1 Р Е Ш Е Н И Е № 358 София, 08.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зеков а гражданско дело № 838/2009 година. Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК. Жалбоподателката Б. Г. от [населено място] моли да бъде отменено въззивното решение на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 118/2009 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Пернишкия районен съд за отхвърляне на исковете й за отмяна на дисциплинарното й уволнение, възстановяването й на заеманата длъжност „директор” на О. ц. за р. с д. в [населено място] и заплащане на 3000 лв. обезщетение за безработица поради незаконнно уволнение. Ответникът Р. инс. по обр. [населено място] счита жалбата за неоснователна. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 28. 7. 2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива практика на съдилищата по въпроса за легитимираният ответник при искове за отмяна на дисциплинарно уволнение на директори на училища, в случая директор на обслужващо звено. Пернишкият районен съд, с решение от 21. 11. 2008 г. по гр. д. № 5353/2008 г. е отхвърлил исковете, предявени от Г., без да ги разглежда по същество. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция с решение от 26. 3. 2009 г. е потвърдил решението на районния съд, като е възприел изцяло изводите му, че посоченият в исковата молба на Г. ответник – Р. инс. по обр., няма материалноправна легитимация в процеса, тъй-като не е страна по трудовото правоотношение. Посочено е, че работодател и страна по трудовото правоотношение с ищцата е Об. ц. за р.с д. в [населено място]. Касационният съд счита, че въззивното решение е неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съгласно принципа на служебното начало – чл. 7 ГПК, съдът е длъжен да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение включва преценката за наличие на надлежна процесуална легитимация на страните, която се предопределя от материалноправната им легитимация, т. е. качеството им на страни в спорното материално правоотношение. Когато страната няма това качество, тя не е процесуалноправно легитимирана да участва в процеса за разглеждане на спора, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, без да се постановява диспозитив по съществото на спора, както е в случая, с отхвърляне на исковете. При това, с оглед охраняване на процесуалните права на страната, търсеща защита, съдът би следвало да й даде указания относно надлежната легитимация на страните, предхождащи прекратяването на производството. В случая, изводите на съда, че Р. – [населено място] не е легитимиран да отговаря по исковете на ищцата Г., са необосновани и противоречат на закона. Съдът се е позовал на чл. 61, ал. 2 КТ, съгласно който трудовото правоотношение на ищцата е с Общинския център за работа с деца, където е нейната длъжност, и който е неин работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. По настоящото дело, обаче предмет на спора, е искане за отмяна на дисциплинарно наказание ”уволнение” . Вярно е, че поради естеството на този вид наказание, то води до промени на трудовото правоотношение, но те са само следствие от първичния акт, с който е наложено наказанието. В чл. 192, ал. 2 КТ е предвидена специална компетентност за налагане на дисциплинарни наказания на служители, назначени от по-горестоящ орган. Няма спор, че такъв служител е ищцата, заемаща длъжност директор на обслужващо звено в системата на просветата, назначена от Р. инспекторат по образованието, съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета. При наличието на специалната норма на чл. 192, ал. 2 КТ, която изключва дисциплинарната власт на работодателя, разбиран като място на реализиране на трудовото правоотношение и я предоставя на друг орган, следва, че при спорове, породени от упражняване на дисциплинарната власт, компетентен да отговаря е органът, на който принадлежи тази власт. Именно затова, в конкретния случай, Р. – П. е изпълнил задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, като с писмо от 8. 5. 2008 г. е уведомил ищцата да представи писмени обяснения по конкретно посочени нарушения на трудовата дисциплина и Г. е представила такова обяснения на 14. 5. 2008 г., след което е последвала и заповедта от 20. 5. 2008 г. за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, издадена от началника на Р. – П., който е извършил и преценката по чл. 189 КТ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отмено и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора срещу легитимирания ответник – Р. инс. по обр. – [населено място]. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 26. 3. 2009 г. по гр. д. № 118/2009 г. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: