанията на свидетелите-очевидци на случилото се Х. , С. , А. , и на Я. , изцяло корелират с констатираното при извършения оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум и изводите на автотехническите експертизи. Експертите са посочили, че л.а. „ВАЗ” се е движел в лявата лента на пътното платно, а микробусът –в дясната и се е намирал пред него, преди пътно-транспортното произшествие. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че деецът не е могъл да предвиди резултата, защото нито е бил длъжен, нито е зависело от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Рязката промяна в посоката на движение на автомобила, управляван от А. и навлизането в лявата лента, в която има превозно средство, заедно с движение с двукратно по висока от разрешената скорост, е нарушение на правилата за движение по пътищата, с непосредствен резултат-съставомерните последици.. При установената, по предвидения процесуален ред, фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Въззивната инстанция е установила по категоричен и несъмнен начин причинната връзка между виновното нарушение на правилата за движение по смисъла на чл.16,ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДП и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на три лица и телесните повреди на две. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че другият подсъдим е имал достатъчно разстояние вляво, за да избегне удара, поради което липсва причинна връзка между нарушението по чл.16,ал.1 ЗДП, допуснато от А. и пътно-транспортното произшествие. Обвинението е за извършено престъпление при независимои съизвършителство и точно е разграничена наказателната отговорност на двамата касатори, като престъпното поведение на Я. не може да освободи А. от отговорност, предвид допуснатото от него нарушение, стоящо в пряка причинна връзка със настъпилите съставомерни последици. Несъстоятелен е и доводът, по отношение на другото нарушение на правилата за движение и липсата на причинна връзка. Многократното надвишаване на разрешената скорост е една от основните причини, след относително лекия сблъсък между двете превозни средства, микробусът, управляван от А. да напусне пътното платно и се обърне по скат, с денивилация 2 м.   Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А наказание. При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като е съобразено тяхното съотношение - на подсъдимия е наложено наказание близо до законовия минимум, предвиден в съответния престъпен състав. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпиталено въздействие върху касатора, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат корекция на присъдата. Не може да бъде удовлетворено искането, за приложението на чл.66,ал.1НК, при съществуващата законна пречка, с оглед размера на наказанието лишаване от свобода. Кумулативно определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата.   Жалбата на подсъдимия Я е неоснователна. Определеното на касатора наказание е съответно на високата степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Грубото несъблюдаване на правилата за движение по пътишата и настъпилия тежък вредоносен резултат, заедно с негативно характеризираната личност на подсъдимия, са мотивирали инстанциите по същество да индивидуализират наказанието при условията на чл.54 НК. Не може да бъде възприето виждането на защитата, че предвид позицията на Я. , производството да се проведе по диференцираната процедура по глава 27НПК, това обуславя необходимост от приложението на чл.55НК. Съгласно т.5 на ТР № 1/ 06.04.2009год.на ВКС на РБ, при отказ на един от подсъдимите, делото да се разгледа по този ред, той е невъзможен и за останалите. Изтъкнатите доводи за семейните задължения на Я. , свързани с необходимост да полага грижи за 10 деца, са несъстоятелни, защото само две от тях живеят при него и в достатъчна степен посоченото обстоятелство е оценено при индивидуализиране на определената санкция. Институтът на „условното осъждане” е неприложим, предвид размера на наказанието, наложено на касатора. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите, като неоснователни следва да бъде оставени без уважение, а въззивният съдебен акт – в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90 /17.06.2009 год. по в.н.о.х.д. № 148/2009 год. на апелативен съд-гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване   .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: