Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр.С. 23.07.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3426/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на С. А. Ч. и С. Р. Ч. против решение № 917/12.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1019/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 145/30.12.2008 г. по въпроса дали земеделските стопани-кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е със селищен характер, както и такива имоти могат да се придобиват по давност. В ТР 104-1964-ОСГК ВС РБ е разяснено, че собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници по силата на чл. чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. Изяснено е още, че по силата на 216-о Постановление на Министерския съвет от 8 ноември 1961 г., стопаните -кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място с жилищните и стопанските сгради и, когато дворните места са били включени в регулационния план при приемането им за членове на ТКЗС, но по-късно тези дворни места са били изключени от регулационния план. Когато има действащ регулационен план за населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място, или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или на друго населено място. В тези случаи се имат предвид конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, като на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на повече от един урегулиран дворен парцел. Разяснено е още, че дори, когато за населеното място няма утвърден регулационен план, земеделските стопани-кооператори запазват правото на собственост в реалните граници на дворното място, ако то се намира в самото селище и е застроено с жилище и обслужващи го постройки. Направен е анализ на чл. 12 от Примерния устав, който дава право на земеделския стопанин-кооператор да запази правото си на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън от регулационния план на населеното място и в стопанския му двор, т. е. там, където е и жилището му. От там по аргумент е изведено заключението, че кооператорът следва да запази правото на собственост в реални граници и на съответна площ от дворното му място, върху която се построени тези жилищни и стопански сгради Тези принципни постановки са възприети и в решение № 2354-2005-ІV ГО ВКС, според което кооперативните членове на ТКЗС могат да се разпореждат със земеделска земя, ако тя има селищен характер, както и, че такъв е признат, както на имотите в регулационните граници, така и за определени земи в населени места, за които няма утвърден регулационен план. Няма пречка тези имоти да се придобиват по давност, стига да не е съществувала забраната на чл. 29 ЗСГ. В обжалваното решение съдът е приел, че имотът е земеделска земя, поради което чрез внасянето му в кооперативното стопанство е загубил границите си /чл.11, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г./ и не може да се придобива по давност. В същото време е приел за установено, че имотът е градина с жилищна сграда в [населено място], [община], която е била ползвана с тази цел от Ч.. За землището на селото няма одобрявани регулационни и кадастрални планове, а само Околовръстен полигон, като спорният имот е извън него. Съдът не е обсъдил възможността върху имота да е запазена собствеността на земеделския кооператор в реални граници с оглед предназначението му да обслужва неговите и на домакинството му жилищни нужди, както и поради селищния му характер. По този начин е дал противоречиво на обсъдените по-горе съдебни актове разрешение по повдигнатите правни въпроси, като настоящият състав намира, че то е неправилно. С внасянето на земите в ТКЗС кооператорите запазват правото си на собственост върху тях, но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, поради което и не могат да се разпореждат с имотите, нито те да бъдат придобивани по давност. Когато внесената земя, обаче, не губи границите си, защото е в регулация, или макар и неурегулирана има селищен характер и е застроена с жилищни и обслужващи я стопански постройки, ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и домакинството му, собствеността се запазва в реални граници /съответно тези по регулацията и тези според конкретните нужди до размера или в повече от един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, когато имотът не е в регулация/. Целта е всеки кооператор да запази дворно място със съответни жилищни и стопански сгради, необходими за задоволяване нуждите на домакинството му. С тези имоти собствениците могат да се разпореждат, доколкото няма други законови забрани и същите могат да се придобиват по давност. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация [община] не е изразила становище по иска в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. За да се произнесе по касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот /терен и жилищна страда/, придобити по давност въз основа на владение, осъществено от 25.10.1968 г. до подаване на исковата молба от С. и С. Ч. против [община]. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Асеновградски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че С. Ч. по време на брака си със С. Ч. закупил с частен писмен договор на 25.10.1968 г. от А. Йорданов Г. къща и плевня, както и дворно място, ведно с градината до къщата в махала „К.” на [населено място], [община]. От закупуването му до датата на устните състезания пред въззивния съд имотът е ползван от Ч. за жилищни нужди. Владението им било непрекъснато, явно и необезпокоявано. От заключението на съдебнотехническата експертиза съдът установил, че за землището на [населено място] не е имало действащи кадастрални и регулационни планове, поради което приел, че не може да се установи идентичност на имота по „одобрената кадастрална карта с такъв по стар план” и в същото време е приел за установено, че спорният имот попада извън чертите на Околовръстния полигон. По тези съображения е изведено, че имотът е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а също и, че винаги е имал статута на земеделска земя. Съдът е изключил гласните доказателства и удостоверение от Кметство [населено място] за начина, по който е ползван имота след масовизацията, като недопустими. Посочил, че вещото лице не е изследвало дали за имота са подавани опис-декларации за внасяне в ТКЗС, както и, че стопанисването на земята от кооперативното стопанство не може да се установява чрез експертиза, тъй като за посоченото обстоятелство не са нужни специални знания. Поради липса на доказателства, че спорният обект не е внасян в ТКЗС и заключението, че бил земеделски, съдът направил заключението, че имотът е бил „обобществен”, загубил е реалните си граници, съгласно чл. 11, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и не може да се придобива по давност. В същото време е посочено, че независимо дали е бил внесен или не в ТКЗС, след като е земеделска земя, подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, но в лицето на нейния собственик, на осн. чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Искът е приет за неоснователен още и поради това, че нямало данни за момента на възникване на обекта чрез заснемането му в картата на възстановената собственост. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 127, ал. 1, чл. 133, чл. 157, ал. 1 ГПК/, противоречие с материалния закон и необоснованост. Искът е предявен в защита на вещното право на собственост върху недвижим имот според кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-30 от 12.05.2004 г. на Изпълнителния директор на АК – С.. Ищците основават субективното си материално право на придобивна давност в резултат на упражнявана фактическа власт върху имота, закупен с договора от 23.20.1968 г. Следователно, съдът е трябвало да установи идентичност между земята, описана в частния писмен договор, съответно владян от Ч., с този по исковата молба, като постави такава задача на съдебната експертиза. Без значение е дали този имот фигурира по други планове, а и в случая това явно е невъзможно, след като за населеното място не е имало такива. Няма никакво отношение към въпроса за идентичността на претендирания имот с този владян от ищците /притежаван от тях в собственост / датата, на която е одобрена кадастралната карта, по която е индивидуализиран по исковата молба. Този факт е без значение и за правото на собственост, а и ако съдът е смятал, че е релевантен е следвало да го установи по реда на чл. 157, ал. 1 ГПК и при бездействие на страните служебно да им укаже за необходимостта да се допусне съдебна експертиза, като възложи разноските на тази, която носи тежестта на доказване /т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Съдът неправилно е приложил чл. 10 ЗСПЗЗ, като е приел, че щом един имот е земеделски, подлежи на реституция по този закон. Правата на бившите собственици се възстановяват, само ако са били отнети и то по някоя от хипотезите на чл. 10 от същия закон. Една от тях е включването на земята в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, като най-често това е ставало чрез внасянето на земята от собственика в качеството му на член-кооператор /без значение е дали е включена в опис-декларациите за постъпване в ТКЗС; достатъчно е да е притежавана от кооператора или членовете на неговото домакинство/. Следователно, за да прецени приложимостта на чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът е трябвало да прецени дали за периода на владение, упражнявано от Ч. е съществувала забрана за придобиване на спорния имот по давност. Подобна пречка е включването на имота в блок на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това се установява със заключение на съдебнотехническа експертиза, която изготвя заключение след като извърши проверка по скици и планове, доколкото има такива и архивите на кооперативните организации. Фактическото включване и стопанисване на земите от тези организации може да се установява и със свидетелски показания, като съдът ги преценява по правилата на чл. 188, ал. 1 ГПК ведно с другите доказателства по делото. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение, не значи непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации. Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът без никакви доказателства, включително и за стопанисване на имота от горните организации, е приложил чл. 8 Примерния устав на ТКЗС. Вярно е, че всички членове на кооперативното стопанство са били длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, но липсват каквито и да са данни, че А. Йорданов Г. или членове на неговото домакинство, съответно С. и С. Ч. и членове на тяхното домакинство са били земеделски кооператори. Липсват доказателства трети лица да са внасяли земята в кооперативното стопанство, съответно тя да е била стопанисвана от кооперативната организация, защото е била собственост на друг кооперативен член или на членове на неговото домакинство. Освен това, дори по отношение на процесния имот да намира приложение чл. 8 от Примерния устав, то съдът не е изследвал приложението на чл. 11, ал. 2 от същия и възможността собствеността върху земята, ведно с къщата и постройките към нея да се е запазила в реални граници, както бе разяснено в отговора по чл. 291 ГПК. В тази връзка, а също и с оглед статута на имота към датата на образуване на ТКЗС в [населено място], а след това до датата на постановяване на съдебното решение, съдът е трябвало да ползва експертно заключение, като в нарушение на процесуалния закон е отказал да допусне исканата от Ч. съдебна експертиза, а и сам е следвало да постави точно и ясно въпросите, релевантни за спора. Освен всичко изложено до тук, дори имотът да не е можел да се придобива по давност до измененията на ЗСГ от 1991 г. или до влизане в сила на ЗСПЗЗ, съответно да е подлежал на реституция по този закон, то съдът е трябвало да прецени и евентуално възможността за приложение на чл. 79, ал. 1 ЗС след това, до датата на подаване на исковата молба. Тя е подадена на 08.05.2007 г. – следователно, достатъчно е Ч. да са владели вещта от 08.05.1997 г. и да не е съществувала забрана за придобиването й по давност. Съдът при съвкупната преценка е следва да вземе предвид и това, че според вещото лице за спорния имот няма подадени заявления по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито решения по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 З., нито актове за държавна или общинска собственост. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 917/12.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1019/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: