1 Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр.София, 03 октомври 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и на прокурора ПEТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 500 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от адвокат А. П. – служебен защитник на подсъдимата Н. К., срещу въззивна присъда № 10, постановена на 18.04.2022 год. по ВНОХД № 611/2021 год. по описа на Софийски окръжен съд. С жалбата и постъпилото писмено допълнение към нея се претендират касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.3 от НПК (неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание), но се излагат главно доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила се аргументират с доводи за формиране вътрешното убеждение на съда при незаконосъобразен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Твърди се липса на доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние от подсъдимата, поради което осъждането й се счита за неправилно. Акцентира се върху неубедителни мотиви на въззивния съд, касаещи кредитираните от него показания на свидетели и техни субективни възприятия, че подсъдимата „имала неадекватно поведение“ и „лъхала на алкохол“. Релевира се и довод за нарушено право на защита на подсъдимата поради неосигуряване на преводач от родния й украински език на български такъв. Счита се, че не е установено безспорно и по надлежния ред подсъдимата да е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а оспорената въззивна присъда се определя като несправедлива, тъй като СОС е осъдил лице, което не е знаело какви са правните последици за него при недаване на кръв за установяване на алкохолното съдържание в кръвта му. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимата, чрез потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и писменото допълнение към нея и пледира за уважаването им по изложените в тях съображения. Прокурорът от ВКП предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Подсъдимата, нередовно призована, не се явява пред касационната инстанция, като делото се разглежда в нейно отсъствие на основание чл.353, ал.3 от НПК поради обстоятелството, че видно от върнатия отрязък от призовката й за съдебното заседание на ВКС, същата не е намерена на посочения от нея адрес в гр. Пловдив (л.10 от ДП). Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите изложени в касационната жалба и писменото допълнение към нея, становището на страните в съдебно заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери следното: С присъда № 185/05.12.2017 год., постановена по НОХД № 606/2016 год., Районен съд - Ихтиман признал подсъдимата Н. К., украинска гражданка, за невиновна и я оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. По протест на Районна прокуратура – Ихтиман срещу първоинстанционната присъда, с искане за осъждане на подсъдимата К., е образувано ВНОХД №427/2018 год. на Софийски окръжен съд (СОС), по което е постановена въззивна (осъдителна) присъда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на подсъдимата са наложени наказания една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на хиляда лева. Предмет на настоящата (втора по ред) касационна проверка е постановената нова присъда №10/18.04.2022 г. по ВНОХД № 611/2021 г. на СОС, образувано след Решение № 60169/19.11.2021г. по н.д. № 651/2021г. на ВКС, трето н.о., с което по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимата, постановената първа въззивна присъда е отменена и делото е върнато на СОС за ново разглеждане с указания за допълнително въззивно следствие. С втората въззивна присъда подсъдимата К. отново е призната за виновна в това, че на 18.05.2016 год. , на 34-ти км. от автомагистрала „Т.“ в посока [населено място] е управлявала лек автомобил „О.“, модел „И.“, с турски рег. №..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2, 77 на хиляда, установена по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147, проба 800, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 и чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Касационната жалба е подадена в срок, от страна с право на жалба – служебен защитник, срещу оспорим по касационен ред въззивен съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна. Приоритетно следва да се обсъди възражението за нарушено право на защита на подсъдимата поради неосигуряването й на преводач от украински на български език, тъй като останалите оплаквания, включително за неправилното приложение на закона, могат да се проверят само при констатация за справедлив процес. Съгласно чл.6, пар.3, б.“е“ от ЕКПЧ гаранция за провеждането на такъв е осигуряване на подсъдимата безплатно ползване на преводач поради обстоятелството, че същата е украинска гражданка и не разбира български език, на който съгласно чл.21, ал.1 от НПК се води наказателното производство. Въпросното възражение предпоставя изследване само за воденето на досъдебното производство, тъй като съдебното производство пред всички съдебни инстанции досега, включително пред настоящия съд, се провежда задочно – в отсъствие на подсъдимата, което изключва необходимостта от осигуряване на преводач. Доводът за липса на адекватен и разбираем за подсъдимата превод в досъдебното производство е бил наведен и пред въззивния съд, който го е приел за опроверган от приложените писмени материали, съответно правилно го е отклонил като неоснователен по изложените на л.8 от мотивите на обжалваната присъда съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се повтарят. Важно е да се допълни, че още при съставянето на АУАН и талона за изпращане за медицинско изследване, което е осъществено преди образуване на досъдебното производство, на подсъдимата са били осигурени преводачи в лицето на свидетелките В. Д. и И. Б.. Същите са я информирали на разбираем за нея (руски) език за какво е задържана. Впоследствие за нуждите на досъдебното разследване и охраняване правото на защита на подсъдимата, с нарочно постановление на разследващия орган, за преводач е била назначена А. Б. (л.16 от ДП), която чрез саморъчния си подпис в съответното постановление на разследващия орган е удостоверила, че е извършила превод при привличането на подсъдимата в качеството на обвиняема (вж. л.8-9 от ДП), а също и при разпита й като такава, който бил проведен непосредствено след привличането по чл.219 от НПК (вж. л.10 от ДП). Обстоятелството, че преводът е бил осъществен от български език на руски и обратно, вместо на украински език, не дава основание да се приеме, че е било нарушено правото на защита на подсъдимата, тъй като съгласно чл.395а, ал.1 от НПК преводът следва да бъде осигурен „на разбираем“ за нея език, а не непременно на родния й такъв, както несъстоятелно се сочи в допълнението към касационната жалба. Разследващият орган е съобразил това изискване предвид, че подсъдимата (тогава обвиняема) не е възразила срещу провеждането на превода на руски език. Несъмнено се установява по делото, че осъщественият превод на руски език е бил разбираем за подсъдимата, защото в противен случай тя не би могла да даде закрепените в приложения на л.10 от ДП протокол за разпит подробни обяснения по случая, който е подписала лично и без възражения за осъществения превод. Обстоятелството, че подсъдимата е разбирала руски език се потвърждава и от показанията на свидетелката Б., която била помолена от полицаите да осъществи превод преди започване на наказателното производство срещу подсъдимата и която пред съда потвърждава, че успешно е комуникирала с нея на руски език, като дори съобщава, че подсъдимата крещяла и обиждала присъстващите на руски език. Поради това настоящата инстанция се солидаризира с въззивния съд, че правото на защита на подсъдимата поради неосигурен ефективен превод не е било нарушено, ерго възражението на защитата за липса на справедлив процес на посоченото основание се явява неоснователно. Налага се да се направи уточнението, че отправеното в касационната жалба и допълнението към нея искане за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда след отмяна на въззивния съдебен акт, не кореспондира със законоустановените в чл.354 от НПК правомощия на касационната инстанция, тъй като предмет на касационна проверка е въззивната присъда, а не посоченият първоинстанционен съдебен акт, което изключва потвърждаването му, включително при евентуална отмяна на въззивната присъда. Дори да се приеме, че целта на това недопустимо искане е оправдаването на подсъдимата от касационната инстанция, то следва да се има предвид, че принципно е допустимо касационната инстанция да постанови оправдателен съдебен акт (чл.354, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК), когато приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт не разкрива белези на престъпление, но подсъдимият въпреки това е осъден или с други думи - само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд. Следва да се направи и уточнението, че изразеното в касационната жалба и допълнението към нея несъгласие с фактическите изводи на СОС, за които защитата счита, че не се подкрепят от доказателствата по делото, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка. Впрочем, още при първата касационна проверка, обективирана в Решение № 60169/19.11.2021 г. по н.д. № 651/2021 г. на ВКС, трето н.о., тези принципни положения за ограничените предели на касационния контрол върху въззивните съдебни актове са били изрично разяснени. Освен това, нарушението на закона се претендира не с оглед самостоятелното му процесуално значение, присъщо на всяко от касационните основания, а предвид оспорената доказаност на обвинението. Твърди се, че по делото е направен неверен фактически извод за авторството на деянието въз основа доказателства, които не установяват категорично фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК, а именно, че подсъдимата е управлявала МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и че конкретно инкриминираната с обвинението концентрация на алкохол в кръвта й – 2,77 промила, не е установена по „надлежния ред“, както изисква чл.343б, ал.1 от НК, за да се приеме, че е извършила престъплението, предмет на обвинението. При касационната проверка не се откриват нарушения при извеждането на тези основно релевантни факти. В мотивите на обжалваната въззивна присъда, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал.1 и ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК, СОС е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници, в това число данните от изследването с посоченото техническо средство. Разпитаният в изпълнение указанията в предходното отменително решение на ВКС свидетел д-р Ц. Ц. категорично е потвърдил пред въззивния съд, че в качеството си на завеждащ лекар във Филиала по спешна медицинска помощ в гр. Ихтиман лично е подписал, съответно удостоверил в приложения на л.7 от ДП талон за медицинско изследване отказа на подсъдимата К. да го получи и да се подложи на медицинско изследване на кръвта. Следователно, като е приел наличието на 2,77 алкохол в кръвта на подсъдимата въз основа на показанията на техническото средство, въззивният съд не е допуснал опорочаване на надлежния ред по чл.343б, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е доводът на служебния защитник. Още повече като се отчетат данните от приложената на л.297 от НОХД № 606/2016 на РС-Ихтиман справка от ОД на МВР София, че към момента на проверката въпросното техническо средство е било тествано за годност и е било изправно. Налице са двете кумулативни предпоставки за този доказателствен извод установени в разпоредбата на чл.6 от действащата към инкриминираната дата Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС, а именно - отказ подсъдимата да получи талон за медицинско изследване и удостоверяването на въпросния отказ с подписа на един свидетел (очевидецът д-р Ц.). Действително, както счита защитата, в случаи като настоящия доказването на обвинението почива на предположение, че показанието на техническото средство (дрегера) за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата съответства на действителното, но това предположение е допустимо според бланкетното препращане в чл.343б, ал.1 от НК към действащата тогава разпоредба на чл.6 от специалната Наредба № 30/2001г. Предвид убедителното доказване на изискванията за използване на това предположение поради установеният по несъмнен начин отказ на подсъдимата К. да получи издадения от полицейските служители талон за медицинско изследване, такова доказване с предположение не нарушава забраната по чл.303, ал.1 от НПК (вж. Решение по н.д. №530/2009г. на ВКС, първо н.о). Иначе казано, закономерна и нормативно установена последица от отказа на подсъдимата да получи талона за медицинско изследване е приложението на действащата към датата на деянието разпоредба на чл.6 от посочената наредба, според която поради отказа меродавен е резултатът от техническия уред. Горното опровергава доводите на касатора за липса на доказателства, както и преки такива, за осъждане на подсъдимата. Освен данните от дрегера, които в контекста на чл.6 от Наредбата въззивният съд неоснователно е критикуван, че е зачел като достоверни, налице са и други доказателствени материали в подкрепа на обвинението. Например кредитираните от съда показания на полицейския служител - свидетеля К. (вж. л.195-196 от НОХД № 606/2016 г. на РС-Ихтиман), са източник на преки гласни доказателства, доколкото видно от съдържанието им същият свидетелства за факти, чието осъществяване е възприел лично, а именно, че подсъдимата е била сама в лекия автомобил и го е управлявала по начин, който застрашавал движението по автомагистралата, което наложило да бъде спряна за проверка. Неадекватното поведение на подсъдимата и видимото й „нетрезво състояние“ се потвърждава и от показанията на свидетелките Д. и Б. (вж. л.352-355 от НОХделото на РС - Ихтиман), както и от приложените писмени материали: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС поради управлението му от страна на подсъдимата на инкриминираната дата под въздействието на алкохол, АУАН и издадения поради положителния резултат от изследването с дрегера за наличие на алкохол в кръвта талон за медицинско изследване (вж. л.290-294 от ДП). За пияното състояние на подсъдимата свидетелства и разпитаният от въззивния съд по указания на ВКС свидетел д-р Ц., който заявява, че същата е била „страшно пияна“, залитала, не можела да пази равновесие, държала се агресивно и псувала полицаите (л.17 от ВНОХД № 611/2021г. на СОС). При това положение и като се отчетат правните последици от отказа на подсъдимата да се подложи на медицинско изследване, следва да се приеме, че доводът за осъждане й при липса на доказателства е неоснователен. Несъстоятелен е и доводът, че липсата на категорични доказателства за разясняване на подсъдимата какви биха били последиците от отказа да получи талон за медицинско изследване опровергава резултата от техническото средство. Видно от редакцията на чл.6 от Наредба № 30/2001г. законодателят не поставя такова изискване като предпоставка за изключване достоверността на показанията на техническото средство. Освен това съставянето на талона за медицинско изследване, опитите на полицейските служители да го връчат на подсъдимата и надлежното удостоверяване на последвалия от нея отказ за получаването му са действия, които в конкретния случай предхождат наказателното производство т.е. осъществени са преди формалното започване на досъдебното производство. Само на това основание следва да се отхвърли този довод на защитата и да се приеме, че не може да се изключи доказателственото значение на отчетения резултат от изследването на дееца с дрегер, тъй като разяснителни функции имат органите на досъдебното производство и съдът (чл.15 от НПК), но не и полицейските служители, които в случая са осъществили служебните са правомощия извън наказателното производство. Упрекът на касационния жалбоподател към полицейските служители, че не са разяснили на подсъдимата последиците от отказа й да получи талона за медицинско изследване, не държи сметка, че същите нямат качество на органи на досъдебното производство, включително на разследващи органи. Очевидно защитникът смесва контролната дейност на съответните органи на МВР и разследващата дейност по установяване на дадено деяние като престъпление по реда на НПК, при което законът изрично вменява разяснителна функция на органите на досъдебното производство и на съда като гаранция за правото на защита (чл.15, ал.3 от НПК). Вън от горното, не могат да се пренебрегнат и данните от разпитания от въззивния съд свидетел д-р Ц., които напълно съвпадат с показанията на свидетелките Д. и Б. за изключително арогантното и обидно поведение на подсъдимата спрямо полицейските служители, с което същите са били поставени в обективна невъзможност да комуникират адекватно с нея при опитите им да й връчат талона за медицинско изследване. Да се сподели тезата на защитата, означава недопустимо да се пренебрегне основен правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По гореизложените съображения ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал посочените в касационната жалба и допълнението към нея съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл.107 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Въззивният съд е подходил обективно при анализа на доказателствения материал, като е проверил при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта и достоверността на събрания доказателствен материал, включително данните от показанията на техническото средство и показанията на свидетелите К., Ц., Б. и Д., като ги е съпоставил и оценил не само помежду им, но и в контекста на останалите писмени доказателства. Изключение от процесуалните правила за доказването се явява единствено неправилната преценка на СОС за допустимостта на показанията на свидетелката А. Б.. За разлика от другите двама преводачи - свидетелките Д. и Б., които са осъществили превод само за нуждите на проверката от органите на МВР т.е. извън и преди наказателното производство), тази свидетелка е била назначена за преводач в досъдебното производство. Същата е превеждала на подсъдимата при привличането й като обвиняема, а също и при провеждане на разпита й от разследващия орган. Поради това й процесуално качество същата не може да бъде свидетел по делото (чл.118, ал.1 от НПК). Горното обаче не дава основание за уважаване на касационната жалба, тъй като авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от останалата доказателствена съвкупност и изключването на въпросните показания не опровергава доказателствената сила на резултата от техническото средство, както и крайния извод на въззивния съд, че надлежният ред за установяване употребата на алкохол в кръвта на подсъдимата е спазен. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимата К. за деяние, осъществяващо състава на чл. 343б, ал.1 НК, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Неоснователен е и доводът за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Касаторът не сочи конкретни доводи за претендираната явна несправедливост на наложените наказания и не уточнява дали оспорва двете кумулативно наложени такива. Наказанието лишаване от свобода е определено в установения от закона минимум от една година като компенсация на подсъдимата за прекомерната продължителност на наказателното производство (повече от шест години при липса на фактическа и правна сложност на делото), поради което не разкрива признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Независимо, че СОС е определил наложеното кумулативно наказание глоба в установения от закона максимален размер от хиляда лева, то също не се явява явно несправедливо предвид адекватно отчетените отегчаващи обстоятелства. Установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата надхвърля значително изискуемата такава за съставомерност на деянието като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. При фиксиране съдържанието на наказателната отговорност, която следва да понесе подсъдимата, не може да бъде пренебрегнато и изключително арогантното й поведение спрямо органите на реда, които по никакъв начин не са предизвикали такова отношение освен, че са изпълнявали стриктно служебните си задължения. Установено е по делото, че с поведението си преди проверката подсъдимата е създала реална опасност за живота и здравето на движещите се по автомагистралата, което самостоятелно разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и не оправдава редуциране размера на наложената глоба. Поради това и като намира, че така отмерената имуществена санкция съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, ВКС не намира основание за изменение на присъдата в тази част. Поради липса на съответен касационен протест и за да охрани правото на защита на подсъдимата съгласно принципа reformatio in pejus настоящата касационна инстанция не може да отстрани пропуска на предходните инстанции да анализират предпоставките и при наличието им да наложат кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право на дееца да управлява МПС. Това на практика се явява допълнително снизхождение към подсъдимата наред с определянето на наказанието лишаване от свобода в установения от закона минимум като адекватен бонус за неразумния срок на наказателното производство. Предвид горното настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания в жалбата на служебния защитник и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 10 от 18.04.2022г., постановена по ВНОХД № 611/2021г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.