Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 31 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 341 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител М. Д. Ф. против въззивно решение № 18/16.01.2017 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 292/2016 г., с което е била потвърдена присъда № 214/28.11.2016 г. по НОХД № 961/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С тази присъда Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия А. Х. Х. за виновен в това, че на 03.07.2015 г., в отсечката между селата Б. и М., [община], в прав участък от пътя, управлявайки л. а. м. „Р.” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – К. М. Ф. и Г. А. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. В тежест на подсъдимия е присъдил заплащане на разноските по делото. В касационната жалба се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието с оглед ниския му размер, дължащо се на неправилна оценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Твърди се, че съдът е надценил „формално наличните обстоятелства за личността на подсъдимия”, като е игнорирал високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, както и значението на отделни отегчаващи обстоятелства, сред които по-тежката форма на вина – съзнавана непредпазливост и данните за личността на пострадалите. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед определяне на справедливо наказание. В с. з. пред ВКС, частния обвинител и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият, също редовно призован, не се явява. Защитникът му заявява, че всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са били правилно оценени, поради което моли жалбата да се остави без уважение. Прокурорът от ВКП също изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Счита, че въззивният съд е изпълнил задълженията си да провери всички обстоятелства относно индивидуализацията на наказанието, като същото правилно е било определено при превес на смекчаващите, а впоследствие законосъобразно е било редуцирано на основание чл. 58а от НК и е бил приложен чл. 66 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Потвърждавайки присъдата в частта относно наказанието, включително в оспорваната част за размера на лишаването от свобода, въззивният съд правилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Обществена опасност на деянието, визирано в състава на чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. “б”, пр. 1 от НК (ред. реди изм. в ДВ, бр. 74/2015) вкл. относно броя на пострадалите лица – смърт на повече от едно лице (като в случая са две - К. Ф. и неговата дъщеря Г. М.), представляващ квалифициращ признак, е взета предвид от законодателя при фиксиране пределите на наказанието, които са от 3 до 10 години лишаване от свобода. Съответно, това обстоятелство не може едновременно да служи за определяне и на индивидуалната тежест на конкретното престъпление и следващото се за него наказание, което би влязло в конфликт с изискването на чл. 56 от НК. Същевременно въззивният съд е отдал нужното значение на това, че пострадалата Ф. е била бременна, както и на несъставомерните леки телесни увреждания на третия пасажер Х. М., обхващайки ги в категорията на отегчаващите обстоятелства. Подробно е отговорено на възраженията на защитата във връзка със съмненията дали подсъдимият се грижи за децата на своята починала дъщеря, което ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Същото е сторенои относно формата на вина, която безспорно е небрежност, а не самонадеяност. Всички тези данни, преценени самостоятелно и в съвкупност с останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, които са били изцяло положителни и са допринесли за преценката за ниската му степен на обществена опасност, съвсем не оправдава извод за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието. В определения при условията на чл. 54 от НК размер от 4 години лишаване от свобода то е правилно индивидуализирано и е справедливо. Оттук насетне законосъобразно е била приложена редукцията съгласно чл. 58, ал. 1 от НК с 1/3, довело до окончателен размер на наказанието от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Правилно разрешен е и въпросът относно приложението на чл. 66 от НК. В тази посока въззивният съд с основание приел, че са налице всички условия по този текст, като преценката му, че за поправянето на подсъдимия, изведено като основна цел, а и като цяло на останалите по чл. 36 от НК, не е нужно същият да бъде изолиран в затворническа среда, напълно се споделя от касационната инстанция. В касационната жалба не са изложени възражения по този въпрос, поради което и няма основание за по-детайлното му обсъждане. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18/16.01.2017 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 292/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.