Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр.София , 23 септември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 885/2015 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. Н. Т., депозирана чрез защитника му адв.М. М. срещу решение №120 ,постановено по внохд №35/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон от страна на съдилищата, се обосновава с това, че при причиняването на телесното увреждане, от което по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия Т. И., подсъдимият е действал в състояние неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, тъй като спрямо него е било извършено непосредствено противоправно нападение от пострадалия, в отговор на което подсъдимият е защитил живота си. На следващо място се твърди, че апелативният съд е нарушил изискването на чл.305 ал.3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Посочва се и че в противоречие с разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, въззивната инстанция не е разкрила обективната истина по делото. Аргументи в подкрепа претенцията за явна несправедливост на наказанието се черпят от ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,с оглед напредналата му възраст, добрите характеристични данни, здравословното му състояние, чистото му съдебно минало и липсата на други неприключили наказателни производства, водени срещу него, както и от констатираното силно предизвикателно поведение от страна на пострадалия. Моли се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане,или да бъде намален размера на наложеното наказание с приложение разпоредбата на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Т.- адв.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения . В допълнение твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правата на подсъдимото лице, което нарушение е намерило израз в това, че подсъдимият е признал фактите по предходен обвинителен акт, а не по актуалния, поставил началото на съдебното производство по нохд №1869/2014 г. пред СГС, тъй като новоизготвения обвинителен акт, описващ различна фактическа обстановка, не му е бил връчен / повторно му е бил връчен първоначално изготвения обвинителен акт/. На следващо място се акцентира на оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК-неправилно приложение на материалния закон, което според защитата се аргументира с наличието на неизбежна отбрана за подсъдимия. В заключение се посочва и ,че наложеното наказание на П. Т. е явно несправедливо. Моли се за приложението на института на условното осъждане. Повереникът на частните обвинители Б. И. и Р. М.-адв.Н. моли да бъде потвърдено решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно. Заявява,че обвинителният акт ,за който се твърди от защитата, че е погрешен, е бил прочетен в съдебното заседание пред страните и никои не е направил възражение по него,поради което счита, че претендираното съществено процесуално нарушение отсъства. Не намира да е допуснато нарушение на материалния закон,нито пък явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Намира за правилна правната квалификация на деянието ,а наложеното на подсъдимия наказание-за справедливо. В последната си дума подсъдимият П. Н. Т. моли за условна присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 08.05.2012 г.,постановена по нохд №1402/2013 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия П. Н. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.124 ал.1 ,за което на основание чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. По жалба на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1046/2013 г., който с решение от 06.02.2014 г. е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда №165 от 16.06.2014 г.,постановена по нохд №1869/2014 г. , Софийски градски съд,НО е признал подсъдимия П. Н. Т. за виновен в това ,че на 08.07.2012 г.,около 20.00 часа в [населено място], [улица],пред №3А, причинил на Т. М. И. тежка телесна повреда,изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето ,опасно за живота ,с която по непредпазливост причинил смъртта му,настъпила на 27.08.2012 г.,поради което и на основание чл.124 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода,при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски,както и тези ,сторени от частните обвинители. По жалби,депозирани от защитника на подсъдимия Т. и от повереника на частните обвинители И. и М.,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №35/2015 г.,приключило с решение №120 от 06.04.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Не се констатира основателност на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Производството по делото е протекло по реда на дефиренцираната процедура по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. При избрания от подсъдимия ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието ,което следва да понесе,но същевременно се съгласява с известни ограничения - да спори по поддържаните от прокурора факти и в тази връзка да участва лично и непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и доказателствените средства. Ето защо, релевирането на оплаквания от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред касационната инстанция. Съгласно ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 16.06.2014 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на подсъдимия , че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно и в присъствието на лично избран от него адвокат. Оттук насетне на преценка подлежи и подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия от доказателствата, събрани на досъдебното производство, защото ако такава подкрепеност липсва, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а да премине към разглеждане на делото по общия ред. В настоящият случай е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия П. Т. от валидно събрани на досъдебното производство доказателства и в тази насока подробна аргументация се съдържа във въззивното решение /л.54-55 от внохд №35/2015 г./, която ВКС споделя. Отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, самопризната от подсъдимия, не обосновава извод за приложение на чл.12 ал.1 от НК, така както претендира защитата, т.е не сочи на поведение на подсъдимия, намерило израз в умишлено причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия И. при условията на неизбежна отбрана , от което увреждане по непредпазливост да е настъпила смъртта му. За да е налице неизбежна отбрана е необходимо да бъде установено пряко и непосредствено противоправно нападение, осъществено от пострадалия спрямо подсъдимия- неговата личност или права. Самопризнатите от подсъдимия обстоятелства „двамата мъже започнали да си разменят обиди, като в един момент се сборили и в схватката обвиняемия бил ударен” не сочат на пряко и непосредствено нападение, извършено от пострадалия по отношение личността на подсъдимия. Факт е, че подсъдимият е бил ударен /това обстоятелство се подкрепя и от СМЕ, изготвена по делото/, но според описаните в обвинителния акт обстоятелства, това е станало в хода на „схватката” между двамата. Обвинителният акт не съдържа фактически твърдения пострадалият да е инициирал конфликтната ситуация, в хода на която пръв да е нападнал подсъдимия и да му е нанесъл удари, причинили констатираните в медицинския документ увреждания. Ето защо, след като е проверила законосъобразността на съдебната дейност на първостепенния съд в рамките на диференцираната процедура и е установила валидното й извършване, въззивната инстанция е могла да провери правилността на приложението на материалния закона единствено и само на основата на фактическата обстановка, очертана в обвинителния акт, без да приема фактически положения, несъвместими с признатите факти, така както законосъобразно е й сторила. Оплакването на защитата на подсъдимия, че последният е признал фактите по неактуален обвинителен акт / по внесен от прокуратурата обвинителен акт,по който е било образувано нохд №884/2014 г. по описа на СГС- прекратено с разпореждане от 17.03.2014 г.от съдията-докладчик/, не може да бъде споделено. Действително ,съдържанието на обвинителния акт, сложил началото на прекратеното съдебно производство по нохд №884/2014 г. на СГС е различно от съдържанието на обвинителния акт,по който е образувано настоящето първоинстанционно производство –нохд №1869/2014 г. на СГС. Както обаче сам адв.М. заявява в пледоарията си, за посоченото от тях твърдение липсват доказателства. Нещо повече ,следва да се отбележи,че съдебното производство по нохд №884/2014 г. /по предходния обвинителен акт/ е било прекратено от съдията-докладчик на основание чл.249 ал.2 от НПК ,именно поради недостатъци в обвинителния процесуален документ, свързани с описанието на механизма на извършване на деянието и поведението на подсъдимия ,респективно на пострадалия в създалата се конфликтна ситуация . Препис от това разпореждане е бил изпратен както на подсъдимия ,така и на защитника му адв.М., което е направило възможно същите да се запознаят със съдържанието му. След като съдебното производство по посоченото дело е било прекратено по причина, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, не може да се очаква ,че прокуратурата отново би внесла същият обвинителен акт /без каквито и да е било корекции/, поради което подсъдимият и защитата му да се заблудят относно неговото съдържание и да приемат стария обвинителен акт за актуален. От друга страна, видно от протокола от съдебното заседание пред СГС по нохд №1869/2014 г. /л.28 от съд.дело/, обвинителният акт поставил началото на това съдебно производство е бил прочетен от прокурора, като страните не са направили каквито и да е било възражения ,а самият подсъдим е заявил „Разбрах в какво съм обвинен”. На следващо място е необходимо да се посочи ,че апелативният съд не е нарушил разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК,в какъвто смисъл е отправен упрек от защитата, тъй като тази разпоредба е неотносима към акта на САС по настоящето дело- а именно решение, за чието съдържание важат правилата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. В тази насока следва да се отбележи ,че апелативната инстанция е изпълнила изискванията на цитираната правна норма, като мотивите на съдебното решение се отличават със задълбоченост, аналитичност и изчерпателност на основанията, поради които не са били възприети доводите ,изложени от въззивния жалбоподател. ВКС счита за основателно единствено оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода относно неговия размер ,като не намира основания за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Макар и в пълнота да са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства -чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст, предходните конфликтни отношения с пострадалия, имащи ролята на улесняващ деянието фактор и инцидентността на престъпната проявата ,определеното наказание от шест години лишаване от свобода,редуцирано с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК на четири години, е завишено. Подсъдимият е човек на 76 години,с положителни характеристични данни по местоживеене, ползващ се с добро име сред съселяните си, семейно ,трудово и социално адаптиран,без данни за каквито и да е било до този момент противообществени или криминални прояви. Съвкупната оценка на тези обстоятелства и тяхната относителна тежест над констатираните отегчаващи такива, мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че справедливото наказание, което П. Т. следва да понесе е четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години. Не са налице основания за приложението на чл.55 ал.1 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона за конкретното престъпление наказание /в случая три години/ се явява несъразмерно тежко. Независимо ,че са налице законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и дееца да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Действително наказателният кодекс изрично подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец касателно приложението на института на условното осъждане, но в никакъв случай не игнорира въздействието, което последния ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа въпроса дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно, необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението. Независимо от ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, конкретната обществена опасност на деянието, не позволява преценка за приложение на чл.66 ал.1 от НК.Според признатите от П. Т. факти, той с тъпата част на косата е ударил няколко пъти пострадалия И. в областта на главата ,след което се е надвесил над него и го е притиснал с дървената дръжка на косата, така ,че да не може да се изправи. Както правилно е отбелязал и въззивния съд, описаното поведение на подсъдимия /нанесъл интензивни удари по жизнено важна част от човешкото тяло-главата, със средство годно да причини смърт/ би могло да бъде осмислено и на базата на по-неблагоприятна за дееца правна квалификация, но доколкото такова липсва, обсъждането й може да се сведе единствено и само до наказанието и начинът на неговото изтърпяване. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че някои изречения в текста на обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват фактически констатации ,а представляват съждения и умозаключения на прокурора, чрез които всъщност той е „мотивирал” възприетия от него пряк умисъл за причиняване на телесното увреждане и непредпазливостта по отношение на смъртта на пострадалия /напр. „Пострадалия бил във видимо тежко състояние ,но обвиняемия не предполагал, че от побоя ще настъпи смърт”/. Съдебната практика е категорична ,че за формата на вината се съди преди всичко по обективните данни,събрани по делото, които едва след като бъдат задълбочено, аналитично и комплексно изследвани, могат да дадат разрешение за субективната страна на деянието. Завишената степен на обществена опасност на деянието, извън казаното дотук, се обосновава и от това, че на пострадалия са били причинени и други увреждания, наред с квалифицираното по чл.128 от НК увреждане. Гореизложеното предпоставя такъв начин на изтърпяване на наказанието , който да осигури психическо въздействие не само върху дееца , но и върху другите членове на обществото и това е ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. За постигане целите на наказанието се налага изолирането на подсъдимото лице от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение , макар и за относително кратък срок, какъвто е срокът на определеното му наказание лишаване от свобода-три години. Ето защо, ВКС намира искането за приложение на института на условното осъждане за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №120 от 06.04.2015 г.,постановено по нохд №35/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия П. Н. Т. наказание от четири години на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/