Р Е Ш Е Н И Е №249 С о ф и я, 05 декември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 н о е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 892/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. А. Т. от [населено място], област Кърджали адв.Е.Недева от АК-Пловдив против решение № 133 от 26.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 153/2017 г. от Пловдивския апелативен съд с наведени в допълнението й доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Т. не взема лично участие в касационното производство, като със защитника си адв.Недева в писмено допълнение поддържат жалбата по изложените в нея съображения и отправените искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : По внесен на 06.11.2013 г. обвинителен акт е било образувано НОХД № 200/2013 г. в Кърджалийския окръжен съд, по което с присъда № 2 от 15.01.2014 г. подсъдимият М. А. Т. от [населено място], област Кърджали е бил признат за виновен в извършването на 01.04.2012 г. в [населено място], област Кърджали на престъпление по чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК и при условията на чл.54 от НК е бил осъден на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.278, ал.7 от НК е разпоредено веществените доказателства, предмет на обвинението, да бъдат отнети в полза на държавата, а останалите извън този предмет да бъдат върнати на подс.Т.. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените деловодни разноски в размер на 174 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ст.С. от АК-Кърджали с оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му по предявеното обвинение. С решение № 223 от 11.04.2014 г. по ВНОХД № 65/2014 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил обжалваната първоинстанционна присъда. По аналогична на въззивната касационна жалба от защитника на подсъдимия адв.С. въззивното решение е било проверено по касационен ред по н.д. № 893/2014 г. – І н.о., като с решението си № 355 от 10.10.2014 г. ВКС го е отменил и е върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание с конкретни указания за изясняване на факти от кръга на предмета на доказване по делото и по правилното приложение на закона. При второто въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 390/2014 г. Пловдивският апелативен съд с решение № 7 от 06.01.2015 г. е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото на Окръжна прокуратура-Кърджали за отстраняване на констатираните процесуални нарушения и за правилното приложение на материалния закон. По внесения на 16.01.2016 г. нов обвинителен акт е образувано НОХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, по което с присъда № 6 от 07.03.2017 г. подсъдимият М. А. Т. отново е признат за виновен в това на 01.04.2012 г. в [населено място], област Кърджали да е държал повече от три археологически обекта, подробно описани в присъдата, които не са били идентифицирани и регистрирани по реда на чл.96, ал.1, § 5 и § 6 от Закона за културното наследство (ЗКН) и чл.4, ал.3 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и на водене на регистъра на движими културни ценности на министъра на културата и на основание чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лева, като е признат за невинен и оправдан по обвинението в частта за нарушение на регистрационния режим по чл.97, ал.3 от ЗКН и относно общата стойност на държаните археологически обекти за разликата от 4 736 лв до 4 746 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.278, ал.7 от НК е постановено отнемането в полза на държавата на противоправно държаните неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти и културни ценности, а останалите веществени доказателства, останали извън предмета на обвинението е постановено да бъдат върнати на подсъдимия Т.. Направените по водене на делото разноски в размер на 1 518 лв е постановено да бъдат заплатени от подсъдимия. Присъдата е била обжалвана с бланкова въззивна жалба от защитника на подс.Т. адв.Е.Недева от АК-Пловдив като необоснована, постановена при допуснати особено съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и заради явната й несправедливост, като в допълнението й са развити конкретни доводи с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за пълното оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, но с решението си Пловдивският апелативен съд отново е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, присъждайки в тежест на подсъдимия допълнително направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 60 лева. Касационната жалба на защитника на подсъдимия и повтарящото я в голямата й част нейно допълнение са насочени към обосноваване неправилното приложение на материалния закон, предхождано от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и довело до несправедливото му осъждане за несъставомерно деяние, като се претендира отмяна на обжалваното решение и оневиняване изцяло на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с конкретни указания за отстраняване на коментираните процесуални нарушения и за правилното приложение на правото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба на защитника на подсъдимия за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Както и при предишното разглеждане на делото от касационната инстанция, в касационната си жалба защитникът на подсъдимия отново акцентира на „бланкетния” характер на нормата на чл.278, ал.6 от НК и на собственото си тълкувание на „неотносимите” към обвинението норми на Закона за културното наследство и подзаконовия нормативен акт Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра за движими културни ценности на министъра на културата, като такива без конкретен адресат и без дължимо от подсъдимия поведение, на неправилното позоваване на възприетите експертни заключения с направени от съда изводи по „предположения” относно мястото и начина на придобиване на инкриминираните предмети от подс.Т. и липсата на умисъл у него при осъществяване на деянието, като обстоятелства, сочещи на обективна и субективна несъставомерност на същото и до неправилно приложение на материалния закон с неговото осъждане, в нарушение и на принципа ne bis in idem, на практиката на ОСНК и на правната наука. Осъждането на невинния според защитника подсъдим, включително и заради отказа на съда да редуцира заради забавеното наказателно производство „чувствително и в подходящ размер” първоначално наложеното му кумулативно наказание, счита за явно несправедливо и несъобразено с практиката на ЕСПЧ. На тази основа се претендира за отмяна на обжалваното решение с оправдаване на подсъдимия или за ново разглеждане на делото след връщането му в апелативния съд. ВКС в настоящия си състав намира, че значителна част от така наведените от защитата доводи са получили своя отговор в отменителното решение още при първото разглеждане на делото от настоящата инстанция. В него изрично е изяснено относно кои обстоятелства от обективната страна на състава на престъплението по чл.278, ал.6 от НК са приложими и кои норми на ЗКН и цитираната Наредба при конкретната фактическа обстановка, а именно относно : предмета на престъплението като движими културни ценности и археологически обекти като материална следа от човешка дейност от минали епохи; за начина им на откриване (издирване) и документиране чрез различни източници; осъществяването на тяхната идентификация и регистрация като вид дейност - част от системния процес по опазване на културното наследство, подчинена на редица строго разписани правила и в която дейност деецът (владелец, държател, колекционер, продавач, купувач на културна ценност) има съществена роля, съответно му се възлагат задължения и дължимо поведение, както и права за защита на законните му интереси. С оглед конкретния предмет на деянието на подс.Т. касационният състав е изяснил и въведеното с чл.5, ал.2 от Наредбата изключение за идентификация на монети и монетовидни предмети, но при задължението по § 6 от ПЗР на ЗКН на осъществяващите фактическата власт върху тях лица в срок от 1 година от влизане в сила на закона да поискат идентификацията и регистрацията им от нумизматичните дружества, вписани в регистър към министерство на културата, съответно получили за това удостоверение и спазващи правилата за тяхното съхранение. А последицата от неспазването на разписаните правила е невъзможността да се придобие собствеността върху тези предмети, съответно те си остават публична държавна собственост. Няма основание за излагане на нови съображения в тази насока в отговор на доводите на жалбоподателя по п.1-5 от допълнението на жалбата. Първият касационен състав е констатирал неяснота относно част от предмета на престъплението. Съобразно указанията му след връщане на делото на прокурора е била назначена допълнителна тройна археологическа и нумизматична експертиза с участие на хабилитирани експерти (което е могло да бъде сторено и от втория въззивен състав без връщане на делото на ДП), съответно приобщена в хода на съдебното следствие в с.з. на 08.02.2017 г. от окръжния съд и с изводите на останалите експертизи е бил даден положителен отговор кои от инкриминираните предмети са културна ценност, съответно цял археологически обект, които са подлежали на задължителна идентификация и регистрация, но което подс.Т. не е сторил своевременно съобразно разпоредбите на § 5, ал.1, § 6 и § 7 от ПЗР на ЗКН (ДВ бр.92/2009 г., в сила от 20.11.2009 г.). Събрани са били и съответните доказателства относно иззети от него през 1999 г. и 2004 г. монети и предмети, голямата част от които са били експертно оценени като движими паметници на културата по ЗПКМ (отм.), за които не му е била потърсена наказателна, включително административно-наказателна отговорност, но е било постановено отнемането им в полза на държавата и предоставянето им на РИМ-Кърджали (преписка вх.№ 22/2007 г. на ОП-Кърджали, л.85-86, 93-101 от НОХД № 106/2016 г.), така че те няма как повторно да бъдат част от предмета на инкриминираното му по настоящето производство деяние. А с това са били събрани и достатъчно данни дали с настоящето наказателно преследване спрямо него е нарушен принципът ne bis in idem и дали е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК във връзка с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС, с оглед разясненията по ТР № 3/2013 г. на ОСНК на ВКС. По този начин указанията на касационната инстанция са били изпълнени в пълен обем от първоинстанционния окръжен съд, липсва каквото и да е основание за съмнение в обективността и безпристрастността на разгледалия и решил делото съдебен състав и основание за отвод на двама от неговите членове поради участие при разглеждането и решаването на друго наказателно дело против подс.Т. за друго престъпление. Изяснено е и обстоятелството дали в инкриминирания период той е бил член на посоченото от него нумизматично дружество в Пловдив, както и дали е подавал заявление за идентификация и регистрация на инкриминираните монети и предмети към някой от оторизираните от министъра на културата регионални музеи и нумизматични дружества в страната. ВКС намира, че въззивният съд, след проведено допълнително съдебно следствие и чрез пространен собствен обективен, всеобхватен и пълен анализ на доказателствената съвкупност правилно е утвърдил възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и е дал убедителен и законосъобразен отговор на всички наведени му от защитата на подсъдимия доводи, с което не е допуснал каквото и да е нарушение на процесуалните правила по формиране на вътрешното му убеждение и по гарантиране на правото на защита на жалбоподателя. Не е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. След като възприетите в съответствие с експертните оценки предмети като културни ценности и археологически обекти, непредставени за идентификация и регистрация според разпоредбите на специалното законодателство, съдът законосъобразно е извел наличието на всички обективни признаци на коментираното престъпление по чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК, съответно и изискуемия се умисъл на подс.Т. при неправомерното им държане като изпълнително деяние на това престъпление. Законосъобразно са приложени разпоредбите на т.н. от съда „секторно законодателство”, изпълващи в необходимата степен „бланкета” на състава на чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК относно предмета му и дължимото се от подсъдимия поведение, на основата на установените по категоричен и безспорен начин факти, по които той се е защитавал и няма основание за възприемане на довода в жалбата за ограничаване на правото му на защита поради неяснота, непълнота или надхвърляне на предявеното му обвинение. Правилно е отхвърлено и възражението за липсата на умисъл в действията му поради придобиване на инкриминираните предмети „по наследство” като „семейна ценност” и поради действията в миналото на разследващи и административни юрисдикции, свързано с „колекционерските му занимания” и познания на специалното законодателство, изводимо от обясненията му при първоначалното разглеждане на делото в съда. Некоректно се атакуват изводите на въззивния съд с фрагмент от съображенията му относно възможността деянието да бъде осъществено и при евентуален умисъл, но при категоричния му извод, че процесното е осъществено при пряк умисъл. Окръжният съд е прецизирал обвинението съобразно възприетата оценъчна експертиза за пазарната стойност на процесните културни ценности и археологически обекти, което за това престъпление е само с ориентировъчен характер, като водещи са изводите на експертите за тяхната научна и историческа значимост за минала човешка дейност в земите ни. В крайна сметка, въззивният съд законосъобразно е утвърдил правните изводи на първостепенния съд, с което е приложен законът, който е следвало да се приложи и не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция в исканата от защитата насока. Освен заради невинността на подс.Т., според защитника, и заради продължителността на наказателното производство наложеното му кумулативно наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и 3000 лева глоба било явно несправедливо, налагащо неговото „редуциране” от апелативния съд. И това оплакване е неоснователно. Освен обичайните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – от една страна високата обществена опасност на деянието, а от друга добри характеристични данни, семейното положение, липса на трудова заетост, отежнено имотно състояние, въззивният съд се е фокусирал върху общата пазарна стойност на обектите и тяхната значителна бройка, в светлината на практиката на съдилищата относно възприемането им като завишаващи обществената опасност на деянието обстоятелства, за да отхвърли искането на защитата за сериозно намаляване на определената на подсъдимия санкция като компенсация за забавеното правосъдие. Без да се коментират съображенията му за проявената от първия съд снизходителност, ВКС намира основание да утвърди наказанието в този му вид и размер както поради липсата на предпоставките за приложението на чл.55 от НК, така и заради упоритостта на подс.Т. да задоволява „колекционерската” си страст (без да е регистриран като такъв), като не се съобразява с провежданата във времето законодателна политика на засилена защита не само на националните, но и на общоевропейските културни ценности. Не е налице и основанието по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяне на въззивното решение в насока на смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание и касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 26.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 153/2017 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :