О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 625   гр. София,  18.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                             ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 468   по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. П. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 80 от 06.04.2010г. по ч. гр. д. № 132/2010г. на Старозагорски окръжен съд, 1 граждански състав, с което е потвърдено определение № 315 от 18.02.2010г. по гр. д. № 894/2009г. на Районен съд Казанлък, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба /възражение/ на М. Н. П. от гр. С. срещу решение № 02/23.06.1997г. на ПК Казанлък. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос относно наличието на правен интерес от търсената защита и задължението на органа, чийто акт се обжалва, да комплектова преписката и приложи обжалвания акт, в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато в Районен съд Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът О. с. „З”, гр. К. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Районен съд Казанлък, въззивният съд е приел, че производството по жалбата срещу решение № 02 от 23.06.1997г. на ПК Казанлък е недопустимо, тъй като липсва предмет на обжалване – посоченото решение е цитирано само в скица № 224 от 21.01.1999г. на ОПК Казанлък, същото не е представено от жалбоподателя, не се намира в ОС „З” гр. К. и не съществува като акт със съдържание и необходими реквизити. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси относно наличието на правен интерес от търсената защита, задължението на органа, чийто акт се обжалва, да комплектова преписката и приложи обжалвания акт и в този смисъл за допустимостта на производството, образувано по жалба срещу решение на Поземлена комисия, когато са налице данни, че съответното решение е издадено с определени реквизити, но не се съхранява от Поземлената комисия, понастоящем О. с. „З”, е релевантен за делото. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 14 ЗСПЗЗ решението се издава от Поземлената комисия, понастоящем О. с. „З”. При подадена от жалба срещу решението О. с. „З” е длъжна да комплектова преписката и да я изпрати заедно с жалбата и обжалваното решение на съответния районен съд. Когато това решение не се съхранява от издалия го орган, без значение дали е загубено или унищожено, но са налице данни за неговото съдържание и индивидуализиращи белези, то съдът следва да приеме, че такова решение е било издадено и жалбата срещу него не е недопустима. В настоящия случай съдът не е обсъдил в тяхната взаимовръзка скица № 224/21.01.1999г. и писмо изх. № 642/01.12.2010г. на О. с. по земеделие гр. К., от които се установява, че Поземлена комисия Казанлък е издала решение № 2 от 23.06.1997г., въз основа на което след приключване на процедурата по преработка на плана за реалните граници и обявяване на картата на съществуващите или възстановими реални граници е издадена и горепосочената скица. Междувременно поради извършване на процедурата по § 31 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ Поземлената комисия е издала решение № 02 от 07.07.1998г., което е заменило издаденото на 23.06.1997г. решение № 2, без да изменя данните в него. Следователно се налага изводът, че частният жалбоподател има правен интерес от обжалване на атакуваното решение, което е със същите данни на решение № 02/07.07.1998г. Касае се до идентични решения с различна дата. Въз основа на изложените съображения състав счита, че определенията на Старозагорски окръжен съд и Районен съд Казанлък следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 80 от 06.04.2010г. по ч. гр. д. № 132/2010г. на Старозагорски окръжен съд, 1 граждански състав и определение № 315 от 18.02.2010г. по гр. д. № 894/2009г. на Районен съд Казанлък. ВРЪЩА делото на Районен съд Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.