6 Р Е Ш Е Н И Е № 50 С., 25.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 95/2011г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. Г. и Л. Й. Г., двамата от [населено място], срещу решение № 759 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 2772/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 3629 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 149/2008 г., изцяло са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 30.06.2007 г. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради противоречието му със закона. Изложени са подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника [фирма] и виновната за процесното пътно-транспортно произшествие водачка Н. Н. Г., която липса е обоснована с неподписването на застрахователната полица от страна на застрахованото лице и с непълнота на индивидуализацията на автомобила, изразяваща се в непосочване на последните четири цифри от номера на рамата. Като застъпват становище, че писмената форма на застрахователния договор е предвидена в закона само с оглед доказването, а не и за действителността му, касаторите твърдят, че сключването на такъв договор за процесния автомобил следва да се счита установено от всички факти и събрани по делото доказателства и преди всичко от: подписването на договора от представител на застрахователя; приемането на извършеното от застрахования водач плащане на част от застрахователната премия; подаването от самия застраховател на информация до Гаранционен фонд за процесната застрахователна полица. С определение № 775 от 09.12.2011 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за формата на договора за застраховка „Гражданска отговорност” и последиците от неспазването й, по отношение на който е прието за осъществено основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение от 20.01.2011 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Т. П. Г. и Л. Й. Г. срещу [фирма] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение не може да бъде ангажирана, тъй като представената застрахователна полица не доказва сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Този извод е аргументиран с неподписването на полицата от страна на застрахованото лице Н. Н. Г., както и с непопълване на индивидуализиращите белези на моторно-превозното средство – липса на данни за ДК № и пълни данни за рамата на автомобила /не са вписани последните четири цифри на рамата/. Решаващият състав е посочил, че писмената форма е условие за действителността на застрахователната полица, поради което е счел, че празнотата в нея не може да се преодолее от наличието на данни за ДК № на автомобила в информационния масив на Гаранционен фонд. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в Част Четвърта на Кодекса за застраховането. Съгласно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. В ал. 3 на чл. 184 КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор законът /чл. 184, ал. 2 КЗ/ е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Анализът на посочените разпоредби налага категоричния извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване. С оглед изложеното, изразеното от въззивния съд становище във връзка с формата на застрахователния договор е правилно и следва да бъде споделено. Неоснователно, обаче, при преценката за валидността на процесния застрахователен договор същият не е приложил въведеното в чл. 293, ал. 3 ТЗ по отношение на търговските сделки правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на І т. о. е прието, че: „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните; В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката; Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./; Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. Обжалваното решение е в отклонение от цитираната практика. Въззивният съд не е оценил правилно фактите по делото, подкрепени със съответните писмени доказателства, сочещи недвусмислено на извода, че независимо от неточното попълване на данните в застрахователната полица и от липсата на положен от застрахованото лице подпис, застрахователят [фирма] не е оспорвал действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с него полица към процесния автомобил. Такива факти представляват приемането на плащането на първата вноска от премията от сключилата договора Н. Н. Г.; осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея в Информационния център към Гаранционен фонд съгласно изискването на чл. 293, ал. 1, т. 3 КЗ. С оглед на това, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ответникът не може да се позовава на нищожността на сключената между него и Н. Н. Г. застрахователна полица. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и доколкото не се налага извършване, респ. повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По основателността на исковете: От събраните по делото доказателства се установява безспорно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател за заплащане на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди, а именно: виновно и противоправно деяние, извършено от застрахован при ответника водач и настъпили в резултат от това деяние неимуществени вреди за ищците. По-конкретно: От представения протокол за ПТП № 879679 от 30.06.2007 г. се установява, че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е причинена смъртта на лицето Р. Л. Г. – син на ищците Т. П. М. и Л. Й. Г.. Видно от приложената по делото влязла в сила присъда по н. д. № 422/2007 г. на Пернишки окръжен съд, виновна за произшествието, поради допуснато нарушение на правилата за движение, е водачката на лек автомобил „Рено К.” с ДК № СА 08-84 КР – Н. Н. Г.. Същата е застрахована по риск „Гражданска отговорност” при ответника [фирма], [населено място]. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза, смъртта на пътувалия в процесния автомобил Р. Г. е причинена от получената тежка черепно-мозъчна травма /фрактури на черепа и контузия на мозъка с вътремозъчен кръвоизлив/, като според експерта, при поставен предпазен колан пострадалият не би получил такива тежки увреждания и вероятно смъртта му е могла да бъде избегната. С оглед на така установените факти, предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ са доказани по основание и следва да бъдат уважени. Преценявайки обстоятелствата, имащи значение в случая за претърпените от двамата ищци неимуществени вреди, а именно – близката им родствена връзка /ищците са родители на починалия Р. Г./; младата възраст на починалото лице /33 години/; съществувалите между ищците и сина им сърдечни взаимоотношения на привързаност и уважение; конкретната ситуация, при която е настъпило произшествието и съответно смъртта, настоящият състав приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на претендираната от всеки от двамата ищци сума от 60 000 лв. С оглед обаче, безспорно установения по делото факт, че починалият е пътувал без поставен предпазен колан и предвид вида на получените от него травми /черепно-мозъчни/, основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване, което следва да бъде определено в обем на 1/3. Поради това, приетото за справедливо обезщетение на ищците следва да бъде намалено със сумата 20 000 лв., като предявеният от всеки тях иск следва да бъде уважен до размер на сумата 40 000 лв. /това е и максималният размер, в който може да бъде уважена претенцията поради обстоятелството, че ищците не са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, т. е. за разликата от присъдените суми по 40 000 лв. до пълния претендиран размер по 60 000 лв./. Основателността на главните претенции обуславя основателност и на акцесорното искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми, която съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде начислена от датата на увреждането /30.06.3007 г./ до изплащането на сумите. Поради липса на изрично искане от страните съдът не се произнася по дължимостта на разноските по делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 759 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 2772/2009 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Т. П. Г. и Л. Й. Г., двамата от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 30.06.2007 г. в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева за всеки от двамата, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2007 г. до цялостното й изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: