О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164 гр. София, 15.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 2573/2022 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. А., чрез адв. С. П., срещу определение № 2557/23.03.2022 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 1926/2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение, в частта за прекратяване поради недопустимост на производството по обективно съединения с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК иск за установяване, че взискателят няма право да насочва принудително изпълнение върху процесната 1/2 ид. ч. от имота. Частната жалбоподателка излага аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. „налице ли е правен интерес и допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от последващ приобретател, който не е бил страна в производството по чл. 135 ЗЗД“; 2. „при липса на валидно наложена и вписана възбрана по персоналната партида на собственика на имота, който е бил такъв при предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД и е обвързан от съдебното решение и при последващо придобиване на собствеността от трето лице, противопоставимо ли е правото на собственост на новия собственик на имота на правата на кредитора, с уважен по реда на чл. 135 ЗЗД иск и продължава ли да съществува правото на кредитора да насочва принудителното изпълнение срещу имота, вече собственост на трето лице“; 3. „приложима ли е нормата на чл. 226, изр. 3 ГПК във вр. с чл. 114 ЗС и противопоставими ли са правата на третото лице на правата на кредитора“; 4. „с оглед нормата на чл. 453 ГПК противопоставими ли са правата на третите лица, когато в тяхна полза е постановено съдебно решение, като исковата молба е вписана преди възбраната, но решението е отбелязано след това“; 5. „с оглед чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, вписаната искова молба за делба по иск, предявен от трето добросъвестно лице, противопоставимо ли е придобитото от него право на собственост върху идеална част от имота, като резултат от делбеното производство, на правата на кредитор с уважен по чл. 135 ЗЗД иск за същата идеална част от имота, чиято искова молба е вписана след исковата молба за делба, но влязлото в сила решение е отбелязано преди решението по делбеното дело; вписаната искова молба за делба има ли оповестително-защитно действие или само оповестително такова и придобитото право на собственост въз основа на делбеното производство се счита придобито от датата на вписване на исковата молба за делба или от датата на отбелязване на съдебното решение по нея“. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени изложените доводи за допускане на касационно обжалване, намира следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Пред първоинстанционния съд са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК от ищцата В. Б. А. срещу ответниците за признаване за установено, че 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, върху която е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, не принадлежи на длъжника Р. Ж. Б.. С този иск обективно е съединен иск за установяване, че взискателят по изпълнителното „Инвестиционна компания“ АД – Варна няма право да насочва принудително изпълнение върху процесната 1/2 ид. ч. от апартамента. В исковата молба са изложени твърдения, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2014 г., издаден по гр. д. № 13082/2014 г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015 г. на Софийски градски съд, като взискател по същото е „Инвестиционна компания“ АД – гр. Варна. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 24/2011 г., Р. Б. е прехвърлил на съпругата си В. Б. правото на собственост върху целия апартамент. С нотариален акт № 29/2011 г. същата е дарила на Ц. А. и В. А. по 1/2 ид. ч. от апартамента. Притежаваната от В. А. идеална част е била придобита от ищцата на основание постановление за възлагане по извършена публична продан. Същата не е обект на принудителното изпълнение. Договорите за дарение са били обявени за относително недействителни за 1/2 ид. ч. от апартамента, която първоначално Р. Б. е дарил на съпругата си, а впоследствие тя е прехвърлила на дъщеря си. Исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 135 ЗЗД, е била вписана на 07.12.2016 г., а съдебното решение отбелязано на 07.02.2020 г. На 09.11.2016 г. ищцата е предявила срещу Ц. А. иск за делба на апартамента, като със съдебна спогодба от 13.10.2020 г. В. А. е станала индивидуален собственик на целия апартамент. Посочено е също така, че ищцата не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен иска по чл. 135 ЗЗД. Възбрана върху имота е вписана на 10.02.2020 г. Първоинстанционното производство е прекратено поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения иск за признаване за установено, че „Инвестиционна компания“ АД – гр. Варна няма право да насочва принудително изпълнение по изпълнителното дело върху процесната 1/2 ид. ч. Посочено е, че отричането на правото на взискател да изпълнява върху имущество е резултат от уважаване на отрицателния установителен иск. Липсва правен интерес да се иска да бъде установено с отделен петитум, че взискателят няма право да изпълнява върху имуществото. При горните факти, въззивният съд е приел, че определението на районния съд е правилно, тъй като защитата на ищцата може да бъде постигната с предявения иск по чл. 440 ГПК, по който производството е висящо. Не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Независимо от изложените доводи, че правният интерес е обусловен от предявяването на отрицателни, а не положителни установителни искове за собственост, въпросите са поставени така, че не са от значение за обуславящите изводи на съда в частта, с която производството е прекратено, а са относими към отрицателните установителни искове по чл. 440, ал. 1 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка на поддържаното основание. В съдебната практика е прието, че изборът на способ на защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника /ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015 г. на ОСГТК, т. 4/. В настоящата хипотеза ищцата е избрала да предяви иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, като отрече правата на длъжника. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Горното е възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съществува съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2557/23.03.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1926/2022 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: