Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49

гр. София, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 583 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. № 146910/27.11.2019 г. на Д. Г. А. и А. А. А., чрез адвокат Р. Г., подадена срещу определение № 26187 от 8.11.2019 г. по ч. гр. д. № 8609/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 2.01.2019 г. по гр. д. № 18946/2015 г. на Софийски районен съд за прекратяване на образуваното пред първоинстанционния съд дело като недопустимо.
За да потвърди обжалваното пред него определение, Софийски градски съд е посочил, че производството по гр. д. № 18946/2015 г. по описа на СРС е образувано по предявен от Д. Г. А. и А. А. А. първоначално против „Стар Ентертеймънт“ ЕООД и Г. Л. И., а впоследствие против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, „Глобал Тайм“ ЕООД и Г. Л. И. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район „П.“, С. о., местността „М. б.“, с площ от 11 550 кв. м, представляващ земеделска земя-нива, V категория, с № * по плана за земеразделяне на [населено място], върху който е насочено принудителното изпълнение по изп. д. № 3691/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я., не принадлежи на длъжника Г. Л. И.. Посочил е, че твърденията на ищците са, че те са придобили правото на собственост върху имота чрез покупко-продажба на 3.10.2014 г. с нотариален акт № 65, том II, рег. № 17927, дело № 227/2014 г. от И. В. А., който от своя страна го придобил от Г. Л. И. чрез договор за покупко-продажба от 15.08.2014 г. с нотариален акт № 14, том III, рег. № 5821, дело № 353/2014 г. През 2015 г. ищците установили, че върху него е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 3691/2013 г. на ЧСИ С. Я. за парични задължения на Г. Л. И. към взискателя „Стар Ентертеймънт“ ЕООД, който по-късно цедирал вземанията си на „Глобал Тайм“ ЕООД, и присъединения кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Въпреки уведомяването за правото им на собственост, съдебният изпълнител не преустановил изпълнението, а насрочил действия по опис и оценка, съответно публична продан, с аргумента, че върху имота била наложена и вписана възбрана през 2013 г. В тази връзка ищците са оспорили към деня на прехвърлителната сделка, легитимираща ги като собственици, върху имота да е имало вписана такава възбрана, считайки по тази причина, че собствените им права са противопоставими на страните по изпълнителното производство. И тъй като се явяват трети за изпълнението лица, чиито права са засегнати от него, са заявили правен интерес от предявения иск по чл. 440 ГПК. Съгласно изложените от Софийски градски съд мотиви, по силата на чл. 440, ал. 1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Този иск е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, наличието на който се преценява конкретно, въз основа изложените в исковата молба обстоятелства. За правната му същност, кога може да бъде предявен като средство за защита, при какви процесуални предпоставки и кои са надлежните страни са въпроси, по които е постановено ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че интерес от иск по чл. 440 ГПК е налице при предприети изпълнителни действия за удовлетворяване на парично вземане върху вещи, които засягат правата на третото лице, което отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението, както и че допълнителни изисквания досежно наличието на правен интерес не следва да бъдат въвеждани по пътя на тълкуването, доколкото нормата не съдържа такива. Въпросът за правния интерес е разгледан само във връзка с правото на третото лице по чл. 435, ал. 4 ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител, като средство на защита на същите права, като е прието, че искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ, с изключение на случаите, когато то е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена. Даденото разрешение обаче не обхваща хипотезата, при която върху имота е била наложена възбрана, а това обстоятелство има значение за правния интерес на третото лице от иск по чл. 440, ал. 1 ГПК. Той е изключен, когато разпоредителната сделка, легитимираща го като собственик, е осъществена след вписването на наложената възбрана, защото на основание чл. 452 ГПК и чл. 453, т. 1 ГПК правата му са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Тази непротивопоставимост се изразява в правото им да се удовлетворят от цената на възбранения имот, независимо че към деня на изпълнението той вече не е собственост на длъжника. Затова дори и да се уважи иска на третото лице по чл. 440, ал. 1 ГПК, то съдебното решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на изпълнението върху имота по чл. 433, т. 7 ГПК. Това означава, че преценката за допустимостта на иска не е ограничена само до визираните в тълкувателното решение предпоставки, а обхваща и други обстоятелства, които имат значение за съществуването на правен интерес. Софийски градски съд е изложил, също така, че правото на собственост и начинът на неговото придобиване от ищците не са оспорени. Единственият спорен въпрос е дали към деня на придобиването е имало вписана възбрана върху имота по изпълнителното дело, който съобразно горното е от значение за правния им интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Съдът е визирал, че за този спорен факт са ангажирани доказателства и от двете страни. Ответниците са представили препис от искане на ЧСИ С. Я. до Агенция по вписванията за вписване на наложена с разпореждане от 25.10.2013 г. по изп. д. № 3691/2013 г. възбрана върху два недвижими имота, собственост на длъжника Г. И., а именно: нива от 4.175 дка в землището на [населено място], V категория, местността „М.“, съставляваща имот пл. № *, и нива от 11.551 дка, V категория, в землището на [населено място], местността „М. б.“, съставляваща имот пл. № *. Върху документа е отразено, че възбраната върху имотите е вписана на 7.11.2013 г. с вх. рег. № 55401, акт № 180, том 25. Представено е и удостоверение от Агенцията по вписванията, според съдържанието на което за поземлен имот с площ 11 550 кв. м с идентификатор *** в [населено място], местността „М. б.“ е вписана възбрана с вх. № 55401/07.11.2013 г., том 25, акт № 180/2013 г., номер на описна книга 43355/07.11.2013 г. Ищците са представили справка от електронния регистър на Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на длъжника Г. И., направена чрез отдалечен достъп, в която под пореден № 6 е посочено налагане на възбрана на 7.11.2013 г. с идентични данни за входящия номер, номер на акт, том и номер по описна книга с посоченото удостоверение и отбелязването върху искането на ЧСИ, но в графата „имот“ е отбелязан само този съставляващ нива от 4.175 дка в [населено място], местността „М.“. Съдът е посочил, че тези доказателства са достатъчни още на този етап от производството да обосноват извод, че по отношение на процесния имот е била наложена и вписана на 7.11.2013 г. възбрана, предшестваща и двете разпоредителни сделки и конкретно тази, на която ищците основават своето право на собственост. Ето защо, Софийски градски съд е заключил, че това изключва правния им интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй като техните права чрез отричане правото на собственост на длъжника не биха били успешно защитени поради непротивопоставимостта им съобразно чл. 452 ГПК и чл. 453, т. 1 ГПК на взискателя и присъединения кредитор. Посочил е, че оспорването на факта за вписана възбрана очевидно е свързана с несъответствието между действително вписаните обстоятелства и тези отразени (оповестени) в електронния регистър на Агенцията по вписванията. В тази връзка съдът е взел предвид възприетото в определение № 131/21.03.2018 г. по гр. д. № 3589/2017 г. ВКС, I г. о., в което при произнасяне по аналогичен случай е прието, че наличието на вписана възбрана се преценява само с оглед установяване на правния интерес от иска по чл. 440, ал.1 ГПК в хипотеза, при която спорът за правата на взискателя по чл. 453 ГПК не се включват в предмета на делото. Вписването на възбраната като строго формална дейност следва да се извърши при стриктно съблюдаване на изискванията на закона и в случай, че не бъдат спазени правилата, установени в Правилника за вписванията, възбраната би била непротивопоставима на третите лица, но само когато спорът е за принадлежността на правото на собственост, какъвто не е конкретният казус.
Жалбоподателите считат атакуваното от тях определение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите излагат, че определението на Софийски градски съд противоречи на разпоредбата на чл. 440 ГПК и на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/17.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдят, че за тях не съществува друг път на защита, освен предявения иск по чл. 440 ГПК, в производството по който да установят липсата на надлежно вписана възбрана към датата на придобиване от тях на имота, както и действителната дата, на която е било извършено и оповестено вписването на възбраната.
Формулират следните въпроси, за които твърдят, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по които липсва съдебна практика:
1. При предварителната преценка за допустимост на предявен иск, съдът може ли и следва ли да обсъжда и обоснове съдебния си акт за прекратяване на производството по делото с доказателства, касаещи въпроси по съществото на правния спор. Съдът може ли да прекрати производството по делото с определение преди крайния си съдебен акт, позовавайки се на анализ и кредитиране на доказателства, произнасяйки се по въпроси по съществото на формирания правен спор;
2. Защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху тяхно имущество, което не принадлежи на длъжника и това засяга правата на тези лица, може ли да се осъществи чрез иска по чл. 440 ГПК, вкл. и при формиран спор относно приложимостта или не на чл. 453 ГПК;
3. Основният принцип в правото, а именно че съществуването на всеки факт с правно значение може да се доказва по отношение на всяко лице, когато има правен интерес, приложим ли е в хипотезата за установяване на липсата на абсолютните предпоставки, визирани в нормата на чл. 453 от ГПК за относителната недействителност по отношение на кредитора-взискател на извършена разпоредителна сделка с длъжниково имущество, и същият може ли да се установява по пътя на исковата защита, чрез предявяване на иск с правно основание чл. 440 ГПК;
4. Установяването на приложимостта или не на хипотезата на непротивопоставимост на възбраната на правата на имота, придобити от ищеца на основание чл. 452 и чл. 453 ГПК, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху тяхно имущество, което не принадлежи на длъжника и това засяга правата на тези лица, обосновава ли правния интерес на третото лице-ищец за водене на иска по чл. 440 ал. 1 ГПК;
5. При извършена проверка, при спазване на чл. 39 ПВп, ако за приобретателите на длъжниково имущество е било невъзможно да узнаят, че срещу бившия собственик-длъжник е вписана възбрана върху продаваемия имот, с извършеното вписване възбраната, за датата на което има формиран спор, считат ли се за настъпили гражданскоправните последици на възбраната и респ. извършената сделка произвела ли е вещнотранслативното си действие, което да се разпростира по отношение на кредитора-взискател в изпълнително производство;
6. В хипотезата, при която бъде отречено съществуването на наложена възбрана към правно релевантния момент, обуславящ приложението или не на защитата на интереса на кредитора, чрез признаването на относителната недействителност на сделката спрямо него (чл. 452 и чл. 453 ГПК), уважаването на иска по чл. 440 ГПК би ли имало за последица прекратяване на изпълнителното производство по отношение на имота.
Насрещните страни не са депозирали становища по частната жалба.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд Д. Г. А. и А. А. А. са предявили срещу „Стар Ентертеймънт“ ЕООД (поискана замяна на този ответник с „Глобал Тайм“ ЕАД), „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г. Л. И. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК: за признаване за установено в отношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор *** по действащата КК и КР на [населено място], С. о., район „П.“, местност „М. б.”, одобрени със заповед № РД-18-74/20.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на ПИ от 11 550 кв.м, с начин на трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, стар идентификатор, при посочени съседи, идентичен с ПИ № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], местност „М. б.”, представляващ нива, V категория, върху който е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20138440403691 по описа на ЧСИ С. Я., не е собственост на длъжника по изпълнението Г. Л. И..
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 65/3.10.2014 г., том II, per. № 17927, дело № 227/2014 г., по описа на нотариус С. С.. Имотът им бил прехвърлен от И. В. А., който от своя страна бил придобил правото на собственост върху имота от предишния собственик - Г. Л. И., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14/15.08.2014 г., том III, peг. № 5821, дело № 353/2014 г. по описа на нотариус С. Т.. На 19.03.2015 г. ищците установили наличието на изпълнително производство по изп. дело № 20138440403691 по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 281/2013 г. по описа на СРС, 47 състав, с предмет - принудително събиране на парично вземане на кредиторите „Стар Ентертеймънт“ ЕООД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника в изпълнителното производство Г. Л. И.. Ищците сочат, че „Глобал Тайм“ ЕООД придобило правото на вземане срещу Г. Л. И. на основание договор за цесия, като било конституирано като взискател с разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2012 г. Излагат, че взискатели по изп. дело № 20138440403691 по описа на ЧСИ С. Я. са „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Глобал Тайм“ ЕАД. Поддържат, че при извършена справка в имотния регистър към Агенцията по вписванията установили, че по отношение на процесния имот не била вписана възбрана. Твърдят и че кредиторът не е упражнил правото си да предяви иск за недействителност на сделката, която го уврежда. Когато А. уведомила съдебния изпълнител за придобитите от нея права върху имота, последният я уведомил, че същата има качеството на трето задължено лице, предвид наложена по изпълнителното дело възбрана върху същия, вписана преди придобиването на имота от ищцата.
Ответниците са оспорили иска с доводи за недопустимост и неоснователност на исковата молба.
„Стар Ентертеймънт“ ЕООД е представило писмени доказателства за вписана на 7.11.2013 г. възбрана върху имота: удостоверение изх. № 17243/4.05.2015 г. на Агенция по вписванията и молба на ЧСИ С. Я. до Службата по вписванията изх. № 67369/29.10.2013 г., с отбелязване върху нея от Агенцията по вписванията на вписаната възбрана.
След депозиране на отговорите първоинстанционният съд е постановил определението си за прекратяване на делото.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Съображенията му за това са следните:
Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.
В конкретния случай очевидната неправилност на обжалваното определение се изразява в нарушение на процесуалния закон.
Софийски градски съд е приел, че единственият спорен въпрос по делото, който е от значение за правния интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е дали към деня на придобиването на имота от ищците е имало вписана възбрана по изпълнителното дело. С определението си е дал положителен отговор на този въпрос и по тази причина е счел предявения иск за недопустим. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че доколкото спорът относно наличието/липсата на вписана възбрана е възникнал едва след депозирането на отговори на исковата молба и представянето от ответника „Стар Ентертеймънт“ ЕООД на документи за вписване на възбрана, изводите за недопустимост на производството са направени преждевременно. На този етап от процеса – получаване отговори на исковата молба, без становище на ищците по въпросните документи и без приобщаването им като доказателства по делото, съдът не е имал право съгласно нормите на ГПК да се произнася и дава отговор на основния спорен въпрос между страните. Оплаквания на жалбоподателите в този смисъл се съдържат в първия от формулираните от тях в изложението въпроси. Ето защо, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на делото, Софийски градски съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26187 от 8.11.2019 г. по ч. гр. д. № 8609/2019 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 26187 от 8.11.2019 г. по ч. гр. д. № 8609/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 2.01.2019 г. по гр. д. № 18946/2015 г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: