РЕШЕНИЕ № 48 София, 22 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3537 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 135/22.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4094/2014, с което е отменено частично решение № 159/08.04.2014 г. на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 936/2013, като е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение до размера на 4.000,00 лева и е потвърдено решението, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и незаконно осъждане до размера на 100.000,00 лева. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за процесуалната легитимация на съда и прокуратурата да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди от неоснователно обвинение, когато влязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда за възобновяване на наказателното преследване и е започнало изтърпяване на наложеното наказание и за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове, както и по материалноправния и въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По процесуалноправния въпрос за легитимацията на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение е постановено ТР № 5/2013, ВКС, ОСГК, съгласно което легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение е прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението. Тя представлява държавата, както при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОДОВ); така и при осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено и при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 3 и 6 ЗОДОВ). Съответният съд като съдебна инстанция не е процесуално легитимиран да представлява държавата при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно, защото това също е станало в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В резултат от действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията в крайна сметка се е стигнало до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. Съдът представлява държавата като процесуален субституент само по исковете за вреди от прилагането на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и от прилагането на административна мярка, когато съдебното решение бъде отменено като незаконосъобразно – чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ- ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.). По процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове е постановено ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК, съгласно което когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е обвинен за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, като с Решение № 433/24.10.2008 на ВКС по гр. д. 418/2008 е отменено по реда на възобновяването Решение № 804/27.05.2008 на Врачанския окръжен съд по в.н.о.х.д. № 142/2008 и делото е върнато за ново разглеждане, вследствие на което с Присъда от 10.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 197/2012 ищецът е признат за невинен в това, че е извършил посочените престъпления. Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на Р. Б. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като от събраните доказателства е установено, че ищецът е изпитал силни притеснения във връзка с развитието на наказателното производство по повдигнатото му обвинение, от наложената му мярка „подписка” придвижването му е било ограничено, което е пречило да упражнява свободно професията си на строител. По отношение на произтеклите негативни последици от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” съдът е приел, че са предмет на претенция по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, като отговорността за вреди се носи от съда, а не от П., поради което претенцията се явява неоснователна и присъденото обезщетение е редуцирано като е уважено до размер на 4.000 лева. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е повдигнал и поддържал срещу ищеца обвинение от 03.07.2006 до 25.05.2012 г. в продължение на 5 години и 11 месеца, както и че същият е изтърпял наказание лишаване от свобода по влязла в сила осъдителна присъда от 11.06. до 29.10.2008 година в продължение на 4 месеца и 18 дни. Също правилно въззивният съд е приел, че обвинението е неоснователно и в резултат на това ищецът е претърпял посочените болки и страдания и държавата дължи обезщетение, както за повдигнатото обвинение и упражнената процесуална принуда, така и за осъждането на ищеца и за изтърпяната част от наложеното наказание. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че произтеклите негативни последици от налагането и изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” са предмет на претенция по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, като отговорността за вреди се носи от съда, а не от П.. Това са вреди от осъждане, когато лицето е било оправдано (т.3) и вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (т. 6), за които държавата също отговаря, но процесуално легитимирана да я представлява като процесуален субституент е прокуратурата, тъй като и тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 03.07.2006 година ищецът е обвинен за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, като с решение № 433/24.10.2008 на ВКС по гр. д. 418/2008 е отменено по реда на възобновяването решение № 804/27.05.2008 на Врачанския окръжен съд по в.н.о.х.д. № 142/2008 и делото е върнато за ново разглеждане и в последствие с Присъда от 10.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 197/2012 ищецът е признат за невинен в това, че е извършил посочените престъпления. Ищецът е изпитал силни притеснения, обърканост и чувство на несигурност във връзка с развитието на наказателното производство по повдигнатото му обвинение, не е могъл да упражнява професията си на строител. Ищецът е преживял особено тежко раздялата с тригодишния си син, доброволно се е явил за изтърпяване на наказанието, за да спести на себе си и близките си принудителното му изпълнение, престоят му в затвора се отразило зле на цялото семейство и е създало финансови затруднения, тъй като е загубил работата си и съпругата му е оставена да справя сама. Видно от изложеното в резултат на неоснователното обвинение и взетите мерки за процесуална принуда в продължение на близо шест години, постановената осъдителна присъда и изтърпяването на наказание лишаване от свобода в продължение на повече от четири месеца и половина ищецът е претърпял посочените страдания и неудобства, за което му се дължи обезщетение в размер на 15.000 лева със законната лихва от 10.05.2012 г. При този изход на делото на ищеца И. А. К. не се дължат разноски, дължи се адвокатско възнаграждение за всички инстанции, според уважената част от иска, на представлявалата го безплатно адв. Н. Г. от М. в размер на 2.940,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 135/22.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4094/2014. ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на И. А. К. сумата 15.000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 10.05.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част до предявения размер 100.000,00 лева със законната лихва. ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на адв. Н. Г. от М. сумата 2.940,00 лева адвокатско възнаграждение за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.