Р Е Ш Е Н И Е № 530 София, 06 декември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 536/2010 година. Касационното производство е образувано по бланкетна касационна жалба от защитника на подсъдимия С. П. Д. срещу присъда № 38 от 25.06.2010 год. по внохд № 163/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, в която е изразено недоволство от постановения съдебен акт и е изразено искане за неговата отмяна, с връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и незаконосъобразност. В допълнението към нея се оспорват възприетите от въззивния състав правни изводи за виновността на подсъдимия по възведеното му обвинение с доводи, които по същество представляват оплаквания за необоснованост. От съдържанието на писменото допълнение могат да се изведат аргументи за възражения срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, в нарушение на принципите по чл. 14 ал. 1 НПК, както и за превратно тълкуване на доказателствата - протокола за оглед, а от там и заключението на назначената от въззивния съд нова автотехническа експертиза. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Р. от САК, който пледира за отмяна на въззивната присъда по въведените касационни основания и аргументи, изложени в жалбата и допълнението й. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци - С. Г. Р. и Т. Г. М. възразява срещу касационната жалба и по-конкретно, че в нея в подкрепа на основанията за касационна проверка са изложени доводи за фактическа необснованост на атакувания съдебен акт, което не съставлява касационно основание. Досежно останалите бланкетно посочени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и за незаконосъобразност повереникът счита, че те са неоснователни и присъдата следва да се остави в сила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 38 от 25.06.2010 год. по внохд № 163/2010 год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК Софийският апелативен съд е отменил присъда № 14 от 20.01.2010 год. на Софийския градски съд по нохд № 2290/2009 год. и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият С. П. Д. е признат за виновен в това, че на 14.07.2007 год. в [населено място], около 17.30 часа при управление на л.а. м.”Фолксваген-Голф”, с рег. № С 76 86 НК, по бул. „Сливница" е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Е. Т. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на С. Г. Р. и Т. Г. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на деянието, а на държавата-държавна такса върху размера на уважените искове, както и направените по делото разноски. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347 НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството пред втората по ред съдебна инстанция е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на частните обвинители и граждански ищци, в които са посочени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, за допуснати нарушения при оценката на противоречивите доказателства довели до неправилни фактически и правни изводи с оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение и с искане към съда да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т.2 от НПК. В пледоариите на прокурора и на повереника на частните обвинители пред въззивния съд са изложени подробни доводи в подкрепа на соченото от тях основание за ревизия на постановената от първоинстанционния съд присъда. Възраженията от страна на касатора по своята същност, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка, без да се държи сметка, че достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. В случая, същественото е да се провери, дали в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентираният процесуален ред. Съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на атакуваната пред него присъда. Въззивният състав е констатирал допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд, изразяващи се в непълен и неточен анализ на доказателствата, неубедителност на съображенията за оправдаването на подсъдимия и незаконосъобразност на изводите. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, е посочил в какво се изразяват тези нарушения, каква оценка прави за достоверността на събраните доказателства и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. Като втора инстанция по същество и в съответствие с правомощията си въззивната инстанция е обсъдила всяко едно от доказателствените средства поотделно и в логическата му връзка с останалите и е мотивирала в присъдата си кои от тях да кредитира. Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва и от гледна точка на пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил атакувания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. Аргументите се свеждат до това, че поради липсата на свидетели на произшествието, изводите на съда за допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е прието, че е в пряка причинна връзка с настъпилите впоследствие общественоопасни последици се основават само и единствено на заключението на назначената нова комплексна автотехническа експертиза, чиито изводи са хипотетични, теоретични, но не и относими към конкретния случай. В това становище е направен анализ на доказателствата от гледна точка на защитната теза за невинност на подсъдимия. При проверката по делото настоящия състав не констатира отклонение от принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. На всички доводи развити във въззивния протест и въззивната жалба от частните обвинители на защитата е дадена възможност при условията на равнопоставеност и контрадикторност да прави искания и възражения. Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК за допуснато нарушение на закона, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК. Оплакването за постановяване на въззивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК не се потвърждава от данните по делото. По искане от повереника на частните обвинители и граждански ищци въззивният съд е допуснал допълнителна петорна авто-техническа експертиза, /която по смисъла на чл. 153 от НПК е повторна/, чието заключение е било представено, защитено от експертите и приобщено към доказателствената съвкупност, без да бъде оспорено от страна на защитата на подсъдимия. Независимо от това, по повод на новото доказателство - заключението на сочената по-горе експертиза, в пледоарията си защитникът на подсъдимия е възразил срещу становището на експертите, че Д. е управлявал автомобила със скорост от 74км/час и второ, че ударът с пострадалата е бил предотвратим, ако Д. е управлявал с нормативно определената за населено място скорост от 50км/час. На това възражение, въззивният съд в мотивите към присъдата е дал задълбочен отговор защо е неоснователно. По поддържания от подсъдимия и от защитата му факт, че се касае за приложимост на разпоредбата на чл. 15 от НК са изложени убедителни аргументи, че в случая тя е неотносима, тъй като избирайки скорост за движение над допустимо разрешената за населени места, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилия с пострадалата удар и неговите действия са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото, ако е управлявал със скорост до 50км/час, този удар, според заключението на експертите от техническа гледна точка, е бил предотвратим. При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка материалният закон е приложен точно. Поради изложеното възражението на подсъдимия, че не е виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие се явява неоснователно, касационната му жалба следва да се остави без уважение, а въззивната присъда да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 38 от 25.06.2010 год. по внохд № 163/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: