Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 04.05.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 310/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба от подс. А. Х. Б. срещу присъда № 127 от 12.10.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2515/2022 г. В жалбата и допълнението към нея са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Защитникът сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в игнориране на съдебно психиатричната експертиза, в лишаване на подсъдимия от право на справедлив процес, поради необективност на съда, в ползване на резултатите от теста за наркотици, които дават над 25% грешни резултати, недоказаност на субективната страна на деянието; в ненадлежно изземване на фас от цигара от лекия автомобил; в липса на следи от подзащитния му по намерения фас, както и че присъдата е постановена въз основа на предположения. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, т. к. подзащитният му е осъден, а той не е бил повлиян от употребеното преди повече от двадесет и четири часа наркотично вещество. Твърди и явна несправедливост на наложеното наказание, като акцентира на ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, добри характеристични данни, възрастта на подсъдимия, чисто съдебно минало, полагане на общественополезен труд и факта, че е студент. Затова претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подзащитния му по обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата. Моли за признаване на подзащитния му за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно иска намаляване размера на наложеното на Б. наказание освен на изложените в жалбата основания и по причина на налаганите от долустепенните съдилища наказания за този вид деяния. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Твърди, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Затова пледира присъдата на Софийски градски съд да бъде оставена в сила. Подс. Б. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда, постановена по НОХД № 20293/2019 г., районен съд – София признал подс. А. Х. Б. за невиновен по обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 22.04.2019 г. около 16,00 ч. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – кокаин и канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug test 5000“ с инвентарен номер ARLK-0001 и проба № 027 и го оправдал по повдигнатото обвинение. С присъда № 127 от 12.10.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2515/2022 г., подс. А. Х. Б. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски. Касационната жалба е неоснователна. Първо следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в необсъждане на всички доказателствени материали по делото и в частност назначената в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза. Настоящият състав на съда не може да се съгласи с този довод на защитата, доколкото Софийският градски съд изрично е обсъдил относимите към обвинението доказателствени материали и им е направил подробен анализ. Не отговаря на данните по делото възражението, че не е обсъдено заключението на съдебно психиатричната експертиза. На л. 5 от мотивите към постановената въззивна присъда е отделено нарочно място тъкмо на експертните изводи на този доказателствен способ. Съдът не само е кредитирал заключението на вещите лица, но е отчел, че то се подкрепя косвено от показанията на полицейските служители и на свид. Т., както и от обясненията на самия подсъдим. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство. Никой доказателствен източник от значение за процеса не е оставен без внимание, но оценката на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. Лишено от основание е оплакването за несъобразяване на дейността на съда с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, свързано с начина на изземване на фас от цигара от лекия автомобил, управляван от подс. Б. и липсата на следи от водача по него. Това е така, защото за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК не е необходимо приобщаването по надлежния ред на вещественото доказателство, което евентуално е било употребено от привлеченото към наказателна отговорност лице. Достатъчно е кумулативното констатиране на употребата на наркотично вещество и управлението на моторно превозно средство след това. Тъкмо това е установено от доказателствата в обсъждания казус. Никое от действията на съда в хода на разглеждане на делото пред него, нито начинът на изписване на мотивите към постановения съдебен акт могат да бъдат окачествени като действия на предубеден съдебен състав по делото, в който смисъл не може да бъде споделено оплакването за „очевидна необективност на съда“. Оттам неоснователна е и претенцията за несправедлив съдебен процес срещу подсъдимия по причина на осъждането му. Изводът за виновност на подс. Б. по възведеното му обвинение, направен от въззивния съд на база резултата от теста за наркотици, с който на място е проверен водачът, не е незаконосъобразен. Това е така, защото след като тестът за употреба на наркотици е дал положителен резултат, подс. Б. е отказал да даде кръвна проба за извършване на химически анализ, който отказ е обективиран по надлежен начин в материалите по делото. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Няма как подсъдимият да твърди, че резултатите от тестовете за наркотици са неверни в около 25% от случаите и по тази причина, че не е доказана употребата на наркотични вещества от него в конкретния случай, защото сам се е поставил в ситуация меродавни да са резултатите от техническото средство вместо тези от химическото изследване на кръвта му. При извършената проверка на инкриминираната дата контролните органи са установили с посочения тест употребата на наркотични вещества от подс. Б., с което е изпълнено първото условие по Наредбата. Наред с това, налице е удостоверен отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, поради което е изпълнено и второто условие за приемане за достоверни резултатите от теста за наркотици. При това положение, подс. Б. сам се е лишил от възможността да оспори резултатите от теста с техническото средство, недавайки кръв за химически анализ, който според самата Наредба е по-достоверният способ за установяване наличие на наркотични вещества в организма на водача. Затова, неоснователен е доводът за неточност на тестовете за наркотици и оттам за недоказаност на субективната страна на деянието. В коментирания случай употребата на две наркотични вещества от подс. Б. не е спорна, нито е спорно управлението на моторно превозно средство след това. Макар и употребата на наркотичните вещества да не е непосредствено преди управлението на моторното превозно средство, а в един по-ранен момент, това и според състава на ВКС не прави деянието несъставомерно. Цитираното от защитата Р № 483-2015-I н.о. ВКС, в което е приета необходимост от изследване на въпроса за повлияването на водача от употребеното наркотично вещество, е инцидентно. При настоящата редакция на разпоредбата законодателят не е ограничил времево употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е предвидил като съставомерен елемент повлияването на дееца от тях. В този смисъл са Р № 106-2020-I н.о. ВКС; Р № 60151-2021-III н.о. ВКС; Р № 60244-2022-I н.о.; Р 51-2022- III н.о. ВКС; Р № 83-2023-I н.о. ВКС. Правно ирелевантно е как и доколко употребата на наркотични вещества е повлияла на способността на подсъдимия да шофира. Конкретната отдалеченост на употребата на инкриминираните вещества във времето не би могла да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието. Това е така, защото престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е на просто извършване. В тази връзка възражението на защитата за нарушение на закона с осъждането на подсъдимия е неоснователно. По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Няма основания за признаване на подс. Б. за невиновен, т. к. очертаните в обвинителния акт факти са престъпни. При преценката на справедливостта на наложеното на подс. Б. наказание за извършеното деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК касационният състав не намира явно несъответствие между него и степента на обществена опасност на деянието, на дееца и факторите, влияещи върху отговорността. Правилна е била преценката на второстепенния съд, че са налице множество смекчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни, отдалеченост на приема на наркотичните вещества преди управлението на автомобила, непроявена осезаема манифестация в поведението на подсъдимия зад волана, но те предопределят индивидуализирането на наказанието в неговия минимум, т. к. не е направен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били обект на коментар от проверявания съд, но в своята съвкупност не обуславят приложението на чл. 55 от НК. Въпреки четиригодишния процес срещу подс. Б., този срок не се явява неразумен, поради което той не е самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, макар и многобройни, не разкриват извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието или дееца в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което разпоредбата на чл. 55 от НК не намира приложение в случая. Затова, не е налице несъответствие, което да дава основание за намеса на касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 127 от 12.10.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2515/2022 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.