5 Р Е Ш Е Н И Е № 111 С., 23.06. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря А. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1839/ 2015 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община - [населено място] срещу Решение № 265 от 13.01.2015 г. по гр.д. № 4294/ 2014 г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от ищеца част е потвърдено Решение № І-25-250 от 09.01.2014 г. по гр.д. № 30 678/2011г. на СРС, 25 с., с което е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД, предявен от Столична община срещу Х. К. Х. - от [населено място] за 23 100 лв. - неустойка по чл. 12 ал. 1 т. 2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/ 28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и за 443.63 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 10.05.2010 г. - 14.07. 2011 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че отхвърлянето на исковете противоречи на основния принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, и на въведения в чл. 63 ЗЗД принцип за добросъвестност при изпълнение на задълженията. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че за купувача не е възникнало задължение за разкриване на две работни места, тъй като обектът не е въведен в експлоатация, вместо след като е констатирал, че въвеждането в експлоатация не се е осъществило поради това, че ответникът недобросъвестно е попречил на това, да приложи чл. 25 ЗЗД и да приеме, че са настъпили условието или падежа за изпълнение на задължението. Обосновава, че купувачът е поел задължение да въведе обекта в експлоатация, което виновно не е изпълнил, това е довело до виновно неизпълнение на задължението за разкриване на работни места - купувачът сам и умишлено се е поставил в невъзможност да изпълни задължението за осигуряване на работни места, невъвеждайки обекта в експлоатация; ако беше въвел обекта в експлоатация, бъдещото събитие щеше да се е осъществило 8 месеца след въвода във владение на купувача и при негово добросъвестно изпълнение на договора, това събитие би било факт. Счита, че така съдът е подменил волята на една от страните по договора и неправилно е отхвърлил исковете. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът за неустойка за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. да се уважи за 23 100 лв., със законната лихва от предявяването му и искът за обезщетение за забавено плащане за 443.63 лв. за периода от 10.05.2011 г. до 14.07.2011 г. Ответникът по касационната жалба Х. К. Х. - от [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като излага, че щом обектът не е въведен в експлоатация, за него не възниква задължение за разкриване на работни места; сочи, че правилно съдът е приел, че въвеждането в експлоатация е двустранен акт и липсват доказателства за причините поради което това не е извършено в уговорения срок и щом продавачът не е изпълнил задължението за въвеждане в експлоатация, неоснователно претендира неустойката. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 215 от 17.03.2016 г., постановено по делото, по въпроса: дължи ли купувачът по приватизационен договор неустойка за неразкриване на работни места при виновно неизпълнение на задължението да въведе обекта в експлоатация и да разкрие работни места; може ли да се приеме на основание чл. 25 ал. 1 ЗЗД, че падежът на задължението за разкриване на работни места не е настъпил, тъй като въвеждането в експлоатация е уговорен от страните относително определен срок, бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото му решаване от съдилищата. С Р.№62/10.12.2009 г. по гр.д. №12010/ 2008 г. на СРС, 44 с. и с Р. от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 30 099/ 2007 г. на СРС, 39 с. е прието, че купувачът не е изпълнил задължението да извърши инвестиции и въведе обекта в експлоатация, като не доказва това да се дължи на обективна невъзможност, затова възниква за купувача право на неустойка за неизпълнение на задължението за разкриване на определен брой работни места и не е прието, че въвеждането на обекта в експлоатация съставлява уговорено от страните условие по см. на чл. 25 ал. 1 ЗЗД, което не е настъпило. С обжалваното решение искът за неустойка за неразкриване на работни места е отхвърлен по съображения, че поради невъвеждането от ответника на обекта в експлоатация, не е възникнало задължението му за разкриване на работни места - страните са уговорили относително определен срок, който е обвързан с настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило. Настоящият състав на ВКС, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна практиката, обективирана в цитираните постановени от СРС решения, по следните съображения: Виновното неизпълнение на поето от страната договорно задължение дава основание изправната страна да иска неустойка за неизпълнение. Когато купувач по приватизационен договор виновно не е изпълнил задължението да въведе обекта в експлоатация в уговорения срок, неизпълнението на това задължение е довело до неизпълнение на задължението за разкриване на работни места. В случай, че страните по договора искат да обусловят настъпването, изменението или прекратяването му от бъдещи обстоятелства, могат, съгласно чл. 25 ал. 1 ЗЗД, да уговорят условие - бъдещо несигурно събитие. При сключването на договора, в който е уговорено условие, той е във висящо положение - кредиторът не може да иска изпълнение и длъжникът не може да бъде заставен да изпълни и съгласно чл. 25 ал. 2 ЗЗД сбъдването на условието има обратно действие. Условието е винаги някакво обстоятелство, то винаги е бъдещо, винаги е несигурно - не се знае дали ще настъпи. Когато е уговорено отлагателно условие, при сбъдването му, настъпват правните последици на сделката или обусловената промяна в отношенията. Поето от купувача по приватизационен договор задължение за въвеждане на обекта в експлоатация, не съставлява уговорено условие. Условието е несъществен елемент от съдържанието на договора и такова страните не са уговорили, а с оглед специфичния характер на приватизационния договор, съществен елемент са уговорените престации. Виновното неизпълнение на задълженията на купувача обуславя отговорността му за неизпълнение, а разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗЗД е относима към действието на договора в случай на уговорено условие - бъдещо несигурно събитие. С оглед изложеното, отговорът на поставения въпрос, даден и в посочените съдебни решения, следва да бъде: купувачът отговаря за неизпълнение на задължението за разкриване на работни места, което настъпва поради виновно неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация; задължението за въвеждане на обекта в експлоатация не съставлява уговорено от страните условие по см. на чл. 25 ал. 1 ЗЗД - бъдещо несигурно събитие, при ненастъпването на което купувачът да се освободи от отговорност за неизпълнение на задължението за разкриване на работни места. За да потвърди решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД за 23 100 лв. - неустойка по чл.12 ал.1 т. 2 и чл.8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и за 443.63 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 10.05.2010 г. - 14.07.2011 г., въззивният съд е приел, че купувачът е санкциониран за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация. Посочил е, че задължението за разкриване и поддържане за 10-годишен период на 2 бр. работни места на трудов договор по чл. 8 т. 4 възниква след като обектът бъде въведен в експлоатация - началният момент на задължението е обвързан с въвеждането на обекта в експлоатация и след като обектът не е въведен в експлоатация от купувача, не е възникнало задължението да разкрие работни места. Съдът е аргументирал, че моментът на въвеждане в експлоатация е от значение да започне да тече срока за изпълнение на задължението за разкриване на работни места - страните са уговорили относително определен срок, който е обвързан с настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило, затова искът за неустойка е неоснователен. Решението е неправилно. Ищецът претендира 23 100 лв. - неустойка по чл. 92 ЗЗД, уговорена в чл. 12 ал. 1 т. 2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., като задължението на купувача за разкриване и поддържане на работни места възниква след въвод в експлоатация на обекта, което задължение за въвеждане в експлоатация купувачът е поел, съгласно чл. 8 ал. 5 от договора. Виновното неизпълнение на купувача да въведе обекта в експлоатация, води до неизпълнение на задължението да разкрие и поддържа 2 работни места за посочения период. Във волеизявлението на страните, съдържащо се в договора, не е включено условие по см. на чл. 25 ал. 1 ЗЗД, а ако такова беше уговорено, настъпването му би се отразило на правното действие на договора; договорът не е поставен в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - въвеждането на обекта в експлоатация. Задълженията за инвестиции, за въвеждане на обекта в експлоатация и за разкриване на работни места са задължения, срещу които купувачът е получил обекта при уговорените в договора условия. Въвеждането на обекта в експлоатация е задължение на купувача и за допуснатото виновно неизпълнение на това задължение ответникът е осъден да плати неустойка с влязло в законна сила решение - допуснатото виновно неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация е установено. След като купувачът е бил въведен във владение, за него възниква задължението за въвеждане на обекта в експлоатация до 8 календарни месеца от датата на въвода, неизпълнението на което задължение води до отговорност за неустойка по чл. 12 ал.2, вр. чл. 8 ал. 4 от Договора. Изискуемостта на претенцията за разкриване на работни места, за която се задължава купувачът, не е следствие от настъпване на уговорено от страните условие, не се касае за бъдещо несигурно събитие - въвеждането на обекта в експлоатация, и поради това, че същото не се е осъществило, купувачът да бъде освободен от отговорност за неизпълнение. Виновното неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация е причина за неизпълнение на задължението за разкриване на работни места, което задължение, уговорено с чл.12 ал.1 т.2 от Договора, е в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено място. Основателен е за 23 100 лв. искът за неустойка, уговорена в чл.12 ал.1 т. 2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. По иска за обезщетение за забавеното плащане на неустойката: С чл. 17 от Договора страните са уговорили, че купувачът дължи неустойките, уговорени с договора, в седемдневен срок сред установяване на размера им и за всеки ден закъснение дължи законна лихва. С Писмо от 24.03.2011 г. купувачът е поканен да се яви на обекта на посочената дата и час, за да отчете изпълнение на поетите задължения; в Протокол от 11.04.2011 г. съставен от нотариус, е удостоверено, че не се е явил; в Протокол от 11.04.2011 г., в съставен от С. е отразено, че няма изпълнение, включително на задължението за откриване на работни места за периода 01.01.2010 - 31.12.2010 г. и с Писмо от 10.05.2011 г. купувачът е поканен да плати неустойка за процесния период за неразкрити и неподдържани работни места 23 100 лв. Поради изложеното решението като незаконосъобразно следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение, с което да се уважат искът за неустойка по чл. 92 ЗЗД за периода 01.01.2010 - 31.12.2010 г. за 23 100 лв., със законната лихва от датата на предявяването 14.07.2011 г. и искът за обезщетение за забавено плащане за 443.63 лв. от датата на поканата 11.05.2011 г. до датата 14.07.2011 г. На ищеца по делото следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното производство: 948.37 лв. - държ.такса, 300 лв. - за правна помощ на ответника и 1241 лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в размер, определен по чл.7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: общо 2489.37 лв., за въззивната инстанция: 470.88 лв. - държ.такса и 1241 лв. - юрисконсултско възнаграждение: общо 1711.88 лв. или за двете инстанции общо 3730.37 лв. За касационната инстанция на ищеца се следват разноски 500.86 лв. - държ.такса и 1241 лв. - юрисконсултско възнаграждение: общо 1741.86 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 265 от 13.01.2015 г. по гр.д. № 4294/ 2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено Решение № І-25-250 от 09.01.2014 г. по гр.д. № 30 678/2011г. на СРС, 25 с., с което е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД, предявен от Столична община срещу Х. К. Х. - от [населено място] за 23 100 лв. - неустойка по чл.12 ал.1 т.2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. и за 443.63 лв. - обезщетение за забавено плащане и вместо това постановява: ОСЪЖДА Х. К. Х. - от [населено място] да плати на Столична община - [населено място] 23 100 лв. - неустойка по чл.12 ал.1 т.2 и чл. 8 ал. 4 от Договор № 259-00/28.07.2003 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., със законната лихва от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и 443.63 лв. - обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода 10.05.2010 г. - 14.07.2011 г. и разноски за двете съдебни инстанции 3730.37 лв., както и разноски за касационната инстанция 1741.86 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: