ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 725 София, 11.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 3241/2015 год. Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. М. от [населено място], [община] срещу определение № 153 от 30.4.2015 г постановено по в.ч.гр.дело № 323/15 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 510 от 10.3.2015 г, постановено по гр.дело № 664/15 г на Районен съд Велико Търново като производството по делото по предявения от И. М. М. против [община] иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото му на собственост върху нива от 0, 7 дка, трета категория, в м.““, в землището на [населено място]. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и противоречи на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато по поставения процесуалноправен въпрос „налице ли са основания за връщане на исковата молба, когато разглеждащия делото съд не е дал изрични указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовностите иска“. Настоящият състав на Върховният касационен съд, споделя съдебната практика обективирана в решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г. на IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което няма основание за връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК когато разглеждащия делото съд не е дал изрични указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. По всеки иск, с който е сезиран съда, се преценява наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. При нередовност на исковата молба, съдът дава указание до ищеца да я отстрани. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията са конкретно за съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове. Няма законово основание по чл. 129, ал. 2 ГПК да се върне, съответно да се прекрати образувано вече съдебно производство по надлежно предявен иск. Ако при проверка за допустимост на иска съдът констатира, че същият е недопустим, той връща исковата молба-чл.130 изр.1 от ГПК, не винаги обаче съдът следва да постъпи веднага по този начин.С оглед нормата на чл.7 от ГПК вменяваща му задължение да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните при съмнение съдът следва да констатира по безспорен начина дали са налице съответните недостатъци, за да приложи последиците на чл.130.Следователно при съмнение съдът следва да посочи на ищеца срок в който да изпълни дадените указания което ще му прецени сезиран ли е или не с допустима искова молба, напр.да изложи фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на иск.Едва след неотстраняване на нередовността в указания срок съдът следва да приложи последиците на чл.130 от ГПК.Ето защо с оглед неблагоприятните последици за ищеца от неизпълнение на дадените в срок указания същите следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може същата да бъде отстранена. По основателността на частната жалба. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът подържа, че ответникът оспорва правото му на собственост.В случая обаче не е уточнено нито кой е спорния имот, индивидуализиран със следващите се идентификационни белези, нито е дадено възможност на ищеца да внесе уточнения относно конкретните действия, с които ответната страна оспорва правото му на собственост. При липса на уточнения относно спорния имот и изложените в исковата молба фактически твърдения, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че предявения иск е недопустим и е прекратил производството по него. Съдът е следвало да даде на ищеца указания да отстрани нередовностите и едва след това да прецени дали се касае за недопустима искова претенция. Частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение- отменено. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 153 от 30.4.2015 г, постановено по в.ч.гр.дело № 323/15 г на Окръжен съд-Велико Търново и ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯВА определение № 153 от 30.4.2015 г, постановено по в.ч.гр.дело № 323/15 г на Окръжен съд-Велико Търново с което е потвърдено определение № 510 от 10.3.2015 г, постановено по гр.дело № 664/15 г на Районен съд Велико Търново, като незаконосъобразни. Връща делото на Районен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия като на ищеца бъдат дадени изрични указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.