Р Е Ш Е Н И Е № 570 гр. София, 17.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора. К.И. изслуша докладваното от съдията E.Авдева наказателно дело № 1908/2013 г. Производството по делото е образувано по касационни жалби на поверениците на частните обвинители М. М. К., А. Ш. К. и А. П. К. против решение № 266 от 08.07.2013 г. по внохд № 565/2013 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението в частта за наказанието е неправилно. Намалената санкция не кореспондира с обществената опасност на деянието и дееца и не може да постигне целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. С тези аргументи се настоява за отмяна на решението и ново разглеждане на делото Прокурорът пледира в подкрепа на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, 10 състав, с присъда от 08.04.2013 г. по нохд № 1195/2013 г.признал подсъдимия В. В. Ч. за виновен и на основание чл.343а, б.б вр. с чл.343, ал.1, б.в вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК, чл. 58а, ал.1 от НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, а на основание чл. 343г от НК – на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 266/13 от 08.07.2013 г. по внохд № 565/2013 г.изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанията лишаване от свобода и лишване от право да управлява моторно превозно средство от една година на девет месеца. Жалбите срещу въззивния акт са основателни на различно от посоченото в тях основание. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, относимо към абсолютните предпоставки за отмяна на постановеното решение. Обосновката на обжалвания съдебен акт съдържа противоречия, съпоставими с липса на мотиви, поради което за настоящата инстанция е невъзможно да извърши проверка по релевираното оплакване за явна несправедливост на наказанието. Второстепенният съд, на стр.3 от решението, заявява, че : 1.”наказанието, определено по чл. 58а и чл. 66, ал.1 от НК е правилно определено” и 2.”неговият /на наказанието-б.а./ размер е бил завишен”, след което формулира извод,че „наказанието следва да бъде намалено с три месеца.” В диспозитива на решението е записано недвусмислено, че двете наказания са намалени от една година на девет месеца. Възъзвният съд не е отчел , че лишаването от свобода е наложено по реда на чл.58а от НК, т.е. съдът най-напред би следвало да определи наказанието и след това да го намали с една трета. Точно така постъпил първоинстанционният съд – индивидуализирал санкцията лишаване от свобода, след което, по силата на чл.58а от НК, я намалил с една трета от една година и шест месеца на една година. Въззивният съд в мотивите си излага съображения за несъответствие на обема наказателна принуда на смекчаващите отговорността обстоятелства и оттам извежда необходимост за намаляване на лишаването от свобода с три месеца, от което следва, че намира за адекватна санкция от една година и три месеца / една година и шест месеца минус три месеца/.След редукция с една трета тя би се свела до десет месеца лишаване от свобода , а не до девет, както е отразено в диспозитива на решението. При наказание девет месеца лишаване от свобода, както е посочено в диспозитива на решението, т.е. след редукция по чл.58а ,ал.1 от НК, санкцията би следвало да бъде една година, един месец и половина т.е. намалението е четири месеца и половина, а не три месеца. В крайна сметка въззивното решение не дава отговор с колко е намалена определената от първата инстанция санкция, а това осуетява касационната проверка за справедливост на наказаниетол Корелационните връзки между лишаването от свобода и лишаването от право по чл. 37, ал.1 ,т.7 от НК разпростират горните разсъждения и върху постановеното наказание на основание чл. 343г от НК. По изложените аргументи решението на Софийския апелативен съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се отстрани посоченото процесуално нарушение. Водим от горното и на основание чл.354,ал.3, т.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №266/13 от 09.07.2013 г. по вход № 565/2013 г. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.