4 Р Е Ш Е Н И Е № 334/11 г. С., 23.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 87/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. Т., В. Х. Т., Й. Т. В., М. Т. В., Т. Й. В. и Н. Й. Х. срещу въззивното решение № 574 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 217/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 3184 от 26.10.2007 г. по гр. д. № 5076/2005 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на УПИ II-69 от кв. 5 по плана на [населено място], В. област, съставляващо дворно място с площ 1 060 кв. м. С определение № 686 от 26.07.2010 г. касационното обжалване е допуснато на основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на давността като способ за придобиване право на собственост върху урегулиран поземлен имот в хипотезата на издаден на името на наследодателя нотариален акт за собственост по давност за имота, за който е отреден парцелът, предмет на делба. Със същото определение касационното производство е прекратено по жалбата на И. Т. А. и Д. З. А. срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила в частта за допускане до делба на построената в дворното място полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 25 кв. м. с изградената до нея полумасивна стопанска сграда със застроена площ 18 кв. м. Това определение е оставено в сила с определение № 180 от 12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 128/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. Ответниците по касация М. Т. В. и С. Т. П. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По предявения иск за делба на дворното място въззивният съд приел, че от 1940 г. до смъртта си през месец февруари 1989 г. наследодателят Т. В. В. владял както имот пл. № 69 с площ 450 кв. м., за който с първия дворищнорегулационен план на [населено място] от 1950 г., действащ и понастоящем, е отреден парцел II-69 от кв. 5, така и придадените части от съседни имоти. Тъй като липсват доказателства за уреждане на регулационните сметки, при приложение нормите на пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ съдът приел, че отчуждителното действие на неприложената регулация е прекратено и придадените части от други имоти не са останали в имуществото на наследодателя. На следващо място за приложима е счетена забраната на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, която при площ на имот пл. № 69 от 310 кв. м., не се преодолява и с отклоненията по ал. 3. Поради това и без оглед удостовереното с н. а. № 90, том ІІ, дело № 427 от 02.02.1964 г. право на собственост върху къща с дворно място от 450 кв. м., съставляващо дворище 69 от кв. 5, придобито от наследодателя по давност, въззивният съд намерил иска за делба на урегулирания поземлен имот за неоснователен. Нотариалният акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение - чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, се ползва с обвързваща /формална/ доказателствена сила, която се изразява в това, че до доказване неверността на нотариалното удостоверяване то задължава съда и другите държавни органи да приемат, че удостовереното с документа се е осъществило така, както свидетелствува нотариалният орган. Тъй като предмет на удостоверяване с този вид нотариален акт е самото право на собственост върху недвижим имот, изявлението на нотариуса доказва, че ползуващото се от нотариалния акт лице е собственик на имота, посочен в нотариалния акт. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, но до доказване на обратното. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, издаден по реда на обстоятелствената проверка, може да доказва, че титулярът на акта не е собственик на имота, без за това доказване да важат правилата за оспорване на документ. В случаите, когато се сочат факти, настъпили след издаване на нотариалния акт, по силата на които правото, признато с този акт, е придобито от друг, оспорващият следва да докаже, че титулярът на нотариалния акт е престанал да бъде собственик. Това правно положение е възприето в трайната съдебна практика. Когато по силата на дворищнорегулационния план части от имот на един собственик преминават към съседен парцел на друг собственик, правото на собственост върху придаваемите места преминава върху собственика на парцела, към който се придават, от влизане в сила на дворищнорегулационния план за конкретния парцел. За придадените по регулация части собственикът на парцела, към който те се придават, може да се снабди с нотариален акт за собственост по регулация след заплащане на паричното обезщетение за тях - чл. 134, ал. 2 З. /отм./, след погасяване на вземането за обезщетение по давност - чл. 134, ал. 3 З. /отм./, или след изтичане десетгодишен срок на владение на придадените части. При липса на нотариален акт предпоставките на посочените хипотези могат да се установят по съдебен ред. По касационната жалба: С нотариалния акт от 1964 г., издаден по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, с обвързваща спрямо всички доказателствена сила е удостоверено правото на собственост на Т. В. В. върху описания в него имот - дворно място с площ 450 кв. м. и къща. В производството по иска за делба на парцела, отреден за този имот, една от наследниците по закон на собственик - И. Т. А., е противопоставила правопрекратяващото възражение да е придобила правото на собственост, по време на брака със съпруга си Д. Зл. А., по давност. Владението е осъществявано от 13.02.1989 г. до 13.02.1999 г. /молба от 28.12.2006 г. на л. 119 от първоинстанционното дело/, продължило и до предявяване на иска за делба през 2005 г. Доказването на противното на удостовереното с нотариалния акт от 1964 г. трябва да бъде пълно, за да е успешно. От данните по делото - писмени и гласни, не може да се направи такъв извод. Установено е, че за имота до смъртта си през 2002 г. се грижел Х. Т. В., идвал и М. Т. В. - синове на собственика. Безспорно е, че и съделителката И. Т. А. - дъщеря на собственика, както и съпругът й, са извършвали действия по запазване и възобновяване на мястото и сградите, изразили се в засаждане на лозе, поставяне на ограда, ремонт на постройките, изграждане на баня и тоалетна. Преценени в тяхната съвкупност, тези доказателства не дават основание да се направи извод, че след смъртта на собственика една от наследниците е променила намерението, с което е упражнявала фактическата власт, относно частите в съсобствеността на останалите наследници, а това от своя страна изключва и признаване на претендираните от нея /и съпруга й/ права. Ето защо следва в крайна сметка да се приеме, че придобият от Т. В. В. имот не е изгубил съсобствения си характер, като съсобствеността е възникнала със смъртта на собственика, при което делбата следва да се допусне между всичките му наследници по закон съобразно притежаваните от тях дялове - чл. 5, ал. 1 ЗН. С дворищнорегулационния план от 1950 г. към парцел ІІ-69 от кв. 5 по плана на [населено място] са придадени 50 кв. от имот пл. № 66, собственост на Т. С. И., 310 кв. м. от имот пл. № 67 на наследници на К. Д. Л. и 300 кв. м. от имот пл. № 9, собствен на М. С. Ф.. Разпоредбите на пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ за прекратяване отчуждителното действие на неприложена дворищна регулация, на които се е позовал въззивният съд, в случая са неприложими, защото, макар и да липсват преки доказателства за това, данните по делото не установяват наличие на неуредени сметки по регулация, в какъвто смисъл е изричното становище на една от наследниците - С. Т. П.. Видно от молбата на л. 140 от въззивното дело, тя не твърди да притежава права по отношение на спорния имот, съответно да е негов съсобственик. Същият извод следва да се направи и по отношение на останалите придадени части от съседни имоти. Видно от скицата на стр. 2 на протокола от 10.04.2008 г. /л. 142 от въззивното дело/ за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № 67, урегулираният поземлен имот № 69 е заснет в границите на регулационното отреждане за него както по отношение на източната, така и на северната му регулационна граница, макар последната, видно от заключението на техническата експертиза, да не съвпада с материализираната на място имотна граница. Оттук следва да се заключи, че не се касае за неприложена дворищна регулация, така че правото на собственост върху придадените части от съседни имоти не е изгубено и делбата следва да се допусне по отношение на УПИ /парцел/ ІІ-69 от кв. 5 в този пространствен обхват, който е установен с предвижданията на плана от 1950 г. С оглед изложеното, въззивното решение следва бъде отменено като неправилно в частта, с която искът за делба на урегулирания поземлен имот е отхвърлен и вместо него делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Делбата следва да се допусне при квоти за Т. Хр. Т. - 3/30 ид. ч., В. Хр. Т. - 3/30 ид. ч., Й. Т. В. - 6/30 ид. ч., И. Т. А. - 6/30 ид. ч., М. Т. В. - 6/30 ид. ч., М. Тр. В. - 2/30 ид. ч., Т. Й. В. - 2/30 ид. ч. и Н. Й. Х. - 2/30. По отношение на Д. Зл. А., който не е наследник по закон на собственика, както и спрямо С. Т. П., която поради липса на неуредени регулационни сметки не притежава права в спорния парцел, искът следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 574 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 217/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 3184 от 26.10.2007 г. по гр. д. № 5076/2005 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на дворно място с площ 1 060 кв. м., съставляващо УПИ II-69 от кв. 5 по плана на [населено място], В. област, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши делба на дворно място с площ 1 060 кв. м., съставляващо УПИ II-69 от кв. 5 по плана на [населено място], В. област, между съделителите и при квоти: Т. Х. Т. - 3/30 ид. ч., В. Х. Т. - 3/30 ид. ч., Й. Т. В. - 6/30 ид. ч., И. Т. А. - 6/30 ид. ч., М. Т. В. - 6/30 ид. ч., М. Т. В. - 2/30 ид. ч., Т. Й. В. - 2/30 ид. ч. и Н. Й. Х. - 2/30 ид. ч., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Д. З. А. и С. Т. П.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: