Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 24.11.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1099 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. от ГПК. С определение № 376/13.ІV.2016г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС от 17.VІІ.2015г. по в.гр.д. № 12239/2013г. по въпроса „обосновава ли неоснователност на молба по чл.14 ЗЛС установяването по делото на различна от твърдяната от молителя дата на последното известие за отсъстващото лице и за смъртта му” поради противоречие с практиката на ВКС. По така поставения въпрос жалбоподателката М. Х. К., както и представителят на П. прокурор Р., са заели становище, че отговорът е отрицателен – освен продължително отсъствие на лице законът не поставя друго изискване за обявяване на смъртта му. Ответниците С. о. и заинтересованите страни П. А. В., С. А. Д. и Е. Д. Х. не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.VІ.2013г. по гр.д № 22643/2012г., с което е оставена без уважение молбата на М. Хр.К. за обявяване смъртта на брат й А. Х. К. на основание чл.14 ЗЛС и чл.549 и сл. ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че след посочената от молителката дата на смъртта на А. К. – 30.VІ.1986г., той е бил задържан в поделения на МВР и има полицейска регистрация като извършител на криминални престъпления. Молителката носи доказателствената тежест да докаже по несъмнен начин датата на смъртта на А. К., за което са допустими всички доказателствени средства – писмени и гласни, което тя не е сторила, включително не е довела допуснатия й свидетел. Във въззивното производство служебно са събрани писмени доказателства, от които не се опровергават изводите на първоинстанционния съд – за несъбрани доказателства за извод, че К. е изчезнал безследно или е починал, че са установени негови проблеми в България, че е извършител на криминални престъпления, има влязла в сила присъда и регистрация в полицията, последната от които е на 08.ІХ.1995г. – почти 10 години след твърдяната от молителката дата, от когато тя намала никакви данни за него, бил е воден в полицията през 1988г. и 1989г. – също след сочената в молбата дата. С решение № 400/02.ХІ.2011г. по гр.д. № 1646/2010г. ВКС ІV ГО е приел, че в охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт се цели да се съдейства за защита интересите на застрашените от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според чл.14 ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява смъртта му. Това може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето, като единственото изискване е да е изминал период от пет години, през който да няма никакво известие от лицето или за него. Съобразно чл.16 ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на други данни за ден на смъртта се приема този, за който се отнася последното известие. С оглед на това в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия. Ако няма точни данни съдът не е длъжен да определи и часа на предполагаемата смърт. Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото в посоченото решение разрешение на въпроса, послужил като основание за допускането на касационно обжалване, и не намира, а не се и твърди от страните, основание за друго разрешение. Касационната жалба е основателна. Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е оценил като неоснователно заявеното пред него искане. Несъмнено установено е от представените по делото доказателства – сведения от различни органи /държавен съдебен изпълнител при С..РС, Национална следствена служба, Агенция по вписванията, НЗОК, МВР – Дирекция „Български документи за самоличност”, СДВР, Национална агенция за приходите, Столична община, МВР – ГД „Криминална полиция”, Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм, ГД „Изпълнение на наказанията”/, че последното известие за А. Х. К. е от 08.ІХ.1995г., когато му е направена поредна регистрация в полицията, като от тогава са изминали повече от пет години. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, без правно значение е обстоятелството, че за К. има сведения и от предишни години, както и че всички те са след твърдяната от жалбоподателката година /1986/ на последно известие. Налице са всички предвидени в закона предпоставки, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което да бъде обявена смъртта на А. Х. К. на 08.ІХ.1995г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, РЕШИ: ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, № 5395 от 17.VІІ.2015г. по гр.д № 12239/2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА по молбата на М. Х. К. от София смъртта на А. Х. К., ЕГН [ЕГН], с последна известна адресна регистрация С., район И.,[жк] вх. ет. ап., като определя ден на смъртта му 08.ІХ.1995г. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Столична община за съставяне на акт за смърт на А. Х. К.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: