Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София 02.07.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 26 април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА при участието на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 181 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1204/24.01.2012 г. от ищците С. Д. С. и С. П. С., чрез адв.Т. С. за отмяна на влязло в сила решение № 504/28.07.2008 г. по гр.дело № 2706/2007 г. на ВКС II г.о. и оставеното с него в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.дело № 270/2006 г. на Силистренския окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 378/03.08.2006 г. по гр.дело № 986/2005 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от молителите с пр.осн.чл.108 ЗС против А. Г. Е. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на избени помещения и гараж в УПИ, съставляващ имот пл. № * за който е отреден парцел * от кв.* по плана на [населено място], както и за осъждане на ответника да предаде владението на описаните помещения и е отхвърлен предявения иск от молителите срещу същия ответник за заплащане на сумата 440 лв. пропуснати ползи под формата на наем за времето от 15.05.2003 г. до 31.03.2005 г. Молителите поддържат, че са налице нови обстоятелства и ново писмено доказателство – констативен акт № Сс-*-*/20.10.2011 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол, С. централен район – сектор С., които са от съществено значение за делото. Към молбата е приложен описания констативен акт. Ответникът по молбата за отмяна А. Г. Е., чрез адв. Д. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. С определение № 107/14.03.2012 г., постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 504/28.07.2008 г. по гр.дело № 2706/2007 г. на ВКС II г.о. е оставено в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.дело № 270/2006 г. на Силистренския окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 378/03.08.2006 г. по гр.дело № 986/2005 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от молителите с пр.осн.чл.108 ЗС против А. Г. Е. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на избени помещения и гараж в УПИ, съставляващ имот пл. № * за който е отреден парцел * от кв.*по плана на [населено място], както и за осъждане на ответника да предаде владението на описаните помещения и е отхвърлен предявения иск от молителите срещу същия ответник за заплащане на сумата 440 лв. пропуснати ползи под формата на наем за времето от 15.05.2003 г. до 31.03.2005 г. С решението е прието, че на основание договор за доброволна делба от 29.12.1997 г. ответникът по молбата и ответник по иска А. Е. получил в дял жилището, находящо се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда в процесния УПИ, три броя изби и гараж, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и от дворното място. Брата на ответника Е. Е. получил в дял жилището, находящо се на втори етаж от жилищната сграда, две мазета и ½ ид.част от общите части на сградата и от дворното място. С нот.акт № */2002 г. Е. Е. и съпругата му продали на молителите-ищци вторият етаж , двете мазета и ½ ид.част от общите части на сградата и от дворното място. С нот.акт № */2003 г. А. Е. със съгласието на съпругата си продал на ищците първият етаж от жилищната сграда със съответните идеални части от общите части на сградата, без притежаваната от него 1/2 ид.част от незастроения терен. Прието е, че процесните помещения - трите изби и гаража по договора за доброволна делба не са били предмет на продажбата, извършена с нот.акт № */2003 г. Тези помещения през 70-те години били преустроени и ползвани като самостоятелно жилище, а от 1992 г. и като кафе-аператив с изграден санитарен възел. Прието е, с оглед светлата височина на помещенията, която е в рамките на допустимите отклонения от действалите към момента на преустройството нормативи същите могат да бъдат обособени като жилище, поради което са търпими и не подлежат на премахване на осн.пар.16 ПЗР на ЗУТ. С оглед на тези факти е прието, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС относно описаните помещения е неоснователен. Прието е, че искът е неоснователен и поради това, че описаното помещение с площ от 16.6 кв.м., наречено изба № 5 е предвидено по архитектурен проект за гараж, съответно проекта е изпълнен и същият представлява годен обект на собственост, а не принадлежност към жилищните етажи. Прието е, че това помещение не е било предмет на продажбата, останало е в собственост на ответника по молбата и на това основание същият може да притежава и несамостоятелни обекти в сградата, каквито обекти са трите избени помещения. Съдът е направил извода, че в случая е налице предвидено в чл.98 ЗС изключение – уговорено е друго, поради което молителите са придобили само това, което е било посочено в нотариалния акт от 2003 г. С оглед на тези съображения съдът е приел, че предявения ревандикационен иск от молителите е неоснователен. С посоченото решение е оставено в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.дело № 270/2006 г. на Силистренския окръжен съд. Молителите С. Д. С. и С. П. С. са представили новооткрито писмено доказателство – констативен акт № Сс-*-*/20.10.2011 г. на Регионално дирекция за национален строителен контрол, северен централен район – сектор С., който според тях е от съществено значение за делото. Считат, че са налице нови обстоятелства, а именно констатациите на длъжностните лица в посоченият акт, че всяко от помещенията в жилищната сграда, предмет на спора между страните, приключил с влязло в сила решение е преустроено с цел промяна на предназначението му, което преустройство подлежи на премахване по реда на чл.225,ал.1 ЗУТ като незаконен строеж. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Съобразно установената съдебна практика отмяна на решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че извършената проверка от компетентните длъжностни лица от РДНСК – Сектор С., съответно констатациите на същите, удостоверени в представения констативен акт от 20.10.2011 г., в който са отразени нарушения – извършено строителство без наличие на строителни книжа от ответника по молбата за отмяна А. Г. Е. и Г. Я. Е. не представляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Касае се за факт, възникнал след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. А нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Писменото доказателство не е ново по смисъла на текста на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като удостоверява факт, възникнал след влизане на решението в сила. Освен изложеното съдът намира, че описаното писмено доказателство не е от съществено значение за делото – същото не би променило нито фактическите, нито правни изводи на съда по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Само констатацията на длъжностните лица от РДНСК за извършени нарушения от ответника по молбата – извършено строителство без наличие на строителни книжа, касаещо спорните помещения, удостоверена в представения констативен акт от 20.10.2011 г. не налага извода, че строежът е незаконен, а още по-малко, че процесния гараж не е годен обект на собственост. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на сочените от молителите С. Д. С. и С. П. С. основания по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 504/28.07.2008 г. по гр.дело № 2706/2007 г. на ВКС II г.о. и оставеното с него в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.дело № 270/2006 г. на Силистренския окръжен съд. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 1204/24.01.2012 г., подадена от С. Д. С. и С. П. С. и двамата с адрес [населено място], [община], обл.С., [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 504/28.07.2008 г. по гр.дело № 2706/2007 г. на ВКС, Второ гражданско отделение и оставеното с него в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.дело № 270/2006 г. на Силистренския окръжен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: