Р Е Ш Е Н И Е № 378 София, 09.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова …….................................................................................. и в присъствието на прокурора Антони Лаков …................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов .................................................................... наказателно дело № 1277 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. С. Г., чрез адвокат В. П., против решение № 134 от 16.04.2014 год. по в.н.о.х.д. № 9/ 2014 год. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, ІV състав, с искания за преквалифициране на деянието при условията на чл. 12, ал. 4 от НК, като деецът не бъде наказан, а гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен, или за намаляване на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, или за приложението на института по чл. 66 от НК. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК са аргументирани с обусловено от уплаха и смущение поведение на подсъдимия, като съдилищата не приложили правилно материалния закон, който е следвало да бъде приложен и е определено несправедливо ефективно наказание. В съдебно заседание защитникът адвокат П. поддържа касационната жалбата и направените с нея искания. Настоява за преквалифициране на престъплението при условията на чл. 12 от НК, намаляване на наказанието и на присъденото обезщетение, както и за приложението на института по чл. 66 от НК. Подсъдимият Г. желае да бъде оправдан и да се отхвърли гражданския иск. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Гражданският ищец Р. А. Д. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият повереник адвокат С. С. изразява становище за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 318 от 29.10.2013 г. по н.о.х.д. № 1713/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ХХХІІІ състав признал подсъдимия И. С. Г. за виновен в това, че на 17.09.2012 г. около 17.00 ч. в [населено място], на пазар „К. ”, зад сергия № 151, при превишаване пределите на неизбежна отбрана направил опит умишлено да умъртви Р. А. Д. и опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 119, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 17 до 27.09.2012 г. Подсъдимият Г. бил осъден да заплати на гражданския ищец Р. А. Д. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 20 000 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът бил отхвърлен. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 134 от 16.04.2014 год. по в.н.о.х.д. № 9/ 2014 год. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав увеличил присъденото на гражданския ищец обезщетение на 40 000 лева и дължимата държавна такса върху увеличението, а в останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Оплакването за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се корени в отхвърлената от съдилищата теза, че подсъдимият Г. е действал в състояние на уплаха и смущение, което би обусловило приложението на чл. 12, ал. 4 от НК. Доводите на касатора са неоснователни. В рамките на установените по делото факти правната квалификация на деянието по чл. 119 НК е законосъобразна. За да приеме превишаване на пределите на неизбежната отбрана съдът е установил, че извършените от подсъдимия действия, изразяващи се в нанасяне на четири прободно-порезни наранявания с нож, две от които проникващи в корема с излизане извън коремната кухина на тънките черва и две в областта на гръдния кош, са надхвърляли необходимото за отблъскване на противоправното нападение на пострадалия, породил конфликта. Изследвани са всички правно значими по делото обстоятелства, обуславящи приложението на престъпния състав, като е направена съпоставка между вида и характера на нападението (удари с юмруци по главата и тялото на подсъдимия) с вида и характера на защитата, отчетени са средствата за отблъскването на нападението, характерът и степента на увреденото благо. Залегналите правни изводи в съдебните актове са съобразени с утвърдената съдебна практика по приложението на института на неизбежната отбрана и случаите на нейното превишаване (ППВС № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/ 1973 г.). Съдилищата подробно са изследвали и отхвърлили като неоснователен доводът за приложение на чл. 12, ал. 4 НК. Те прецизно са анализирали поведението на двамата участници в конфликта и не констатирали у подсъдимия преживявания като уплаха или смущение, които да изключват неговата наказуемост. Позовали се и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза (л. 74-82 от д.п.), чийто изводи по категоричен начин отрекли деецът да се е намирал в особено психично състояние. Поведението на подсъдимия по време на инцидента не е било повлияно от уплаха или смущение, които в значителна степен да са ограничили възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Не е допуснато посоченото в касационната жалба нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Действията на подсъдимия Г. правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 119, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С правилни аргументи е обоснован прекият умисъл към опит за убийство на нападателя при превишаване на пределите на неизбежната отбрана – след задълбочена преценка на използваното оръжие (нож), силата и мястото на нанесения удар, опасен за живота на пострадалия, причинените разкъсвания на тънките черва и чревното було и др. Липсват основания за оправдаването на подсъдимия, както и за цялостно отхвърляне на предявения граждански иск, защото деянието е общественоопасно и деецът дължи обезщетение за обезвреда. Касационната жалба е неоснователна и спрямо наведения довод за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 5, т. 2 от НПК. Оплакването е срещу съдебния отказ да бъде приложен институтът по чл. 66 от НК. Въззивният съд е подложил на самостоятелна проверка и анализ всички индивидуализиращи обстоятелства, имащи значение за определянето на наказателната отговорност на подсъдимия Г.. Съдът не се е отклонил от законосъобразния подход и не е взел решението си за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, неоснователно отдавайки приоритет на генералната превенция за сметка на индивидуалната. Двете цели на наказанието са неразривно свързани. В съответствие с данните по делото апелативният съд мотивирано е приел, че липсва една от предпоставките за приложение на чл. 66 от НК, позволяваща на дееца възможност да бъде поправен и превъзпитан чрез условно осъждане, без да е необходимо реално да изтърпи наказание лишаване от свобода. По делото такава преценка е направена и съобразно данните за личността на дееца и тези характеризиращи деянието. Мотивирано е прието, че целите на наказанието могат да бъдат постигнат само след ефективното му изтърпяване от подсъдимия Г.. Наказанието е справедливо определено и основателно е отказано приложението на нормата на чл. 66 от НК. Не се откриват нужните предпоставки за приложението на привилегирования институт по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Допуснатото увеличение от въззивната инстанция на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо на засегнатото благо – здравето на пострадалия Д.. Конкретната стойност на обезвредата е съобразена с вида и с характера на телесните увреждания, с броя на причинените наранявания, с оздравителния им период, със здравословните последици и изпитваните в продължителен период неудобства от най-тежко засегнатото разкъсване – подчиненост на физическа активност, режим на хранене и начин на живот. Искането на касатора за намаляване на обезщетението е неоснователно. Софийският апелативен съд не е допуснал поддържаните в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК за нарушен материален закон и наложено явно несправедливо наказание, поради което въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 16.04.2014 год. по в.н.о.х.д. № 9/ 2014 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.