1 Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 4 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова наказателно дело № 381/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. М. Р. срещу нова въззивна присъда № 29, постановена от Окръжен съд – гр. Търговище на 10.03.2010 г. по ВНОХД № 3/2010 г., с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият е бил признат за виновен за това, че на 20.06.2008 г. около 22 ч. в с. Церовище, общ. О. причинил на М. Д. М. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129 ал.1 вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години. Подсъдимият Р. бил осъден да заплати на пострадалия М. сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 20.06.2008 г. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез негов упълномощен защитник, релевира твърдение, че „присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила”. Сочи се , че обвинението не е доказано по несъмнен начин и не са осъществени обективните и субективни елементи на състава на чл. 129 от НК. Иска се отмяна на присъдата на въззивната инстанция. От съдържанието на касационната жалба, която не е допълнена до даване ход на делото пред ВКС, могат да се изведат касационен довод по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон, и по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното заседание пред касационната инстанция не се явява нито жалбоподателят, нито негов защитник. Въпреки предоставеното право на защитата да предостави писмено становище, в указания срок такова не е постъпило във ВКС. Пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, а квалификацията на деянието е правилна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Предвид липсата на аргументация в касационната жалба, която да отговаря на изискванията на чл. 351 ал.1 от НПК, ВКС е лишен е от възможността да отговори изчерпателно на жалбоподателя, тъй като от лаконичния израз на жалбата не може да се установи въз основа на какви данни от делото той излага твърдения за наличие на касационни основания. Въпреки това, с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия Р. и в частност правото му да получи касационен контрол върху въззивната присъда, с която за пръв път е бил признат за виновен, ВКС извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт. По същество обаче в жалбата не се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Поради това оплакванията в жалбата са бланкетни и те не дават основания на касационния съд да извърши задълбочена проверка на въззивния съдебен акт. Оплакването за нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НК по естеството си, така както е формулирано в жалбата, сочи на „необоснованост” на въззивната присъда, което само по себе си не е касационно основание и не би могло да предизвика контрол от ВКС. Доколкото обаче в жалбата се съдържа безмотивно твърдение и за основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, касационният съд счете, че следва да разгледа жалбата в тази й част с оглед евентуалното допускане на нарушение на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, което, ако бъде констатирано, би представлявало нарушение на процесуалните правила. Такъв порок на въззивната присъда обаче не се констатира от настоящата инстанция. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 129 от НК, и авторството на подсъдимия М. Р., залегнали в новата въззивна присъда, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към периода на деянието, е довела до законосъобразно извършване на извода, че обвинението срещу Р. е доказано по несъмнен и категоричен начин, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Изводът на Т. окръжен съд за доказаността на авторството на подс. Р. е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. По този начин ВКС не констатира да са налице пропуски от процесуален характер, които да са довели до неправилното приложение на материалния закон спрямо подсъдимия. Въззивният съд е дал убедителен и аргументиран отговор при новата оценка на доказателствата по реда на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е доказано обвинението спрямо подс. Р.. Въззивният съд е анализирал подробно показанията на свидетелите очевидци на конфликта, разположението на пострадали спрямо тялото на подсъдимия във всеки един момент и най-вече в момента на нанасянето на удара с ножа, причинил съставомерното увреждане. Изводите от анализа на гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на свидетелите М. , Е., И. и М. са били съпоставени със заключението на вещото лице – д-р Г., което разпитано от първоинстанционния съд /л. 88-89 от протокола/ е потвърдило, че съставомерното увреждане на пострадалия М. може да се получи от един единствен удар, който е директен в областта на увреждането /лява част на корема/, че това е станало в момента, в който пострадалият е бил лице в лице с подсъдимия, че е възможно приплъзване на ножа първо по ръката на пострадалия, където е причинено порезно нараняване, а впоследствие е причинено и проникващото нараняване в коремната му кухина. Протоколирано и неоспорено от никоя от страните е и заключението на експерта, че ударът е бил нанесен от подсъдимия със средна сила, която преди това е била „омекотена” от удара в ръката на пострадалия. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че експертизата не е източник на доказателства в наказателния процес, но чрез нейното заключение се прави извод от едни известни факти за други неизвестни факти в процеса. Така, съпоставяйки доказателствата, изхождащи от свидетелите, със заключението на експерта, въззивният съд е направил обоснован и непротиворечащ на обективните находки по делото извод за авторството и механизма на причиняване на съставомерното увреждане, доколкото е установил, че именно пострадалият е бил лицето, което в момента на замахването с ножа е стояло пред подсъдимия, че св. Е., който до този момент е бил пред подсъдимия е отстъпил настрани поради собственото му нараняване от подсъдимия посредством ножа. Този анализ на доказателствена съвкупност напълно подкрепя обвинението срещу подс. Р., защото води до изводи, които обосновават осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК. При тези доказателствени източници правилно и в изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 304 от НПК въззивния съд е приел, че единственият законосъобразен изход е било признаването на подс. М. Р. за виновен по обвинението по чл. 129 ал.1 от НК, тъй като е констатирал, че той е автор на това престъпление. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на целия доказателствен процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.3 във вр. чл. 305 ал.3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на решаващия съд да кредитира определени от тях. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към присъдата Т.т окръжен съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на въззивната присъда, са напълно необосновани. При направената констатация за липсата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК ВКС намира, че не се установява и наличието на другото касационно основание, което би могло да се изведе от жалбата – нарушението на материалния закон. При липсата на допуснато каквото и да е нарушение при анализа на доказателствената съвкупност въззивният съд е направил и верен, почиващ на закона извод, че престъплението по чл. 129 от НК е осъществено както от обективна, така и субективна страна. Авторството на подс. Р., извършил целенасочени действия с държания от него нож към тялото на св. М., е извън всяко съмнение. Оспорването на умисъла към това противоправно деяние, извършено пред въззивния съд, е намерило адекватен отговор в мотивите към въззивната присъда /лист 11-12/. Обосновано с доказателствата по делото е изложеното в тях, че в представното си съдържание подсъдимият е имал съзнанието за противоправност на своето поведение и се е стремял към постигането на общественоопасните последици от него – нарушаване на телесния интегритет на св. М.. Обсъден е защитният довод на подсъдимия за наличието на неизбежна отбрана и обосновано е бил отхвърлен. Проверени са по надлежния ред твърденията му за нанесен силен побой с бухалки от страна на св. Е., М. и М. и аргументирано са били приети за недоказани, тъй като съдебно-медицинското изследване на подсъдимия, извършено на 25.06.2008 г. не е констатирало следи от такъв побой. Като цяло по тялото му са били открити и описани три кръвонасядания с минимални размери, които не кореспондират с твърденията за масиран, тежък и продължителен побой от трима души върху него, нанесен с ритници и бухалки. Тезата на защитата, поддържана пред съдебните инстанции, за причиняване на телесната повреда в състояние на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение, не намира опора в доказателствата по делото, поради което аргументирано е била отхвърлена с атакувания съдебен акт. Подсъдимият е предизвикал с поведението си скандала в заведението, удряйки св. И., а впоследствие и пострадалия М.. След като е изведен от заведението от собственика му /св. Е./ и подгонен от св. М. /седящ на една маса с пострадалия/, за да се отдалечи и да не се връща обратно предвид предизвикателното му и скандално поведение в него, подсъдимият е извадил нож срещу свидетеля М., с който го е наранил в областта на гърдите. Едва след това, виждайки случилото се, пострадалият и св. Е. се втурват към подсъдимия, повалят го на земята и се сборичкват с него, за да отнемат средството на престъплението. В хода на тази борба в удобен за него момент подсъдимият е причинил съставомерното увреждане на пострадалия. При тези факти правилно е прието от въззивния съд, че подс. Р. сам е провокирал с активни действия намесата на пострадалия в инцидента, при който последният е пострадал от действията му. С оглед на това той не би могъл да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване на пределите й /Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г./. Материалният закон е бил приложен правилно и не се налага намеса на ВКС за отстраняването на каквото и да е негово нарушение. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29/10.03.2010 г. на Т. окръжен съд, постановена по ВНОХД № 3/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.