O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205 гр. София, 25.04. 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1254 / 2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 772/17.02.2016 г. на С. Н. У., чрез адв. К., срещу определение № 38 от 04.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 43/2016 г., с което е потвърдено определение № 884 от 29.12.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 1075/ 2015 г. за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателката иска отмяна на атакувания съдебен акт, с довод за дадена от окръжния съд и потвърдена от въззивната инстанция грешна правна квалификация на искането му. Твърди се, че е поискан достъп и препис от решението по осиновително дело на основание чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата, от страна по делото, докато и двете инстанции са квалифицирали искането по чл. 105 СК, съдържащо в себе си възможност за узнаване биологичния произход на детето. Твърди се още, че изискванията на чл. 105 СК са валидни само по отношение на осиновения, когато се домогва да узнае биологичния си произход, не и до осиновителя комуто произходът на осиновения му е известен отпреди, още в хода на делото по осиновяване. В допълнително представено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставя въпросът за правната квалификация на искане, съдържащо в себе си молба за издаване на препис от съдебното решение и достъп до осиновително дело, изхождащо от осиновител. Навежда се специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновано с необходимостта от предотвратяване на погрешни правни квалификации от съдилищата за в бъдеще. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като обсъди данните по делото намира жалбата за допустима като редовна, в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване, настоящият състав счита, че са налице предпоставките, обща и специална по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, като съображенията за това са следните: Със заявление № 9321 /15.09.2015г. С. У. отправила до Великотърновския окръжен съд искане да и се издаде заверен препис от решението по делото по осиновяване на дъщеря и, както и да получи достъп до материалите в него. С определение от 02.12.2015 г. съдът след като приел, че в делото се съдържат данни за биологичния произход на осиновения, квалифицирал претенцията като такава по чл. 105, ал. 1 СК и дал възможност на страната в едноседмичен срок от съобщаване на указанията да посочи обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, налагащи предоставяне на търсената информация. В дадения срок молителката с уточнение от 15.12.2015 г. възразила, че искането и се основава на чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата, а че запознаването с делото и преписа от решението са необходими с оглед на друго дело във връзка с осиновяването, чието естество не желае да разкрива. Като приел, че нередовностите по искането не са отстранени в срок, окръжният съд прекратил производството по чл. 105 СК. За да потвърди първоинстанционното определение възприемайки за правилна дадената от окръжния съд квалификация на искането, апелативният съд изходил от съображението, че евентуално добивайки достъп до всички материали по осиновителното дело, осиновителката ще узнае информация за произхода на осиновения, за самоличността на биологичните му родители, която информация е под защитата на чл. 105 СК и не може да бъде разкривана, освен ако важни причини не налагат това. Предвид факта, че заявителката не е посочила обстоятелства, съставляващи важна причина, апелативният съд приел за законоосъобразно становището на окръжния съд, че недостатъците на искането не са отстранени и производството по него следва да бъде прекратено. Поставеният в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос безспорно е обуславящ изхода на делото, защото дадената от съда правна квалификация определя приложимия материален закон, а оттам предпоставките за уважаване на искането. От друга страна не е налице практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 или чл. 290 ГПК уеднаквяваща вече създадената противоречива практика на по –долните съдилища. По въпроса, по който се допуска касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 105, ал. 1 СК осиновителите или навършилият непълнолетие осиновен, могат да искат от окръжния съд постановил допускане на осиновяването, предоставяне на информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата страните и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията по делата по реда на процесуалните закони, като съгласно чл.74, ал.1 от Правилника те се запознават с делата в определеното в съда за това помещение (деловодството или адвокатската стая), а въз основа на писмено заявление могат да получават преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Правната квалификация на всяко едно отправено до съда искане се извежда от обстоятелствената част и петитума на молбата. След като осиновителят, който е страна по делото за осиновяване, никъде не сочи, че желае получаване на информация за биологичния произход на осиновения, а напротив сочи обратното (че тази информация му е известна още по време на осиновителното производство) и иска препис от решението и достъп до делото, недопустимо е служебно да се подменя волята му и искането да се подвежда под чл. 105 СК. Осиновителят е страна по осиновителното дело и като такава той има право на достъп до делото, както по време на висящността му, така и след приключването му. Независимо колко време е изтекло от приключване на осиновителното дело, осиновителят има право на достъп до него и на препис от решението, като искането му в тази насока, следва да се квалифицира по чл.74 от Правилника за администрацията в съдилищата, а не по чл. 105 СК. При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна.Определенията на двете инстанции следва да се отменят и делото да се върне на окръжния съд за произнасяне по същество по искането по чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, IV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 38 от 04.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 43/2016 г. и определение № 884 от 29.12.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 1075/ 2015 г. Връща делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с дадените в мотивната част на определението указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: