4 Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София, 06.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова Александър Цонев при секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Цонев гр.д.№ 1683/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ответника по делото Б. Я. К. срещу решение № 6147/ 25.11.2016г., постановено по в.гр.д. 336/2016г. на Благоевградски окръжен съд. В срока за отговор ищцата по делото К. М. К. е възразила, че липсват основания за отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С определение № 624/ 13.07.2017г. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание вероятна недопустимост на въззивното решение, поради непълнота на обстоятелствената част на иска. В исковата молба ищцата К.К. твърди, че с ответника Б.К. са бивши съпрузи. По време на брака били открили паричен влог на името на двамата в размер на 6328,53 евро в Земеделска каса- Н. в Испания, но тъй като цялата сума била изтеглена от ответника, то ищцата иска на основание чл. 45 ЗЗД да и бъде присъдена половината от сумата. Исковата молба е била оставена без движение с указания да се посочат обстоятелства за противоправно и увреждащо поведение. В изпълнение на указанията, ищцата е уточнила, че изтеглянето на парите е противоправно и увреждащо действие, тъй като действието е извършено по време на фактическата раздяла между съпрузите. Районният съд е постановил решение, с което е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД, поради липса на противоправно поведение. Във връзка с подадената въззивна жалба на ищцата срещу решението на районния съд, Благоевградски окръжен съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцата да изложи твърдения за всички съществени условия, съдържащи се в договора за откриване на процесната сметка- реда и правата на титулярите за внасяне и теглене на суми и условията за закриване на сметката. В изпълнение на указанията ищцата е уточнила, че съпрузите са открили съвместна сметка и за всякакви банкови операции са необходими подписите на двамата титуляри на сметката, но не знае как ответникът се снабдил с дебитна карта и изтеглил цялата сума по сметката без съгласието на ищцата. В срока за отговор ответникът е възразил, че не е изтеглил сумата по банковата сметка, тъй като ищцата е притежател на банковата карта. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД въз основа на твърденията в исковата молба, че ищцата заедно с ответника са сключили с банка в Испания договор за банкова сметка, но ответникът без нейно знание и съгласие, по време на фактическа раздяла чрез банкова карта е получил валидно цялото плащане от Банката по договора за банкова сметка, при положение, че банковата сметка е съвместна и без нейно съгласие не могат да се теглят суми. Благоевградския окръжен съд е приел, че ищцата е обедняла чрез намаляването на имуществото и с половината от вземането към Банката, а ответникът се е обогатил с тази половина от вземането към Банката по договора за банкова сметка и липсва правоотношение между ищцата и кредитора за това разместване на имуществени блага. При тези данни относно обстоятелствената част на исковата молба, отговора на ответника и решаващите мотиви на въззивния съд, ВКС намира, че въззивното решение е недопустимо, поради непълнота на обстоятелствената част и следва да се обезсили. Недопустимо е съдебно решение, когато липсват положителните или съществуват отрицателните предпоставки на правото на иск. Редовността на исковата молба е една от абсолютните положителни предпоставки за упражняване на правото на иск. Едно от изискванията за редовност на исковата молба е наличието на обстоятелствена част и съответствие между обстоятелствената част и петитума на иска. Обстоятелствената част на иска представлява твърдения на ищеца относно всички факти от хипотезата на правната норма, която урежда като последица субективното право, чиято защита се търси. Когато липсват твърдения относно някой от фактите от хипотезата на правната норма, обстоятелствената част е непълна и исковата молба е нередовна. Когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба без да е дал указания за отстраняването на констатираната нередовност, постановеното съдебно решение е недопустимо. За да има пълнота на обстоятелствената част по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да изложи твърдения относно предпоставките от хипотезата на правната норма- обедняване, обогатяване, общият факт, който причинява обедняването и обогатяването, липсата на правоотношение относно разместването на имуществените блага и липсата на друг иск, а когато се предявява иск по чл. 45 ЗЗД, ищецът е длъжен да изложи твърдения относно предпоставките на този иск- поведение, вина, противоправност, причинна връзка и вреда. В случая липсват твърдения за факта, който е причинил вредата, респективно обедняването на ищцата, за да се прецени дали този факт е правомерен или неправомерен и съответно да се направи квалификацията на иска. По делото не става ясно какво твърди ищцата- дали ответникът е прекратил договора за банкова сметка и е поискал издаването на банкова карта като е използвал неистински документ, удостоверяващ съгласието на ищцата или твърди, че ответникът едностранно е прекратил договора за банкова сметка и едностранно е поискал издаването на банкова карта, защото в първия случай ще е налице деликт, а във втория неоснователно обгатяване. Освен липсата на твърдения в тази насока ищцата не е ангажирала и доказателства за това как е прекратен договора за банкова сметка и как е издадена банковата карта. В случай, че ищцата е дала съгласие за прекратяването на договора за банкова сметка и за издаването на банкова карта/както твърди ответникът/, тя следва да изложи твърдения за това в какво се състои обедняването и, при положение, че е дала съгласие за това. Ищцата е страна по договора за банкова сметка и е естествено да знае как са се развили отношенията между страните. Твърдението и, че не знае как е прекратен договора и как е издадена банкова карта, представлява отказ да направи фактически твърдения за правнорелевантни факти, което има за последица непълнота на обстоятелствената част. Поради изложените съображения, исковата молба е нередовна, поради непълнота на обстоятелствената част, а въззивният съд като се е произнесъл по нередовна искова молба и не е дал указания за отстраняването на нередовността е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 6147/ 25.11.2016г., постановено по в.гр.д. 336/2016г.на Б. и връща делото на друг състав на съда за изпълнение на указанията. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: