Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 30 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 165/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от упълномощения защитник на подсъдимата Т. Ц. А., срещу решение № 550 от 28.12.2016 г., постановено по внохд № 976/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо в посока необоснованото му завишаване. Посочва се, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, което съставлява нарушение на материалния закон, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата-чистото й съдебно минало, липсата на противоправни прояви, настъпилото разкаяние и стремежа към поправяне на резултата от деянието, безукорно процесуално поведение, хронично бъбречно заболяване, обстоятелството, че извършеното от нея е обусловено от предходни влошени взаимоотношения със съпруга й – психически и физически тормоз, алкохолната му злоупотреба и липсата на принос с материални средства в домакинството, е довела до отключването на „кумулиран афект“. На следващо място,защитата акцентира и на това, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства,а именно действията по оказване помощ на пострадалия и нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Моли се да бъде изменен въззивният съдебен акт в атакуваната му част, като на подсъдимата бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС, упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена. В допълнение посочва, че при разглеждане на делото не са били допуснати съществени процесуални нарушения, както и че правилно е бил приложен материалния закон, поради което няма оплаквания в тази насока. Единствената претенция е относно тежестта на определено наказание, което счита, че следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че всички доводи, наведени от защитата, са били обсъдени от предходните две инстанции при определяне на наказанието. Акцентира върху обстоятелството, че убийството е извършено без каквато и да е провокация от страна на жертвата, както и че не се касае за афект при неговото осъществяване, тъй като пострадалият, въпреки че е бил в пияно състояние, не е бил конфликтен, а точно обратното – подсъдимата е била тази, която е проявявала постоянна агресия към него и децата си. Не споделя тезата на жалбоподателя за наличие на основания за приложение на чл.55 от НК. В последната си дума подсъдимата Т. А. изразява съжаление за стореното и се разкайва. Моли за намаляване на наложеното й наказание, предвид нейното здравословно състояние, това на майка й, като и желанието да се грижи за децата си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 211 от 26.07.2016 г., постановена по нохд № 3061/2015 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата Т. Ц. А. за виновна в това, че на 30.07.2011 г., в [населено място], [улица], ет. 2, умишлено умъртвила Л. И. А., като му нанесла прободно-порезно нараняване с нож в областта на гръдния кош, което засегнало жизнено-важни органи-левия бял дроб и сърцето и довело до левостранен хемопневмоторакс (излив на кръв и въздух в гръдната кухина) и хемоперикард (излив на кръв в околосърцевата торбичка), поради което и на основание чл.115 вр. чл.54 от НК я е осъдил на десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане и са възложени в тежест на подсъдимата направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалба на подсъдимата, подадена чрез процесуалния й представител, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 976/2016 г., приключило с решение № 550 от 28.12.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. С решението подсъдимата е била осъдена да заплати направените пред апалетивния съд разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основното оплакване на подсъдимата и защитата е за неприложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.55 от НК при отмерване на наказанието лишаване от свобода, което Т. А. следва да понесе за извършеното от нея престъпление по чл.115 от НК. Преценката на решаващите съдилища, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, е вярна, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание /10 години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко. Наложеното на подсъдимата А. наказание лишаване от свобода, потвърдено с въззивното решение, е било законосъобразно определено на основание чл.54 от НК, като отмерването му в предвидения за престъплението по чл.115 от НК минимален размер десет години лишаване от свобода разкрива пълно съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице, решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена, с оглед обществените отношения, които се засягат с него, така и с конкретната степен на обществена опасност на деянието - също висока, обусловена от конкретните характеристики по изпълнението му. В пълнота са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно - чистото съдебно минало на подсъдимата А., липсата на противоправни прояви, действията й по оказване помощ на пострадалия, искреното разкаяние за извършеното и установеното хронично бъбречно заболяване. Настоящата инстанция не приема за смекчаващо отговорността обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, тъй като същото има отношение единствено към изпълняваната спрямо нея мярка за процесуална принуда. То обаче има своето място и при преценка разумността на срока на провеждане на наказателното производство.В тази насока, решаващите съдебни инстанции, съобразявайки трайната съдебна практика,обосновано са приели, че периода на разглеждане на делото, с оглед акуратното процесуално поведение на подсъдимата и в двете фази на процеса, е немалък, и следва да бъде отчетен като обстоятелство, което да смекчи отговорността й. Семейното положение на подсъдимата и наличието на две деца, не се възприема като смекчаващо обстоятелство, тъй като от данните по делото е установено, че дъщеря й И. не поддържа отношения и не желае контакт с майка си, а синът й И. рядко се среща с Т. А., като грижите за него полагат роднините на баща му. Всички изброени по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не обосновават приложението на чл.55 от НК ,в какъвто смисъл е направеното искане от жалбоподателя и защитника му, а обуславят налагане на минималното наказание, предвидено в санкционната част на чл.115 от НК. Преценката, че здравословното състояние на подсъдимата не представлява обстоятелство с изключителен характер, налагащо определяне на наказание под законовия минимум от десет години, е вярна и се споделя от настоящата инстанция. Касае се за заболяване на подсъдимата, което е хронично, поради което отмереното наказание не се явява непропорционално тежко спрямо здравословното й състояние. Неоснователна се явява и претенцията на защитата, че действията по оказване на помощ и наличието на „кумулиран афект“ следва да се третират като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че от заключението на петорната КСППЕ, кредитирана от въззивната инстанция като обоснована и професионално изготвена от висококвалифицирани специалисти, е установено, че липсва т.н. „кумулиран афект“ у подсъдимата към момента на извършване на деянието, който да се дължи на предшестващи емоционално наситени изживявания, предвид обстоятелството, че спрямо нея не оказван системен физически или морален тормоз. Точно обратното, доказателствата по делото сочат, че насилие и тормоз е бил упражняван от подсъдимата А. по отношение на съпруга й. Проявата на насилие на инкриминираната дата, което се е оказало фатално и е довело до леталния изход на съпруга, всъщност е продължение на ескалираща агресия на подсъдимата. Действията по оказване на помощ / притискане на раната, сърдечен масаж, изкуствено дишане/ също не представляват изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. И това е така, тъй като видно от установените фактически положения /неоспорени от защитата/, предприетите от подсъдимата спасителни действия са били в резултат на инициатива на св.Р. А., която казала на Т. А. да направи на брат й изкуствено дишане,а самата тя отишла да се обади на „Бърза помощ“. На следващо място, защитата претендира приложение на чл.55 от НК на базата на прекомерно дългия период на водене на наказателното производство. В тази връзка касаторът се позовава на решение на ЕСПЧ – „Г. срещу България“. Продължителността на провеждане на наказателния процес подлежи на преценка при определяне на наказанието, като правилно е възприета от инстанциите по фактите за смекчаващо отговорността обстоятелство. Принципно, нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6 т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Разумната продължителност на едно производство се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека („P. and others v. I., Y. and S. v. T.), а именно сложност на делото, поведение на подсъдимoто лице и компетентните съдебни органи. Периодът от време от извършване на деянието до разглеждане на делото пред настоящата инстанция е около пет години и осем месеца, което следва да се отчете единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство,но не и като изключително такова което да обоснове допълнително смекчаване на отговорността. Цитираното от защитата решение на Съда в С. е ирелевантно към настоящия случай, тъй като касае продължителност на наказателното производство от 7 години и 7 месеца само на една съдебна инстанция-окръжен съд. По-нататък, правилно и законосъобразно са били отчетени и наличните отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място, това са отрицателните характеристични данни за подсъдимата, описващи я като агресивен и авторитарен човек. Подобно поведение е проявявано, както спрямо пострадалия, така и по отношение на децата им. По делото категорично е установено, че подсъдимата многократно е упражнявала спрямо съпруга си физическо и психическо насилие, което е достигало и до крайни прояви като удар с нож в хълбока и пробождане с вилица. По-нататък, преценката на инстанциите по фактите, че към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде причислен начинът, по който деянието е извършено -срещу човек в сравнително безпомощно състояние /в тежко алкохолно опиянение/, чрез използване на голям кухненски нож, с пряко насочване към областта на сърцето и с уверено бързо и рязко движение на ножа, е вярна. Към тази категория обстоятелства са причислени и тежките и необратими последици за семейството на подсъдимата – нанесената психическа травма на нейните две деца ,резултат от загубата на баща им, така и от факта ,че тази насилствена смърт се дължи на поведението на майка им. Не без значение е и опита от страна на подсъдимата да заличи следите от престъплението. В заключение, съвкупната преценка на тежестта на извършеното и личността на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че наложеното на Т. А. наказание от десет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Именно това по размер наказание в най-пълна степен би спомогнало за осъществяване на целите по чл.36 от НК. С оглед изложените съображения, ВКС не намира аргументи за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимата следва да понесе, тъй като за да стори това е необходимо да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, а основания в тази насока, както беше посочено и по-горе, не са налице. С оглед настъпили изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ бр.13 от 2017 г./, в сила от 07.02.2017 г., съдебният акт следва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимата Т. Ц. А. следва да бъде настанена първоначално, тъй като към настоящия момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода /чл.57 от ЗИНЗС/. Разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по ред, определен от главния директор на ГД „ИН“. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 550 от 28.12.2016 г., постановено по внохд № 976/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав., само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимата Т. Ц. А. следва да изтърпи наложеното й наказание лишаване от свобода, като го отменя . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/