3 Р Е Ш Е Н И Е № 267 гр. София, 14. юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 861 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Т. К. против въззивна присъда № 61/01.03.2012 г. на Софийски градски съд, НО, ХІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5692/2011 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 14.07.2011 г. по НОХД № 10232/2009 г., с която Софийски районен съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 09.11.2007 г., в гр. С., м. „Ч.к.” противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон м. Самсунг” на стойност 141 лв., собственост на Д. К., която владеел, като обсебването представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 206 ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно лишаване от права чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК за срок от 5 години. В касационната жалба на подсъдимия и неговия служебен защитник, поддържана в с. з. пред ВКС, се излага оплакване за незаконосъобразно осъждане и се претендира отмяна на постановената въззивна присъда. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за незаконосъобразно осъждане, застъпено както в лично изготвената жалба от подсъдимия, така и от служебния му защитник (останала недопълнена, въпреки заявката за това), не съдържа никаква конкретика, по която да е възможно да се представи касационен отговор. Такава не се излага и в с. з. пред ВКС. От друга страна, проверявайки мотивите на въззивната инстанция, ВКС не констатира никакви нарушения от процесуален характер при анализа и оценката на доказателствата, които да поставят под съмнение крайния извод за извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, като при условията на опасен рецидив е присвоил предаден му от св. К. (ползван от внучката й – св. П.) мобилен телефон на стойност 141 лв., който той впоследствие оставил в заложна къща, въззивният съд е извършил преоценка на доказателствената съвкупност, отразил е кратко, но ясно поради какви причини се доверява на заявеното от св. П., чиито показания първата инстанция неоправдано е игнорирала, както и в каква степен те се съчетават с останалите доказателствени източници по делото. Аргументирал е подробно защо не възприема версията на подсъдимия, че залагането е станало със съгласието на св. К. и П., което е намерил за опровергано както от техните показания, така и от данните за начина на неговото откриване и връщане. Съответно, въззивната инстанция добросъвестно е изпълнила служебните си задължения и правилно е приложила материалния закон. В жалбите липсва оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и ВКС няма задължение да се произнася по този въпрос. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 61/01.03.2012 г. на Софийски градски съд, НО, ХІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5692/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: