Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр.София, 12 юни 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 525 по описа за 2014 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц. И. А. „ ІІ, №67, ет.2,ап.4, чрез адв. В. Д. за отмяна на решение №198/04.02.2013 год. , постановено по гр.д. № 3173/2012 год., на Окръжен съд [населено място], V-ти състав , с което са отхвърлени предявените от молителя [фирма] срещу А. Г. Т. от [населено място] искове за установяване дължимостта на вземането по заповед за изпълнение № 911/12.10.2011 год., издадена по ч. гр.д. № 1823/2011 год. на Асеновградския районен съд за сумата 1200 лв. възнаграждение по договор за посредничество от 18.05.2011 год. и за сумата 2000 лв. неустойка по договора , заедно със законната лихва от подаване на заявлението -07.10.2011 год. до окончателното изплащане и са присъдени разноски. В молбата се твърди, че за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че показанията на св. Т. Т. са непротиворечиви и ясни относно обстоятелствата, че не е имал контакт с ищеца , не е бил воден, нито той, нито майка му / ответницата по иска/ на оглед на процесния апартамент и че той не е сключвал договор с ищеца. Според молителя тези негови показания са в основата на фактическия извод , че ищецът не е изпълнил сключения между страните договор и с оглед на това е отхвърлил иска за дължимост на вземания, произтичащи от изпълнен договор за посредничество при закупуване на недвижим имот. Доколкото тези показания според него са признати за неистински по НОХД № 5542013 год. на РС Асеновград , счита, че е налице хипотезата на чл. 303 ,ал.1,т.2 , предл.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.Претендира разноски. Ответникът по молбата А. А. Т. от [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че влязлото в сила решение не е основано на показанията на св. Т. Т., които по наказателен ред са били признати за неистински. С оглед на това счита, че хипотезата на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, не е налице. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение , както и да се присъдят направените в производството разноски. Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305,ал.1, във вр. т.2 ГПК срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице хипотезата, на която молителят се позовава, е необходимо с влязла в сила присъда , респ. споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124,ал.5 ГПК да е установено извършването на престъпление /в случая „лъжесвидетелстване”/ като именно извършеното престъпно деяние /лъжесвидетелсване/ да е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска. В случая безспорно е установено, че с определение на Асеновградския районен съд по НОХД № 554/2013 год. е одобрено постигнатото с прокуратурата споразумение като подсъдимият Т. А. Т. е признат за виновен в това , че на 11.06.2012 год. . в [населено място] пред съд - Председателя на ІІ –ри гр. състав при РС , [населено място] , като свидетел по гр.д. № 2238/2011 год. на РС [населено място] устно съзнателно е потвърдил неистина : „С агенцията на А. Д. аз лично не съм подписвал договор, защото не купувам аз апартамент. Подписът на този договор с дата 21.05.2011 г. не е мой. Не съм изписал името си и не е мой подписа”, което е престъпление по чл. 290 НК. Решението, чиято отмяна се иска обаче, не е основано на посочените показания на свидетеля. Данните по делото сочат и съдът е съобразил, че страните по делото А. Г. Т. и [фирма] са били обвързани от договор за посредничество, който е с дата от 18.05.2010 год. , от който се установява, че с тази агенция оглед на процесния апартамент не е извършван ,доколкото това не е удостоверено с полагането на подпис от възложителя по договора в съответната графа. Прието е, че тези данни съответстват с показанията на св. Т., че оглед на процесния имот не е бил организиран от агенцията на ищеца ,а от друга агенция. С оглед на това съдът е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задълженията си по договора и претендираните по него суми като възнаграждение и неустойка не му се дължат. Предвид липсата на обуславящ характер на свидетелските по- казания, които в наказателното производство са признати за неистински хипотезата на чл. 303,ал.2,т.2 ГПК в случая не е изпълнена. С оглед на това молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените в производството разноски в размер на 400 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц. И. А. „ ІІ, №67, ет.2,ап.4, за отмяна на решение №198/04.02.2013 год. , постановено по гр.д. № 3173/2012 год., на Окръжен съд [населено място], V-ти състав. ОСЪЖДА [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц. И. А. „ ІІ, №67, ет.2,ап.4, да заплати на А. А. Т. направените в производството разноски в размер на 400 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: