Р Е Ш Е Н И Е № 200 Гр.С., 11.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1285/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1642/05.04.2017 г. по описа на ОС – Шумен на [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 130 от 29.06.2012 г. по в. гр. д. № 243/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение от 16.01.2012 г. по гр. д. № 643/2009 г. на Шуменския окръжен съд, е признато за установено между страните съществуването на вземане на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ в размер на 1 271 887.32 лв. – предоставена на дружеството финансова помощ по програма С. по договор № 1980 от 07.06.2006 г., както и на вземане за мораторна лихва в размер на 582 448.79 лв. за периода от 17.02.2006 г. до 28.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 29.05.2009 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.422 ал.1 ГПК. Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение № 242/11.04.2013 г. по т.д.№ 1038/2012 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение. В молбата с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК се твърди, че след влизане в сила на решението било открито ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, което не е било известно на молителя и на съда. Обстоятелствата в него са били известни само на ищеца, който недобросъвестно ги е премълчал. Това е писмо с изх. № 02-2600/1481 от 30.03.2017 г. на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ до [фирма], изпратено в отговор на негово запитване с писмо от 24.03.2017 г. относно реда за приемане на документи за разглеждане на заявления, въз основа на които е бил сключен договор № 1980/07.06.2006 г., има ли разлика в този режим в момента /с оглед кандидатстване за одобрение по бъдещи проекти/, както и дали всички придружаващи проекта документи по договора между страните от 2006 г. са били сканирани в деловодната система на Фонда чрез Интегрираната система за администриране и контрол /И./, която гарантира, че намиращите се в деловодството на Фонда документи действително са представени от лицата, кандидатствали за финансиране. Фондът е отговорил, че системата И. не е била използвана при администрирането и контрола на проект № 270204200071/2006 г., подаден от П. Б. К. ЕАД. Този факт се сочи като съществен за изхода по спора, т.к. исковата претенция против молителя за съществуване на вземане в размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор № 1980 от 07.06.2006 г. била основана на твърдение за представяне на документ с невярно съдържание – оферта от М.Серра С/А - Кралство Испания от 25.12.2005 г., неправилно обсъден от въззивния съд като такъв, относно чиято неистинност страните не спорят. Твърди се, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не е представял пред ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ документи с невярно съдържание и неавтентични такива. Няма и никакво обяснение как подобен подправен документ е попаднал в подадената от него проектна документация. Липсата на въведена система за контрол на постъпващата документация опровергава тезата, че този документ е бил представен именно от ответника – настоящ молител, като се поддържа, че в проектната документация е била представена истинска оферта, недобросъвестно подменена от неизвестно длъжностно лице – служител на ищеца. Ответникът по молбата за отмяна – ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че с нея недопустимо се цели пререшаване на спора, без новото доказателство да установява правнорелевантен по делото факт, доколкото подобни на изложените в молбата за отмяна доводи не са били въведени в процеса, приключил с влязлото в сила решение. Моли молбата за отмяна да се остави без уважение, с присъждане на разноските по делото. Третите лица – помагачи В. Н. П., П. Н. П. и Н. Н. И. не са заявили становище по молбата. Като взе предвид доводите на страните по наведените основания за отмяна, както и материалите по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Молбата за отмяна е допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения: Производството за отмяна е извънредно средство за защита против неправилните съдебни решения, когато са постановени в предвидените в чл.303 ал.1 ГПК хипотези. На основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Този фактически състав изисква непълнотата на фактическия или доказателствения материал, при които е постановено влязлото в сила решение, да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на обективна, невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Преценката, дали обстоятелствата, респективно доказателствата, са от съществено значение за делото, се прави с оглед предмета на спора, очертан с исковата молба и отговора против нея. Новите обстоятелства /доказателства/ трябва да са от такова естество, че наличието им да може да обоснове различен правен резултат по делото. В случая, с влязлото в сила решение на АС – Варна след обсъждане на събраните по делото доказателства е прието, че представената оферта за оборудване от М.Серра С/А - Кралство Испания от 25.12.2005 г. в документите към проекта по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. с № 270204200071, представлява неистински документ, което е нарушение на задълженията на ответника – настоящ молител по чл.8.1 от сключения между страните договор № 1980 от 07.06.2006 г., обхващащи и неговото преддоговорно задължение за представяне на истински документи при кандидатстването за финансова помощ. На това основание съдът е приел, че ответникът дължи възстановяване на полученото по договора. В представения към молбата за отмяна новосъздаден документ - писмо изх.№ 02-2600/1481 от 30.03.2017 г. на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ до П. Б. К. ЕАД е посочено, че при прилагането на програма С. /2000 - 2006 г./ обработката на проектите е осъществявана съгласно Многогодишното финансово споразумение между Комисията на ЕО и Република България, а интегрираната система за администриране и контрол е създадена за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция по прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., съгласно Наредба № 105 от 22.08.2006 г., обнародвана в ДВ бр.82 от 10.10.2006 г., т.е. касае последващ период, поради което И. не е била използвана по проекти по програмата С. /какъвто е процесният/. От материалите по делото се установява, че в законоустановените срокове по ГПК, както и в хода на производството по гр.д.№ 643/2009 г. на Шуменския окръжен съд, настоящият молител не е въвеждал в предмета на спора твърдения и доводи, че е била извършена подмяна на офертата на М.Серра С/А с неистинска след входиране на проектната документация в ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ. Освен липсата на подобни доводи, третото лице - помагач на П. Б. К. ЕАД – В. Н. П. /изпълнителен директор на дружеството към момента на подаване на проектната документация и неин фактически вносител/ в отговора на исковата молба е признал, че находящата се в окомплектованата и подадена от него документация по проекта оферта на М.Серра С/А представлява неистински документ /това се подкрепя и от обясненията му в ДП № 35/2009 г. на ОД на МВР Шумен/, а в хода на процеса /писмена защита пред първата инстанция/ ответникът е заявил, че изцяло „приема” подадения от помагача отговор. На следващо място, удостовереното от ДФЗ в писмото от 30.03.2017 г., че съответната интегрирана система за администриране и контрол на проектите не е била въведена и използвана при приемане на проекта на П. Б. К. ЕАД не води до пряк извод, че в представената от молителя документация първоначално е фигурирала оферта за закупуване на оборудване, действително изходяща от М.Серра С/А – Испания. Следователно, обстоятелствата, съдържащи се в писмо изх. № 02-2600/1481 от 30.03.2017 г. на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, не са в състояние да променят решаващите изводи на въззивния съд относно факта, че офертата на М.Серра С/А от 25.12.2005 г., представена от П. Б. К. ЕАД пред ДФЗ, е неистински документ, поради което и са ирелевантни за правилното разрешаване на спора. Това е достатъчно да се приеме, че новото доказателство /респективно удостовереното с него съществуващо към момента на постановяване на решението обстоятелство/ не отговаря на изискването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК - да е от съществено значение за решаването на делото. Отделно следва да се отбележи, че писмото с изх.№ 02-2600/1481 от 30.03.2017 г. е в отговор на запитване на ответника, което последният е можел да отправи в хода на висящия исков процес. Както се посочи по-горе, процесуалните пропуски на страната при релевирането и доказването на факти, които не са причинени от обективна невъзможност, не са основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК. По изложените съображения, подадената молба за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноските за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 130 от 29.06.2012 г. по в. гр. д. № 243/2012 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ сумата 300 /триста/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: