О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 567

гр. София, 17.06. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 230 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Д. Д. чрез адв. В. Д. Д., срещу въззивно решение № 123 от 01.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 313/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 84 от 02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 124/2021 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлена молбата на И. Д. Д. за предоставяне на информация за биологичния й произход.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/ „Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК?“; 2/ „Има ли отправената към Република България от Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае своя произход?“; 3/ Защитено ли е правото на детето да познава своя произход, определено още като право на идентичност и как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход?“; 4/ Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които съдът би допуснал разкриване произхода на осиновеното лице?; 5/ „Правилни и законосъобразни ли са решения или други съдебни актове, постановени от съдебни състави в Република България, които в производството по чл. 105 СК не прилагат чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, чл. 7 и чл. 8 от Конвенцията за правата на детето, чл. 8 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от РБ и станала част от националното ни законодателство, множеството решения на Съда по правата на човека в Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при търсене на идентичност, както и на отправената към РБ от Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае своя произход, конституционното право на личен и семеен живот на осиновения, закрепено в чл. 32 от Конституцията на РБ, чл. 17 в допълнение от чл. 24, ал. 2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, чл. 8 ЕКЗПЧОС и чл. 7 и чл. 8 от Конвенцията за правата на детето, която признава правото на детето да познава своя произход?“; 6/ „В производството по чл. 105 СК от какъв характер е становището на биологичните родители за съда?“; 7/ „В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“; 8/ „Рискът от създаване на връзки, сключване на брак и риск от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“.
Ответната страна – Апелативна прокуратура – Велико Т., не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Подадена е молба по чл. 105, ал. 1 СК за предоставяне на информация за биологичния произход на И. Д. Д., която е отхвърлена от първоинстанционния съд. Въззивният съд е анализирал действащото българско законодателство в областта на осиновяването, приложими към материята международни конвенции, ратифицирани от Република България, както и практика на Европейския съд по правата на човека. Приел е, че молителката не е посочила нито един конкретен факт в молбата, който да бъде установен в производството и след това да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК. Изложил е, че доводите за изграждане на собствена идентичност, предотвратяване на възможността от обвързане или сключване на брак с биологични родственици и узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция не представляват конкретни факти от действителността и молбата й е неоснователна.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси, свързани с определяне на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК (четвъртият и осмият въпрос) обуславят решението, но то не противоречи, а съответства на установената практика на ВКС по молби по чл. 105 СК / пр.: решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г. на ВКС, ІV г.о./ В това решение се приема, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички онези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правомерни последици за осиновителя или за навършилия 16 години осиновен, респ. такива които са свързани с неговия /на осиновения/ гражданскоправен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Приема са също, че ограничения на правото на личен живот на осиновения, сред които е и правото да узнае рождения си произход, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и (чуждия) личен и обществен интерес. Съгласно приетото с решението, за да бъде уважена молбата е необходимо молителят не само да твърди, но и да докаже „важните обстоятелства“ по смисъла по чл. 105 СК. То провежда и произтичащото от чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС изискване за зачитане не само на тези (в конкретния случай недоказани) обстоятелства от значение за упражненото право по чл. 105 СК, но и на чуждите лични права – на осиновителите и на биологичните родители. В случая въззивното решение не е в противоречие с тези правни разрешения по поставените въпроси. Молбата е счетена за неоснователна, тъй като молителката не е посочила нито един конкретен факт, който да бъде установен в производството чрез доказателства и след това да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК, нито е ангажирала доказателства, които да установяват такива факти. Прието е, че доводите, свързани с личния и семеен живот - за изграждане на собствена идентичност, предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак от низходящите й с биологични родственици и узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция, не представляват конкретни факти от действителността, а са правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма, но за да се стигне до правна квалификация на фактите и приложение на правната норма, преди това в молбата си молителката следва да е направила твърдения и да е доказала наличието на конкретни факти от действителността, за да може след това съдът да изтълкува и приложи правната норма.
При наличие на формирана по въпроса трайна съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи не е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК.
Останалите въпроси на касатора нямат характеристиката на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Същите са формулирани общотеоретично и са привързани към собственото разбиране на касатора относно приложението на чл.105 СК, института на осиновяването и необходимостта от законодателни промени, които са извън компетентността на съда като правораздавателен орган, а не в контекста на правните разрешения на съда и решаващите му изводи в обжалваното въззивно решение. Те предполагат по-скоро коментар на съществуващата съдебна практика по производства по чл. 105 СК и на действащото към момента законодателство във връзка с разкриването на биологичния произход на осиновено лице. Не такъв е смисълът на настоящата първа фаза от касационното производство, в която ВКС се произнася по допускането на въззивното решение до касационно обжалване, като преценката се извършва с оглед конкретно поставени правни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Отсъствието на общо основание е достатъчно за обосноваване на извода за липса на основание за достъп до касация във връзка с тези въпроси.
Не е налице и релевираното от касаторката основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/ за допускане на касационното обжалване, тъй като не се констатира наличието на такъв съществен порок на обжалваното решение, който да е установим без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая въззивният съд не е постановил решението си нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито актът му е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност, поради което не е налице и релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При този изход на спора на касатора разноски не се следват, а насрещната страна не е претендирала такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 01.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 313/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: