Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * задочно осъден


Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

София, 13 декември 2016 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА



при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1034/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. П. Й. за възобновяване на производството по нохд № 250/2016г. по описа на РС-Бяла Слатина.
В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи за това, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него наказателно дело.
В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 от НПК.
Адвокат П. В., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа искането за възобновяване и моли за уважаването му.
Осъденият М. Й. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и моли за уважаването му. Твърди, че причина за неявяването му пред съда е незнанието за образуваното и водено срещу него наказателно производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимиран субект.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
На основание чл.212, ал.2 от НПК в РУ - Бяла Слатина на 13.11.2015г. е започнало досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. В хода на това досъдебно производство с постановление от 17.02.2016г., М. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК, като обвинението му е било предявено лично и в присъствието на служебен защитник- адв.М.И.. На обвиняемия не е била взета мярка за неотклонение.
На 08.04.2016г. в Районен съд – Бяла Слатина е било образувано нохд № 250/16г. по внесен обвинителен акт срещу М. П. Й. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С разпореждане от 11.04.2016г., съдията-докладчик на основание чл.254, ал.4 от НПК е постановил с връчването на обвинителния акт на подсъдимия да бъде съобщено освен за насрочването на делото и за това, че то може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл.269 от НПК.
За първото по делото заседание подсъдимият Й. е бил нередовно призован. Предприетите действия по призоваването и връчването на книжа са следните: по настоящ адрес в [населено място], -призовката е върната в цялост със съпроводително писмо от Гл.специалист при кметство /населено място/, в което е отразено, че лицето не живее на посочения адрес; по постоянен адрес в [населено място] , - призовката е върната в цялост, ведно с писмо от кмета на селото, в което се сочи, че подсъдимият не живее на територията на селото и по данни на неговия баща вероятно живее в [населено място], ; от [населено място] – действията по призоваване са осъществени, чрез кмета на селото от деловодител при РС - Бяла Слатина по телефон, при което е установено, че М. Й. е пребивавал на територията на [населено място] само два-три дни при роднини, след което е напуснал. Съдът не е дал ход на делото, изменил е мярката за неотклонение на подсъдимия Й. от “подписка”/взета в съдебната фаза от съдията-докладчик с разпореждането от 11.04.2016г./ в “задържане под стража” и е обявил подсъдимия за общодържавно издирване.
В проведеното на 30.05.2016г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е дал ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия. Последният е бил нередовно призован за това съдебно заседание, след като не е намерен/при ново призоваване/ на известните по делото адреси/посочени по-горе/, по същата причина не е изпълнено определението на съда, с което е изменена мярката му за неотклонение и е получено съобщение от органите на полицията за обявяването му за общодържавно издирване. Подсъдимият е бил представляван от служебния защитник, назначен на досъдебното производство. В отсъствие на Й. е била постановена първоинстанционната присъда, която е влязла в сила на 15.06.2016г.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.
В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения М. Й. обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство осъденият Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем, предявено му е било обвинението и е бил информиран за задълженията си да не променя местоживеенето си, а при смяна да уведоми компетентните органи, както и че неизпълнението води до вземане на мярка за неотклонение. Гореизложените фактически констатации обуславят извод за това, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, с произтичащите от качеството му на обвиняем задължения, но е променил местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до разглеждане на делото в негово отсъствие. След като е знаел за воденото срещу него наказателно производство, осъденият М. Й. е имал процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото. Поради неговото укриване не е било възможно изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения М. Й., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на КЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. В насока на горното е практиката на ЕСПЧ.
Предвид изложеното, искането на осъдения М. Й. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. П. Й. за възобновяване на н.о.х.д. № 250/2016г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: