4 7 Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 08.10.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2140 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Р. К. и П. В. К. срещу решение №ІІІ - 27/14.03.2014г. по в. гр. д. №228/2014г. на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав. С него е потвърдено решение №2101 от 09.12.2013г. по т. д. №5801/2013г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗАД [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 22 861 лева, представляващи обезщетение по застраховка „Каско” за настъпило на 31.10.2012г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел С320 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 1200 лева, за периода от 13.12.2012г. до 15.07.2013г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивният съд не е приложил нормата на чл.203 ал.4 от КЗ, съгласно която се приема, когато не е уговорено друго, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Също така се твърди,че е не е съобразена императивната разпоредба на чл.162 от ГПК, по която има трайно установена съдебна практика, в смисъл,че когато съдът е стигнал до извод за основателност на претенцията, не би могъл да я отхвърли поради това, че не е доказана по размер. Претендира разноски. Ответникът по жалбата ЗАД [фирма], [населено място], не изразява становище по същата. С определение №675/22.07.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване на следния правен въпрос: Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска, след като със сключения договор за застраховка застрахователят се е задължил да изплати конкретна сума при настъпване на застрахователно събитие „кражба”? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Николай Р. К. и П. В. К. О. срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 22 861 лева, представляващи обезщетение по застраховка „каско” за настъпило на 31.10.2012г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел С320 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 1200 лева, за периода от 13.12.2012г. до 15.07.2013г. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 от КЗ, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” по полица №0306В005257/04.11.2011г. със срок на валидност от 05.11.2011г. до 04.11.2012г., като в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие - отнемане на автомобила от неизвестен извършител. Съдът е приел,че оставянето на регистрационния талон в купето на автомобила не е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие, поради което не са налице основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение съгласно чл.211 т.2 от КЗ. Въпреки това е приел, че искът следва да се отхвърли като недоказан, тъй като ищците не са ангажирали експертиза за определяне на застрахователната сума с оглед действителната или възстановителната стойност на автомобила . По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че в тежест на ищците – застраховани по застраховка „Каско” е да установят действителната стойност на застрахованото имущество. Друго разрешение на поставения въпрос е дадено с влязлото в сила решение от 15.01.2009г. по гр.д. №814/2008г. на Бургаски окръжен съд, посочено от касаторите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. В мотивите на това решение Бургаски окръжен съд е приел, че след като договорът за застраховка е сключен за едногодишен срок при определена застрахователна сума, то застрахователят се е обвързал спрямо застрахования да го компенсира с тази сума, ако през целия срок на действие на договора настъпи рискът „кражба”. Поради това и в изключителна тежест на застрахователното дружество е да опровергае собствената си оценка и то само при недвусмислено заявено възражение за наличие на надзастраховане. Настоящият състав на ВКС намира за правилно първото становище, изразено в обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд. По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. В тях се приема,че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Не е налице основание за различно разрешение в хипотезата на настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС”. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ал.3 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Следователно независимо,че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по застраховка „Каско на МПС” С оглед изложеното и на основание чл.291 ал.1 от ГПК настоящият състав на ВКС, I т. о. приема, че правилна е практиката, обективирана в обжалваното решение №ІІІ - 27/14.03.2014г. по в. гр. д. №228/2014г. на Бургаски окръжен съд. По съществото на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства се установява,че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Мерцедес”, рег. [рег.номер на МПС] , по полица №0306В005257/04.11.2011г. със срок на валидност от 05.11.2011г. до 04.11.2012г. Посочената в договора застрахователна сума е в размер на 22 861 лева. Не се спори, че в срока на действие на договора / за времето от 19,40 часа на 31.10.2012г. до 07,00 часа на 01.11.2012г./ е настъпило застрахователно събитие, като автомобилът е бил отнет от неизвестен извършител. С писмо изх.№100 -60/03.01.2013г. ответното дружество е отказало да изплати застрахователното обезщетение, като се е позовало на това,че свидетелството за регистрация на процесното МПС, част ІІ е оставено в противозаконно отнетия автомобил и не може да бъде представено по преписката, а съгласно общите условия на застраховка „Каско”, които са неразделна част от сключения договор, застрахователят отказва изплащането на обезщетение за претенции по клауза „К” /кражба/, когато свидетелството за регистрация част І/или ІІ са оставени в застрахованото МПС. Правилно въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение. С постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 211 от 6.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г., на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22 от 12.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 679/2011г., на ВКС, ТК, II т. о., решение №22 от 26.02.2015г. по т. д. №463/2014г., на ВКС, ТК, II т. о., имащи характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, е прието,че нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в същото, изрично предвидено в застрахователния договор не е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие, поради това е основание за намаляване по реда на чл.207 ал.2 пр. второ от КЗ, но не и за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Неизпълнението на това задължение способства за окончателното настъпване на последиците на застрахователно събитие, осуетявайки възможността за предотвратяване на евентуалнатата му кражба от контролните орани за движение по пътищата. Поради това неизпълнението на това задължение може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 от КЗ при положение, че застрахователното събитие е вече настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение . Уговорката в противен смисъл се явява нищожна, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД като сключена в противоречие с повелителната разпоредби на КЗ. От друга страна в т.16.14.3 от общите условия за застраховка на моторни превозни средства / „Каско”/ на [фирма] самият факт на неизпълнението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон в застрахования автомобил, не е предвиден като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвидено е, че не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на оставянето на свидетелството за регистрация на МПС или документите за собственост, в МПС или извън него, без необходимия контрол. Тоест изисква се кумулативното наличие на неизпълнение на задължението и причинна връзка между това неизпълнение и застрахователното събитие. По делото не се установява реализирането на застрахователното събитие -противозаконното отнемане на процесния автомобил да е настъпило вследствие оставянето на свидетелството за регистрация в автомобила или извън него без необходимия контрол, т.е. че при изпълнение на това задължение не би се стигнало до същия резултат. Следователно процесното застрахователно събитие не е от категорията на предвидените в т.16.14.3 от общите условия изключени рискове, нито поражда право за застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Същият би могъл единствено да намали дължимото обезщетение в съответствие с предоставената му възможност с разпоредбата на чл.207 ал.2 от КЗ. Доколкото обаче застрахователят не е упражнил това свое потестативно право с изявление до застрахованите ищци в хода на разменената между тях кореспонденция, нито е направил такова възражение в производството по предявения срещу него иск, то този въпрос не следва да бъде обсъждан в касационното производство. Въпреки правилния извод относно липсата на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение, въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер. При наличие на доказателства за основателността на иска, макар и при изрично възражение от страна на ответника, че действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, е по – малка от вписаната в договора застрахователна сума, съдът не може да отхвърли иска по съображения,че няма достатъчно данни за неговия размер. Съгласно чл.162 от ГПК в тази хипотеза съдът трябва сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава – да назначи експертиза. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл.162 от ГПК, въззивният съд не е назначил техническа експертиза, която да заключение за действителната пазарна стойност на застрахованото МПС към момента на увреждането. С оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция, а делото следва да се върне на въззивния съд за събиране на доказателства относно действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, в който размер следва да бъде присъдено дължимото застрахователно обезщетение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №ІІІ - 27/14.03.2014г. по в. гр. д. №228/2014г. на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.