Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на бъдещ иск * отнемане в полза на държавата * срок за предявяване на бъдещ иск * изтичане на срок

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 22

София, 14 януари 2016 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 29 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 727/29.10.2015 на Варненския апелативен по ч.гр.д. № 556/2015, с което е потвърдено определение № 3141/08.09.2015 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 831/2015, с което е отменено обезпечение по ЗОПДНПИ.
Недоволен от определението е жалбоподателят К., представляван от гл. инспектор П. Р., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос допустимо ли е, след като в съдебния акт, с който се допуска обезпечение на бъдещ иск е определен началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на иска, да бъде определен от друг съд друг начален момент, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. М. Д. и З. Н. Д., представлявани от адв. М. Р. от ВАК я оспорват като считат, че съдът не се е произнесъл по повдигнатия правен въпрос, а и той не обуславя решението по делото. Въззивният съд е приел, че началото на теченето на срока е императивно определено в закона и съдът не може да определи друг начален момент.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и туря край на производството за отмяна, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че в чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ искът за отнемане следва да се предяви в 3-месечен срок от налагане на обезпечителните мерки, като съгласно ал. 4 съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок. Обезпечителните мерки са допуснати от съда на 15.04.2015 г., а възбраната върху недвижимия имот е вписана на 22.04.2015 г. и запорното съобщение е връчено на 27.04.20015 г. По делото не са представени доказателства до 27.07,2015 г. да е предявен иск за отнемане на имущество. Съдът по обезпечението не е компетентен да определя нито началния момент, нито срока за предявяване на иска. При преценката дали са налице предпоставките за отмяна на обезпечението, в частност дали искът е предявен в определения срок, съдът следва да приложи закона. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК е неприложима в случая, тъй като тя урежда хипотези и правила при броенето на сроковете и зачитане на процесуални действия при определяне от съда на по-дълъг от установения в закона срок.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че правните норми, установяващи изключение, не подлежат на разширително тълкуване. В чл. чл. 62, ал. 3 ГПК е установено изключението, че срокът не се счита пропуснат, ако действието е извършено в определения от съда по-дълъг от установения в закон срок. От тази разпоредба не може да се изведе правило, че уреденият в закона срок не се счита пропуснат, ако съдът посочи друго събитие, от което да започне да тече законовия срок.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 727/29.10.2015 на Варненския апелативен по ч.гр.д. № 556/2015.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.