3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 София, 28.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2091/2022 година. Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Н. Г. Г., чрез пълномощниците му адв. Я. Г. Я. и адв. Л. Ч. М., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на определение от 28. 06. 1990 г. по гр. д. № 472/1990 г. на СРС, с което е одобрена постигнатата между съделителите В. М. К., чрез адв. Р. С., и Н. Г. Г., чрез адв. В. И., спогодба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от В. М. Г. срещу Н. Г. Г. иск за делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [жилищен адрес]. Молителят твърди, че никога не е упълномощавал адв. В. И. да го представлява по делото и не е подписвал нотариално завереното пълномощно, както и че към датата на нотариалната заверка е бил в Германия, което прави обективно невъзможно явяването му пред нотариус в България. Одобреното от съда споразумение е било недействително и не е било налице основание за прекратяване на делбеното производство. За пръв път разбрал за заведеното дело за делба след като се запознал с констативен нотариален акт за собственост на апартамента № ..... г., издаден на основание покупко-продажба, развод и делба, в полза на бившата му съпруга В. М. К., в който е посочено и делото за делба. За нотариалния акт разбрал от дъщеря си, на която бившата му съпруга В. К. го показала, гонейки я от бившето семейно жилище, а за представеното по делбеното дело неистинско пълномощното узнал след извършена справка в СРС през февруари 2022 г., от упълномощен от молителя адвокат. Подаден е писмен отговор от ответницата по молбата за отмяна В. М. К., чрез пълномощника й адв. Д. Г. Г., с който се поддържа недопустимост на същата. Твърди се, че на 20. 07. 2021 г. молителят е подал срещу бившата си съпруга искове по чл. 26 ЗЗД и по чл. 108 ЗС, за установяване нищожност на одобрената съдебната спогодба и за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/2 ид.ч. от описания апартамент, като в исковата молба е изложил същите твърдения досежно неистинността на пълномощното, дадено на адв. В. И., поради което молбата за отмяна е просрочена. Настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима. На първо място, молбата за отмяна е недопустима, тъй като молителят разполага с възможност по исков ред да защити правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, което е и направил с предявяване на исковете по чл. 42 ЗЗД и чл. 108 ЗС. А и в ТР № 7/2017 г. по т.д. № 7/14 г. на ОСГТК, т. 6, е разяснено изрично, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. На следващо място, молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след едногодишния срок по чл. 232, ал. 2 ГПК /отм./. Съгласно цитираната разпоредба, молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Предвиденият краен едногодишен срок е преклузивен, след изтичането му е недопустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г., т. 8, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1. 03. 2008 г., е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като влязлото в сила решение при действието на отменения ГПК придобива характеристиките на стабилен съдебен акт – става неизменимо, необжалваемо и неотменимо по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. Установените в действащия ГПК правила и срокове за отмяна са неприложими по отношение на решения, станали неотменими по отменения кодекс. В случая, едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е започнал да тече най-късно на 06. 07. 1990 г. (влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска) и е изтекъл е на 06. 07. 1991 г., от което следва, че при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решението е станало неотменимо и предвидените в ГПК от 2007 г. срокове за отмяна на влезли в сила решения са неприложими. На последно място, молбата за отмяна е подадена след изтичане и на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок – тримесечен, считано от узнаване на решението/определението, чиято отмяна се иска. Видно е от искова молба вх. № 29654/20. 07. 2021 г. по описа на СРС, по който е образувано гр. д. № 42542/2021 г. на СРС, че към 20. 07. 2021 г. молителят Н. Г. Г. е узнал за заведеното от бившата му съпруга срещу него гр. д. № 472/1990 г. на СРС, образувано по предявен от В. М. Г. срещу Н. Г. Г. иск за делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] прекратено с определение от 28. 06. 1990 г., поради одобрена от съда спогодба, постигната между съделителите В. М. К., чрез адв. Р. С., и Н. Г. Г., чрез адв. В. И.. С подадената на 20. 07. 2021 г., от Н. Г. срещу В. К., искова молба са предявени искове с правни основания чл. 42 ЗЗД – за недействителност на одобрената от съда спогодба, като сключена за ищеца от лице без представителна власт и по чл. 108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. В тази искова молба са изложени твърдения идентични с тези по молбата за отмяна – че едва сега е узнал за образуваното по предявен от бившата му съпруга против него иск за делба на описания апартамент – гр. д. № 472/1990 г. на СРС, за постигнатата по делото спогодба и за обстоятелството, че бил представляван по делото от адв. В. И., упълномощена изрично с пълномощно с нотариална заверка на подписа му от 06. 06. 1990 г., каквото той не е подписвал. Срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече на 20. 07. 2021 г. и е изтекъл на 20. 10. 2021 г., а молбата за отмяна е подадена на 09. 03. 2022 г. Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА до разглеждане подадената от Н. Г. Г., чрез пълномощниците му адв. Я. Г. Я. и адв. Л. Ч. М., молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на определение от 28. 06. 1990 г. по гр. д. № 472/1990 г. на СРС, с което е одобрена постигнатата между съделителите В. М. К., чрез адв. Р. С., и Н. Г. Г., чрез адв. В. И., спогодба и е прекратено производството по делото, образувано по предявения от В. М. Г. срещу Н. Г. Г. иск за делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [жилищен адрес]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: