7
Р Е Ш Е Н И Е № 165 С., 19.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 883 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Р., гражданин на У., срещу решение № 2327 от 19.12.2013г. по гр.д. № 3572/2013г. на САС, ГК, 7 състав, с което е обезсилено решение № 3765 от 22.05.2013г. по гр.д. № 10311/2010г. на СГС, ГК, І-2 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е прогласен за нищожен поради липса на съгласие договор за покупко-продажба между [фирма] и [фирма], извършен на 15.07.2010г. и удостоверен в нотариален акт, вписан в СВ с вх. рег. № 31054/15.07.2010г., акт № 7, том L., дело № 18062/2010г., по иск по чл.134, ал.1 ЗЗД на Ш. Р. като процесуален субституент на [фирма] срещу [фирма], и е отхвърлен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от Ш. Р. против [фирма] и [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен и в противоречие с утвърдената съдебна практика изводът на въззивния съд, че качеството кредитор на ищеца по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД е въпрос за допустимостта, а не за основателността на иска. Поддържа, че въззивният съд е изложил изцяло погрешни правни изводи, правейки опит да приравни фигурата на кредитора по чл.517, ал.3 ГПК на фигурата на взискател, осъществяващ правата си срещу трето задължено лице, като счита, че законодателят ясно и недвусмислено е разграничил правните последици в хипотезата „трето задължено лице” съгласно чл.507-чл.510 ГПК от тези на кредитора по чл.517 ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че кредиторът, който е легитимиран да предяви иск за прекратяване на дружеството, е несъмнено легитимиран и да брани активите на дружеството от сделки, намаляващи имуществото му по реда на чл.134, ал.1 и чл.135 ЗЗД, като счита, че оспорването на това му право обезсмисля логиката на чл.517 ГПК Поддържа, че е неправилно становището на въззивния съд, че кредиторът има правен интерес да заведе иск по чл.134, ал.1 вр. чл.135 ЗЗД от името на длъжника с прекратено членство в дружеството. Счита, че съгласно практиката на ВКС последиците за дружеството по чл.517, ал.3 ГПК не би следвало да се предпоставят от волята на длъжника – съдружник, за когото би възникнала възможност за имуществена претенция срещу дружеството едва след удовлетворяването на кредитора и в случай, че припадащият му се дял от имуществото преди прекратяване на членството му е бил по-голям от вече удовлетвореното вземане на кредитора и в случай, че не е възстановено членственото му правоотношение като съдружник. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
[фирма] /в ликвидация/ – съищец по иска с правно основание чл.134 ЗЗД и ответник по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, представя неподписан отговор, в който заявява, че не оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната основателност.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че ищецът сам е признал, че ответникът [фирма] не е негов длъжник, като с исковата молба е предявил иск по чл.134 ЗЗД в качеството си на кредитор на третото лице К. Б. А., както и иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу двамата ответници, твърдейки, че именно посоченото дружество е негов длъжник. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да се измени формата на окончателния съдебен акт, при запазване на съдържанието на въззивното решение по същество на делото, като предявеният П. иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С определение № 214 от 24.04.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения от касатора Ш. Р. против [фирма] и [фирма] /в ликвидация/ иск с правно основание чл.135 ЗЗД и е прекратено производството по този иск, по въпроса, дали с връчването по реда на чл.517, ал.3 ГПК на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството взискателят придобива качеството на кредитор на дружеството за имуществено право на вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, и съответно легитимиран ли е да предявява иск по чл.135 ЗЗД срещу дружеството. Допуснато е на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос - при предявяване на иск по чл.135 ЗЗД качеството на ищеца на кредитор въпрос по допустимостта на иска ли е или е въпрос по същество, касаещ основателността на иска.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да постанови решението си, е посочил, че в случая ищецът основава правния си интерес от предявяването на иска за нищожност и легитимацията си по иска с правно основание чл.135 ГПК с качеството си на кредитор на К. Б. А., който е бил съдружник в [фирма] /в ликвидация/ до момента на прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл.517, ал.3 ГПК, както и от качеството му на кредитор на дружеството, възникнало от момента на прекратяване на членственото правоотношение на К. А.. Въззивният съд е приел, че налагането на запор върху дружествените дялове на съдружник в О. по реда на чл.517, ал.1 ГПК не прави взискателя по изпълнителното производство кредитор на търговското дружество. Изложил е съображения, че връчването на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване на участието на съдружника в дружеството поражда задължение за дружеството да му изплати припадащата му се част от имуществото на същото, определена по реда на чл.125, ал.3 ГПК. Това задължение според въззивния съд е към съдружника, което в случаите по чл.517, ал.3 ГПК трябва да бъде изпълнено към взискателя по принудителното изпълнение и затова търговското дружество се явява трето задължено лице по отношение на взискателя. Посочил е, че правата на третите задължени към длъжника лица в случаите на насочено от страна на взискателя принудително изпълнение по отношение на тези вземания са определени в разпоредбата на чл.507, ал.1 ГПК, от която е видно, че това лице може да оспорва съществуването на своето задължение към длъжника или неговия размер, но не и задължението на длъжника към взискателя в изпълнителното производство. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че въз основа на прекратяването на участието на съдружника възниква и вземането му за ликвидационен дял, съответстващ на частта му от имуществото на дружеството, и кредитор на дружеството за този дял се явява съдружникът, чието членство е прекратено и който е длъжник по изпълнението. Посочил е още, че законът не предвижда, че след прекратяване на членството на съдружника взискателят замества същия във вземането му по чл.125, ал.3 ТЗ срещу дружеството, като такъв извод не следва и от разпоредбата на чл.517, ал.3, изр.2 ГПК.
С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че ищецът Ш. Р. не е кредитор на [фирма] /в ликвидация/. Приел е още, че извършеното разпореждане може да засегне правата на К. Б. А. по чл.125, ал.3 ТЗ и затова той може да поиска обявяването на договора за относително недействителен спрямо него на основание чл.135 ЗЗД, а по силата на чл.134, ал.1 ЗЗД това негово право може да бъде упражнено и от ищеца Ш. Р.. Въззивният съд е посочил, че такъв иск не е предявен, като ищецът изрично се е позовал на качеството си на кредитор на дружеството – прехвърлител [фирма] /в ликвидация/. По изложените съображения е приел, че така предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът няма качеството на кредитор на прехвърлителя и поради това е ненадлежна страна.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл.517 ГПК урежда реда за удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към длъжник - съдружник в О. чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество. След налагането на запор върху дела на длъжника - съдружник в О., съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца, ако вземането на кредитора не е удовлетворено, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съгласно решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д. № 134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, предмет на този иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено на лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Предмет на иска не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора – ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. ТЗ. Според задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 114 от 01.10.2009г. по т.д. № 271/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 77 от 06.06.2012г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., при кумулативното наличие на изброените в чл.517 ГПК законови предпоставки съдът може да отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ – въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице. Изплащането от дружеството на дълга на длъжника – съдружник в О. или на припадащата се на съдружника част от имуществото е предвидено в чл.517, ал.3 ГПК като възможност да осуети прекратяването си, но съществуването на тази възможност не обосновава извод за възникване на вземане на кредитора спрямо дружеството. За дружеството не възниква задължение, за което отговаря с цялото си имущество, а като трето задължено лице то отговаря спрямо длъжника - съдружник само до размера на припадащата му се част от имуществото. Не е налице идентичност на размера на вземането на кредитора спрямо длъжника – съдружник в О. с размера на вземането на съдружника към дружеството за заплащане на равностойността на дружествения му дял. С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК предвижда ред за принудително удовлетворяване на вземането на кредитора - взискател, за което е образувал принудително изпълнително производство, от специфично по съдържание вземане на длъжника – вземане към дружеството с ограничена отговорност, в което участва като съдружник, за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчване на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК .
Поради това настоящият състав приема, че взискателят, който в качеството си на кредитор с изискуемо вземане към длъжник- съдружник в О., е насочил изпълнение върху дела на този съдружник в дружеството, с отправянето на изявление по чл.517, ал.3 ГПК не придобива качеството на кредитор и на търговското дружество. С връчването на това изявление настъпва прекратяване на участието на длъжника като съдружник в дружеството и възниква вземането му спрямо дружеството за изплащане на равностойността на дела му, но не възниква ново, различно по съдържание вземане на кредитора - взискател спрямо търговското дружество. Качеството му на кредитор на съдружника в О. не го превръща в кредитор и на търговското дружество, както е прието и в решение № 30 от 22.04.2009г. по т.д. № 353/2008г. на ВКС, ТК, I т.о.
Искът по чл.135 ЗЗД е предоставена на кредитора правна възможност да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл.135 ЗЗД е всеки кредитор, който разполага с неудовлетворено парично или непарично вземане срещу длъжника.
Предвид изложеното, по поставения материалноправен въпрос настоящият състав дава следния отговор: С връчването по реда на чл.517, ал.3 ГПК на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството взискателят не придобива качеството на кредитор на дружеството с вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. С оглед на това взискателят не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл.135 ЗЗД срещу дружеството.
По поставения процесуалноправен въпрос:
По въпроса: „Притежава ли ищецът право на иск по чл.135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск – недопустим или неоснователен”, е постановена задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 131 от 16.06.2014г. по гр.д. № 4996/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В решението е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Прието е, че това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с П. иск. С оглед на това е даден отговор, че страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Настоящият състав споделя тази практика, с оглед на което приема, че наличието на изискуемата материалноправна предпоставка – ищецът, предявил иск по чл.135 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск.
По основателността на касационната жалба:
Изводът на въззивния съд за несъществуването на вземане, легитимиращо ищеца като кредитор на ответника – прехвърлител да предяви иск по чл.135 ЗЗД, е в съответствие с отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Въззивният съд обаче е приел, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД е недопустим, тъй като ищецът няма качеството на кредитор на прехвърлителя и поради това е ненадлежна страна. С оглед отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че този извод е неправилен. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като вместо да постанови решение по същество на спора, произнасяйки се по материалноправната предпоставка, касаеща наличието на неудовлетворено вземане на ищеца, предявил иска по чл.135 ЗЗД, спрямо ответника – прехвърлител, и в зависимост от това произнасяне да уважи или отхвърли предявения иск, е прекратил производството поради недопустимост на иска като предявен от ненадлежна страна. С обжалвания акт въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, поради което това не може да бъде направено за първи път от касационната инстанция. Допуснатото от въззивната инстанция процесуално нарушение налага обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе с решение по същество на спора.
Настоящият състав не следва да се произнася по отговорността на страните за разноски, тъй като по този въпрос съгласно чл.294, ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 и ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2327 от 19.12.2013г. по гр.д. № 3572/2013г. на САС, ГК, 7 състав, с което е обезсилено решение № 3765 от 22.05.2013г. по гр.д. № 10311/2010г. на СГС, ГК, І-2 състав в частта по предявения от касатора Ш. Р. против [фирма] и [фирма] /в ликвидация/ иск с правно основание чл.135 ЗЗД и е прекратено производството по този иск.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|