3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1086 гр. София, 30.12.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 765 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Ж. срещу определение № 990 от 04.07.2011г. по ч. т. дело № 698/2011г. на Апелативен съд П., 1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 31.03.2011г. по гр. дело № 59/2010г. на Окръжен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване на дружеството от заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила, приложими за производствата по несъстоятелност – чл. 620, ал. 5 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ. Неправилен е изводът на съда, че посочените разпоредби създават привилегия за упражняване право на иск само за синдика, но не и за ответниците по неговите искове или за другите кредитори, които имат правен интерес. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – релевантните за спора процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ дължи ли се от въззивника държавна такса при въззивно обжалване на решение по искове за попълване масата на несъстоятелността по чл. 646, ал. 2 и чл. 647, т. 2 ТЗ, когато не е определена и внесена първоначална такса; 2/ има ли законово разграничение относно правото на въззивна жалба, подавана от синдика и тази, подадена от ответника по исковете; има ли правно значение обстоятелството, че ответникът по исковете на синдика се явява и кредитор по несъстоятелността с вземане към масата на несъстоятелността, която се цели да бъде попълнена с предявения иск; 3/ как ще бъде определена държавната такса за въззивно обжалване при неопределена първоначална такава; може ли ответникът сам да определя размера и при подаване на жалбата, при положение, че единствените законови разпоредби, които регламентират това, се отнасят до освобождаване от държавна такса и липсва изрична разпоредба относно таксите за обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че молбата за освобождаване от държавна такса на въззивника – ответник по предявените от синдика на [фирма] в несъстоятелност искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 и чл. 647, т. 2 ТЗ е неоснователна поради това, че нормативната уредба в съответните текстове на ГПК и ТЗ не предвиждат освобождаване от държавна такса на ответника по предявен от синдика на несъстоятелното дружество отменителен иск. Позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл. 620, ал. 5 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ е неоснователно, тъй като те ксасаят дължимостта на държавна такса при предявяване на иск, какъвто не е настоящия случай, а доводът за съотношението между размера на дължимата държавна такса и вземането на жалбоподателя като кредитор не представлява юридическо основание и не може да бъде критерий при решаване на въпроса за дължимостта на държавната такса. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С оглед доводите на частния жалбоподател, съображенията на въззивния съд и данните по делото релевантният за делото процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: дължи ли ответникът държавна такса по подадена от него въззивна жалба срещу решение, с което са уважени предявените срещу него от синдика на дружество в несъстоятелност искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 и чл. 647, т. 2 ТЗ. Останалите, посочени от частния жалбоподател правни въпроси може да са важни, но не са релевантни за делото, защото, както и да се решат, това няма да се отрази на въпроса дължи ли държавна такса по подадената въззивна жалба въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, срещу когото са уважени искове по чл. 646, ал. 2, т. 3 и чл. 647, т. 2 ТЗ. Поради това, че не е налице съдебна практика по изложение процесуалноправен въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Определението е законосъобразно. Когато срещу ответника са уважени предявените срещу него от синдика на дружество в несъстоятелност искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 и чл. 647, т. 2 ТЗ, по подадената въззивна жалба ответникът дължи държавна такса. Целта на разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е да облекчи масата на несъстоятелността и тя да не се натоварва с излишни разноски. Посочената правна норма е съгласувана с чл. 649, ал. 2 ТЗ. Липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася за търговското дружество или търговец в несъстоятелност, както и за кредитора, предявяващ отменителните искове при бездействие на синдика, по аргумент от чл. 620, ал. 5 във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, но не и за ответника по тези искове. По аргумент от чл. 649, ал. 2 ТЗ, съгласно която разпоредба ако отменителният иск бъде уважен, дължимата държавна такса се събира от осъдената страна, при обжалване на решението, с което искът е уважен ответникът дължи съответната държавна такса в размер на ½ от дължимата за първоинстанционното производство, т. е. ½ от държавната такса, която е осъден да заплати с решението. Поради това, че обжалваното определение е правилно същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 990 от 04.07.2011г. по ч. т. дело № 698/2011г. на Апелативен съд П., 1 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: