Р Е Ш Е Н И Е № 242 С. 10.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1382 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ЕТ”Б. С.”гр.К.,представлявано от собственика С.,чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 50 от 7.06.2010г. по гр.д. № 1/2010г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 13.11.2009г. по гр.д. № 243 по описа за 2009г. на Кюстендилски окръжен съд,като е отхвърлен предявения от ЕТ”Б. С.”против Б. Д. Б. и Т. П. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 798лв.,представляваща стойността на извършени от ищеца СМР с негови материали в сграда,находяща се в УПИ І в кв.25 по плана на [населено място] и принадлежаща на ответниците на основание учредена суперфиция,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2009г.до окончателното погасяване на задължението. Искането е за отмяна на въззивния акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 218 от 23.02.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос за начина по който следва да бъде обезщетен строителя при наличие на разлика между реално изградената разгърната застроена площ на сграда,която принадлежи на ответниците и отразената по издаденото разрешение за строеж, при положение,че реално са заплатени /по договор/ само извършените СМР и вложени материали за отразената по разрешението за строеж площ. В съдебно заседание –страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Винаги когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго – дължи да му върне онова,с което се е обогатил. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Претендираната разлика между стойността на реално изградената разгърната застроена площ на сграда и заплатената по сключен договор – строителят може да претендира по общия ред на чл.59 ал.1 от ЗЗД,тъй като това е начина,по който неоснователно обеднелия може да получи защита във всички случаи, когато той не може да ползва нито някой от исковете по чл.55 от ЗЗД,нито друг иск/ППВС №1 от 28.05.1979г.на Пленум на ВС/. В случая е установено,че въз основа на сключен на 16.07.2008г. договор между страните по делото- ищеца в качеството си на изпълнител се е задължил пред ответниците,в качеството им на възложители/съгласно чл.1/ –да ”извърши строителство до фаза”карабина”на обект: ”Търговска сграда”в кв.25 УПИ І по плана на [населено място],съгласно представена оферта на стойност 192 000лв.с включено ДДС,съгласно Разрешение за строеж № 156 от 24.06.2008г.” Тъй като разрешение за строеж №156 от 24.06.2008г.е за изграждане на разгърната застроена площ/Р./ от 703 кв.м.,то това е площта,за която страните са постигнали договореност че се дължи заплащане от 192 000лв.,като се включват/ съгласно чл.2 от договора/”всички възможни видове работи,необходими за окончателното завършване на обекта”. Установено е със заключение на приета по делото експертиза,че вместо договорената Р. от 703кв.м.общо изпълненото на място строителство е 733.50кв.м./, а общо изпълненото строителство,включващо и ниво-сутерен е 964.72кв.м.Няма спор,че изпълнената в повече площ е предоставена на ответната страна, на която е отстъпено правото на строеж и те реално я ползват.Не се спори,че същата е реализирана със средства и материали на ищеца,като не му е била изплатена /платена е само договорената по горецитирания договор сума от 192 000лв/. За да счете иска за неоснователен въззивният съд се е мотивирал с даденото в §5 т.18 от ДР на ЗУТ – определение на понятието разгърната застроена площ,съгласно което в нея не се включва квадратурата в сутерена, с извършеното с н.а.№124 т.VІІ рег.№ 9440 д.1190 прехвърляне на правото на строеж на трето лице и с това,че ищецът не е доказал да е реализирал строителство,извън уговореното по сключени договор. Последният извод на въззивния съд не се споделя от настоящия състав, защото противоречи на заключението на приетата по делото експертиза.С нея е установено че изпълнителят е построил извън договореното - допълнително още и „външно стълбище пред входа за етажите с шест броя стъпала и площадка”,”започнато е еднораменно стълбище извън проекта на ниво К-3.20”,изградено е „парадно стълбище със завишена бройка стъпала - шест броя/вместо предвидените 4бр./,завишена е ширината на площадката от 1.20м.на 1.50м.”,”завишена е ширината на площадката пред обекта „Е.”и Магазин за хранителни стоки от 1.20 на 1.30м.и на таванския етаж са изпълнени две стаи за сметка на покрива”,като по този начин Р. вместо 703 кв.м.е 733.50кв.м.,а общо изпълненото строителство, включващо и ниво-сутерен е 964.72кв.м. Видно от дадените от вещото лице обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 29.09.2009г. – отклоненията, фактически на място, са извършени по искане на възложителя по допълнителни чертежи, които не са били предмет на договора за строителство и не са включени в основния архитектурен проект.Касае се до конструктивни елементи, обслужващи търговската част на първия етаж,които не са част от сутерена.За тях е издадено допълнение към разрешението за строеж/№4105 от 18.09.2009г./. С оглед така даденото заключение на вещото лице-настоящият съдебен състав намира предявения иск за частично основателен-до размер на 30.50кв.м.,представляващи допълнително реализирано по поръчка на възложителите строителство, със собствени средства на ищеца-извън договореното и заплатеното по сключения договор от 16.07.2008г. С посочената площ е налице обогатяване без основание за ответната страна. Тъй като неоснователно обеднелия не разполага с друг иск,той следва да се защити по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД,като му бъде присъдена сумата, равняваща на стойността на реализираното от него строителство,извън офертата по сключения договор,останало незаплатено от ответната страна. Обстоятелството,че последните са прехвърлили правото на строеж на трето лице/с н.а.№124 т.VІІ рег.№ 9440 д.1190/ не дава основание за друг извод,тъй като извършеното прехвърляне касае само Р. от 703кв.м.-предмет на сключения на 16.07.2008г. договор, но не и реализираното извън него строителство. В останалата част -досежно изпълненото строителство в сутерена /под кота нула/-искът е неоснователен пред вид дадено от вещото лице заключение,че то е част от реализираното съгласно сключения договор строителство и като такова е заплатено. Тъй като поради липса на ангажирани доказателства относно стойността, на която възлиза квадратния метър на допълнително построените 30.50кв.м.площ на първия етаж от построената сграда –не е възможно да бъде изчислен размера,до който иска се явява основателен – следва делото да бъде върнато на въззивния съд за назначаване на експертиза,която да даде тази оценка. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 50 от 7.06.2010г. по гр.д. № 1/2010г.на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за изпълнение на дадените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.